Световноизвестният актьор Джон Малкович ще се качи на българска сцена на 16, 17 и 18 февруари 2023 г., когато в Народния театър „Иван Вазов“ ще гостува спектакълът „В самотата на памуковите полета” от Бернар-Мари Колтес в постановка на друг театрален колос – руския режисьор Тимофей Кулябин. 68-годишният Малкович е звездата в представлението, а днес от 13.30 ч. бТВ ще излъчи посветения на него документален филм на Георги Тошев „Да срещнеш Джон Малкович в Рига“ от поредицата „НепознатиТЕ“.

Журналистът интервюира големия актьор в латвийската столица преди месеци именно по повод на тамошната премиера на спектакъла. „Буквално час преди да започне премиерата довършвахме разговора с Малкович. Той е много убедителен и мъдър събеседник. Говори увлекателно и емоционално. Не всички холивудски знаменитости притежават неговата култура и дълбочина“, споделя Тошев.

Поканата за гостуването на постановката у нас е била отправена от новия директор на Народния театър Васил Василев. Той също лично е присъствал на премиерата в Рига и се е срещнал с Малкович и с екипа на спектакъла, които са се съгласили да дойдат и в България.

За това, че Джон Малкович може да работи в България, се заговори още преди няколко месеца, докато течеше конкурсът за шефския пост в първата ни трупа. Тогавашният директор Мариус Донкин съобщи, че е поканил американския актьор, продуцент и режисьор от хърватски произход да се присъедини към екипа на Народния театър през 2024 г., като постави свой режисьорски проект.

През всичките 50 години на своята забележителна филмова кариера Малкович не се отказва и от театъра. „Работата е една и съща – опитваш се да бъдеш добър, да бъдеш завладяващ, и обикновено не успяваш. В театъра обаче можеш да се развиваш, докато в киното се получава наготово“, заявява актьорът.

Филмът на Георги Тошев и режисьора Калояна Климентова проследява пътя на Малкович от родния Илинойс до световните сцена и екран. „Често ме питат какво наследство ще оставя. Това е толкова абсурдно! Нямам наследство – аз съм актьор“, още в началото на интервюто обявява той. Звездата определя спектакъла в театър „Дайлес“ в Рига като „напълно оголена, дестилирана версия на Колтес“, който иначе е „много френски автор“, не пести добри думи и за режисьора Тимофей Кулябин. В „Самотата на памуковите полета“ Малкович си партнира с латвийската актриса Ингеборга Дапкунайте, с която за пръв път е работил още през далечната 1992 г. Друг актьор от екипа на представлението се възхищава от Джон Малкович, като изтъква, че притежава изключителна техника, но и изключителна харизма. „Лицето му за секунда се превръща в каквото си поиска“, казва той.

Самият Малкович твърди, че всяка работа посреща еднакво. Когато губи всичките си спестявания поради престъпните финансови схеми на Бърни Мадоф, актьорът, постигнал световно признание и авторитет с филми като „Опасни връзки“, „Чай в пустинята“, „Да бъдеш Джон Малкович“ и др., започва да се снима предимно в комерсиални продукции като „Бесни страшни пенсии“, но никога не изоставя сцената. Още през1976 г. той основава театър „Степенулф“ в Чикаго, който с годините придобива легендарен статут. „Театърът винаги е бил мой дом и винаги съм се завръщал към него“, признава Малкович. Той сравнява театъра с живо същество, а киното – със скулптура, която е мъртва и не се развива и променя. „На някои им харесва да останат увековечени, но мен не ме е грижа особено за това“, заключава той пред камерата на българския екип.

ОЩЕ ЕДНА "ХЪРВАТСКА ВРЪЗКА"

Още едно събитие с „хърватска връзка“ предстои в Народния, и то – още през декември, съобщават от театъра в своя сайт и страница във Фейсбук. На сцена „Апостол Карамитев“ ще гостува Загребското актьорско ателие с моноспектакъла „Аз, която имам ръце по-невинни“ за живота на голямата хърватска поетеса Весна Парун. Представен е за първи път по повод годишнина от рождението й на 10 април 2014 г. Автори на проекта са актрисата Весна Томинац Матачич и режисьорът Иван Лео Лемо. Постановката е отличена с Grand Prix на Международния фестивал на моноспектаклите в Битоля през 2015 г., участвала е и в редица други фестивали в Хърватия, Полша, Сърбия. През 2016 г. има 24 представления в рамките на Festival Fringe в Единбург.

Интересен е фактът, че в периода 1962-1968 г. Весна Парун живее между София и Загреб. Запознанството й с Радой Ралин и Блага Димитрова по време на младежка работническа бригада през 1947 г. по жп линията Шамац–Сараево я свързва завинаги с България. Както самата поетеса пише, още при първото й посещение през 1962 г. България „влиза в живота й и става нейна съдба, нейна прародина богомилска“. Живеейки в самия център на София, в хотел „Славянска беседа“, тя всекидневно посещава театрални постановки, поддържа приятелство с български интелектуалци, главно с млади сатирици и дисиденти, философи, музиканти и актьори.