Quantcast
Населението на България се е стопило с 844 781 души за 10 г. | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / България

Населението на България се е стопило с 844 781 души за 10 г.

Ден след изборите НСИ обяви окончателни данни от Преброяване 2021
Обновена
5 597
 НСИ
Прираст на населението по области за периода 2011 - 2021 г.

844 781 души по-малко - това е равносметката на демографската ни катастрофа за периода 2011-2021 г. Това е най-големият срив в броя на живеещите у нас, откакто се прави национално преброяване на населението. Днес - един ден след изборите, за които това има значение, Националният статистически институт обяви окончателните данни от последното преброяване. То бе извършено миналата година от 7 септември до 10 октомври и отразява състоянието на населението у нас към 7 септември 2021 г. Данните ще окажат влияние на следващите избори.

Към момента са оповестени основните демографски данни, а в следващите месеци ще станат известни и останалите - за образованието, работата, етническата и религиозната принадлежност, здравния статус, вътрешната миграция и пр. Окончателните данни за жилищния фонд - друга основна част от преброяването, ще бъдат оповестени в началото на следващата година.

 

За 40 г. загубата е над 2,4 млн. души

 

Населението на страната към 7 септември 2021 г. е 6 519 789 души. Жените са 3 383 527 (51,9%), а мъжете - 3 136 262 (48,1%). На 1000 жени се падат 927 мъже. Около 600 000 души не са преброени в рамките на кампанията и са добавени чрез справки в над 15 административни регистъра, обясни Диана Янчева, зам.-председател на НСИ. Критериите са били хората да съществуват като активни в минимум два от тези регистри - напр. да са социално и здравно осигурени, да са записани в образователната система и пр. Електронно преброени са 2,5 млн. души - 37%, докато при предишното преброяване бяха 44%.

Население по години на преброяване (всички графики са на НСИ)

В периода между последните две преброявания населението на страната е намаляло с 844 781 души, или с 11,5%. Това е най-големият срив от края на 19-и век, когато започват преброяванията у нас. "След 1985 г., когато достига почти 9 млн. души, населението намалява, като общо за 40-те години на последните четири преброявания намалението е с над 2,4 млн. души", отбеляза Магдалена Костова, директор "Демографска и социална статистика" в НСИ. Средногодишният темп на намаление се увеличава от 0,7 през периода 2001 - 2011 г. на 1,2 през периода 2011 - 2021 г., посочват статистиците.

59,3% от общото намаление се дължат на отрицателния естествен прираст, който е 501 000 души. Това е разликата между ражданията и умиранията. Естественият прираст за всички години от периода между преброяванията през 2011 и 2021 г. е отрицателен, като най-голямо е намалението в броя на населението през 2021 година (минус 90 317 души). Дължим това на високата смъртност, която не можахме да избегнем в двете години на пандемията (2021 г. беше по-тежката от двете).

Останалите 40,7% от намалението се дължат на по-видимата за нас част от този срив - външната миграция. През периода 2011 - 2021 г. страната са напуснали 344 000 души.

Как преброяването влияе на изборите

Според Преброяване 2021 у нас живеят 6 519 789 души, докато според данните на ЦИК в избирателните списъци има 6 602 990 души. В избирателните списъци са включени всички български граждани на възраст на 18 и повече години, без значение дали пребивават постоянно в България или живеят в чужбина. Преброяването се интересува от гражданите в страната, без значение дали те са български или чужди граждани, обясни днес председателят на НСИ доц. Атанас Атанасов. Оттам се получават и разликите между населението и броя на гласоподавателите.

По-важният въпрос, свързан с изборите, обаче се отнася до определянето на мандатите по райони и именно той беше коментиран широко, когато стана ясно, че на тези избори ще се ползват данните от преброяването през 2011 г., а не от последното, което би следвало да е по-релевантно.

Според изборния кодекс броят на мандатите в един многомандатен район (МИР) се определя според населението от последното преброяване. За целта населението на страната се дели на 240, колкото са мандатите на парламентарни избори, и се определя единна норма на представителство за страната. След това населението на всеки МИР се разделя на тази единна норма и се определя броят на мандатите за този МИР (остатъците се разпределят по допълнителни критерии). Тъй като към момента на изборите нямаше обявени окончателни данни от Преброяване 2021, мандатите бяха разпределени според Преброяване 2011, когато населението на България беше 7 364 570 души - доста по-различно число от сегашното.

