Сред обществениците, които успяват да оставят ярка следа в първите години след Освобождението за укрепването на Княжество България, е Димитър Моллов (26 октомври 1845 – 8 януари 1914 г.).

Той е роден в град Елена. След завършване на средното си образование за кратко учи в Духовната семинария в Киев. Дипломира се по специалност медицина като стипендиант на Славянското благотворително общество в Московския университет (1873), където защитава и докторска дисертация. Той е

първият българин с титла "доктор на медицинските науки"

Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война 1877-78 ръководи санитарен влак на Руския червен кръст и е губернски лекар във Видин.

Д-р Моллов е един от организаторите на държавното здравеопазване и профилактика в Княжество България, като разработва проект за развитие на санитарното дело. Той е гласуван от Учредителното народно събрание (1879) и облечен в законна форма под наименование "Временни правила за санитарното устройство на Княжество България". Същата година д-р Моллов е избран и за председател на първия Висш медицински съвет. Изпълнява функциите главен лекар на София през 1882 г. Инициатор за създаването на специална държавна химическа лаборатория и за построяване на Александровската болница. Д-р Моллов е

основател и пръв председател на Българския червен кръст

(като ръководи организацията над 20 г.), както и на Българския лекарски съюз. Учител е на цяло поколение хирурзи. Изпълнява длъжността заместник главен лекар на българската войска през 1884-1887. Участва в Сръбско-българската война (1885) като началник на санитарната служба на Западния отряд.
Д-р Моллов не се задоволява само с лекарското си поприще. Той не остава безучастен в политическите борби и обществените прояви.

Избран е за депутат в Учредителното народно събрание. Един от активните дейци на Прогресивнолибералната, по-късно на Народната партия. Заема поста министър на народното просвещение (1883-84) в правителството на Драган Цанков. Народен представител е в четири парламента през периода 1879 - 1903 г. От 1884 г. е действителен член на Българската академия на науките (БАН). Председател е на Клона за природни и медицински науки и подпредседател на Българското книжовно дружество. Д-р Моллов е редактор и сътрудник на много специализирани списания, автор на научни трудове по медицински и обществени въпроси. Участва и в Балканската война 1912-1913 като председател на Червения кръст и завеждащ помощната санитарна служба.
Съвсем нормално, като възпитаник на Московския университет, той е краен русофил. За кратък период от време това рефлектира върху неговата кариера. На 15/27 март 1891 г. в близост до Градската градина в София терористи извършват неуспешен атентат срещу Стефан Стамболов. Премиерът остава жив, но е убит министърът на финансите Христо Белчев. Управляващите предприемат сериозни мерки срещу своите противници в шумен съдебен процес. Привлечените като свидетели на обвинението по поръчка намесват в покушението и д-р Моллов. Поради липса на доказателства той е интерниран от София и изпратен в родното село на баща му Беброво. Там прекарва три години и се завръща в София след падането на Стамболов. Оглавява парламентарната анкетна комисия за разследване дейността на предходното правителство.
Несъмнено в неговата управленческа дейност се откроява ръководството на Столичната община. Той е

избран от Софийския градски общински съвет за кмет

на 16 юли 1895 и заема този пост до 30 септември 1896 г.

През този период той подобрява санитарната организация в София. Обръща се специално внимание на столичните питейни заведения, които през 1895 г. са 405 на брой. След настояване на кмета общинският съвет ги разделя на три категории и определя формите, под които ще функционират. По време на кметуването му най-открояващото събитие в столицата е откриването на паметника на Васил Левски.

Съвсем обяснимо идеята за паметника се ражда веднага след Освобождението, а основната цел е да се увековечи делото на Апостола на българската свобода. Началото на строителството е поставено през есента на 1879 г. Работите обаче се забавят много поради лошата организация и липсата на финансиране. След различни перипетии обектът е завършен окончателно в средата на 1891 г. Ала откриването и освещаването на паметника става едва четири години по-късно, на 22 октомври 1895 г. И безспорно заслугата за това е на д-р Моллов. Сценарият за блестящото тържество също е разработен от него.

Сутринта е извършена божествена служба в църквата "Свети Крал" (днес "Света Неделя") и панихида за успокоение душата на Дякон Игнатий. След това процесията тръгва по централните софийски улици към паметника. В нея се включват сподвижници и роднини на Левски, д-р Моллов и общински съветници, министри и депутати, представители на чуждестранни благотворителни дружества. Хилядното множество дочаква и княз Фердинанд І.
През годините д-р Д. Моллов натрупва значителни финансови средства, след като влага своите капитали в различни начинания. Той възлага на ерудирания специалист архитект Никола Лазаров да разработи проект за построяване на жилищна сграда в центъра на София. Тя е издигната през 1909 г. на площад "Народно събрание" №11. Зданието е с внушителна фасада и представлява художествено-архитектурен образец. В него са разположени няколко апартамента и лекарският кабинет на д-р Моллов. Къщата е обитавана и от сина му - академик Владимир Моллов. По-късно тя е

предоставена от наследниците на фамилията Моллови на БАН,

която от 20-те години на ХХ в. я използва за свое седалище. Сградата е засегната от англо-американските бомбардировки по време на Втората световна война. По-късно е възстановена.
Благотворителността на Д. Моллов се изразява и в друга насока. На 2 декември 1916 г. на заседание на Управителния съвет на БАН устно е съобщено от неговия син, че баща му е завещал парична сума с изричното желание да се употреби за даване на награди на трудове по медицина или естествени науки. В случай че липсват такива, паричните средства да се използват за нуждите на БАН. От дарението се основава фонд с основен капитал 9109 лева. Впоследствие награди от фонда не са давани, тъй като сумата е малка. Той е оставен за капитализиране, а през 1947 г. е включен в общите финансови ресурси.