Почувствам ли се някога голям карък (има такива изолирани случаи), действам според съветите на разни гурута и лайфкочове и си припомням успешни моменти в живота ми. Една от най-топлите ми грейки в такива дни е късметът да бъда част от първите години на "Сега".

Да сътруднича на отдел "После" на вестника ме покани Миряна Башева. Ето още един късмет - да попадна в екипа на тази талантлива жена с усет за словото и желание да помага, която освен това бе страхотен пич (извинявам се, но това е точната дума). Първият ми фейлетон в "Сега" излезе в брой 2 на 22.10.1997 г., последният - в брой 2+n на 29.12.2019. За мен лично n се равнява на 22 години,  2 месеца и 7 дни, или повече от 1200 публикации във вестника. Тук обикновено се добавя, че сухата статистика не може... Не съм сигурен, че Миряна би одобрила подобно писание, затова няма да довърша какво точно не може статистиката, особено пък сухата.

Спомням си първите години, когато редакцията бе в сградата на "Софияпрес" на улица "Славянска". Носех фейлетоните си разпечатани и разменяхме по някоя приказка с Миряна и Мария Стойкова, които бяха в една стая - продава ли се вестникът по реповете в моята махала, купуват ли го, какво казват познатите ми за него? Това ми даваше възможност да дишам въздуха на едновремешните редакции, който е като въздуха на старите гари, изпълнен с най-различни хора и думи, оставили невидим, но въздействащ отпечатък. След това започнах да пращам текстовете си по мейла, също и започнах да пътувам със самолет, което е много по-удобно, макар, за съжаление, да не е същото.

Какво бе за мен писането в "Сега"? Кратко и точно казано: свобода. Повече от 1200 пъти имах възможност сам да решавам за какво и как да пиша и нито веднъж не ми бе върнат или коригиран текст. Това надали се дължеше на моята гениалност, по-скоро духът в този вестник съответстваше на свободата като избор и отговорност. Което пък ме караше сам на себе си да връщам текстове и да ги коригирам по няколко пъти, преди да пратя поредния мейл. Приказката обаче взе да отива на към самохвалство, а не аз съм рожденик днес, затова ще се ориентирам към традиционните пожелания.

Пожелавам на вестник "Сега" все така да бъде територия на смислена, обективна, злободневна и пристрастна единствено към фактите журналистика. Да бъде гарата, в която хората, имащи нужда от различен въздух, да намират своята посока между два самолетни полета. И да ме поканите и за своята 100-годишнина, пък макар и посредством медиум.