Още по този въпрос:

 

42% живеят в областите София, Пловдив, Варна и Бургас


С население над 100 хил. души са шест града в страната - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. В тях живеят 34,5% от населението на страната, или всеки трети. Най-малкият град остава Мелник с население 161 души, а най-голямото село е Лозен с население 6471 души. Населените места без жители са 199. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кюстендил - съответно 69, 64 и 11.

Всички области търпят отлив на хора за периода между двете последни преброявания, като най-голямо намаление има в областите Видин (-25,4%), Смолян (-20,9%) и Добрич (-20,8%). Най-малка загуба на население има в областите София (столица) (-1,3%) и Софийска област (-6,3%).

Най-много хора живеят в област София (столица) - 1 274 290, следвана от областите Пловдив (634 497), Варна (432 198) и Бургас (380 286). В четирите най-големи области живеят 41,7% от населението на страната. С най-малко население е област Видин, при която има и най-голяма загуба на жители. Там към 7 септември 2021 г. живеят 75 408 души, което приравнява областта на повечето столични райони, отбелязаха от НСИ.

Разпределението на населението по общини е твърде неравномерно - явно имаме твърде много общини, коментира Магдалена Костова. В 83 общини например са преброени по-малко от 6000 души и в тях общо живеят 4,7% от хората у нас. В осемте най-големи общини с над 100 000 жители пък живеят 40,2% от населението.

 

Пловдив и Варна са по-гъсто населени от София

 

Това неравномерно разпределение се вижда и в данните за гъстотата на населението. То варира в огромни граници - от 1,68 души на кв. км в община Трекляно до 3135,75 души на кв. км в община Пловдив, която е по-гъсто населена от София. Във Варна се сместват 1340 души на кв. км, а в София - 948 души на кв. км, уточни Магдалена Костова.

Гъстота на населението по общини

 

Всеки четвърти жител на страната е на 65 и повече години

 

Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27,3%, а на мъжете - 19,4%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях, коментират от НСИ. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 52 години. След тази възраст се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

Към 7 септември 2021 г. жителите на България на 65 и повече навършени години са 1 532 667 души, или 23,5% от населението. Спрямо предходното преброяване населението в тази възрастова група се увеличава със 171 270, или с 12,6%.

Населението във възрастовата група 15 - 64 навършени години е 4 069 400 души, или 62,4%. Спрямо 2011 намалява с 958 501, или с 19,1%.

Делът на най-младото население се увеличава от 13,2% през 2011 г. на 14,1% от общото население през 2021 г., но абсолютният брой на населението във възрастовата група до 14 г. намалява от 975 хил. през 2011 г. на 918 хил. през 2021 г., или с 5,9%.

 

Все повече възрастни тежат на хората в активна възраст

 

На 100 души във възрастовата група 15-64 г. се падат 60 души под 15 и на 65 и повече години. За сравнение през 2011 г. това съотношение е било 46,5, или увеличението на тежестта върху хората в активна възраст продължава да расте. Друг важен показател за възпроизводството на трудоспособното население е коефициентът на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст
(60-64 г.). По данни от Преброяване 2021 това съотношение е 61. За сравнение през 2011 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 70 млади хора, а през 2001 г. - от 124.

 

Близо 60 000 чужденци живеят постоянно у нас


Към 7 септември 2021 г. 99,1% от населението на страната е с българско гражданство. От тях 0,5% са с двойно гражданство - българско и друго. Чуждите граждани са общо около 60 000, като за сравнение през 2011 г. са били почти наполовина по-малко - 36 677 души.

Гражданите на Европейския съюз, които пребивават постоянно в страната, са 10 549, или 0,2% от населението. Преобладаващата част от тях са граждани на Германия, Гърция, Италия, Полша и Румъния.

Гражданите на трети страни са 49 453, или 0,7%. 35,3% от тях са граждани на Руската федерация - 17 465 души, като спрямо 2011 г. те се увеличават с 5474 души. Следват гражданите на Украйна, Обединеното кралство, Турция и Сирия. Броят на китайците у нас се е удвоил за десет години - от 749 през 2011 г., те са вече 1683 души. Лицата без гражданство са 539.

Всичко това обаче са данни към 7 септември 2021 г. и те вероятно днес са доста по-различни заради войната в Украйна.

Десетте най-разпространени чужди гражданства от трети страни у нас

 

Ключови думи:

преброяване, население, НСИ

Още

ООН: Населението на България се топи с 24,7% до 2050 г.

20.11.2022

2867
8-милиардният жител на планетата е момиченце от Манила

15.11.2022

858
Остават по-малко от 24 часа до 8-милиардния жител на планетата

14.11.2022

1107