Quantcast
Сръбско "Синьо лято" | СЕГА
facebook
twitter

Кинопремиера

Сръбско "Синьо лято"

Удължете ваканцията с тази сладко-горчива история за порастването, миналото, семейството и важните неща в живота
1 615
 Арт фест
12-годишната (вече на 14) Клара Хърванович прави запомнящ се дебют.

Радивое Андрич е автор на култовия - без преувеличение - "Когато порасна, ще стана кенгуру" (2004). Любознателните български киномани познават и предишните му два филма "Три палми за двама пънкари и едно маце" и "Светкавици!". И трите са показвани на "София филм фест", и пак оттам тръгва пътят на "Как се научих да летя" - копродукция между Сърбия, Хърватия, България и Словакия, която е първият игрален филм на сръбския режисьор от 18 години насам. През последните две десетилетия той работи основно в телевизията. 

В едно постепидемично лято, почти лишено от истински филмови деликатеси (дори сериалите, които гледате в стрийминг платформите, са вторични и твърде скъпи за качеството, което предлагат), "Как се научих да летя" е чудесен начин да удължите този най-прекрасен сезон. С хумор и нежност филмът подхваща клишетата за идилична средиземноморска ваканция, обляна в слънце, водни пръски и смях - а ла "Синьо лято" - и ги превръща в първокачествено зрелище за цялото семейство. Защото историята на 12-годишната София само привидно изглежда като детски филм - тя започва с ежедневните тежнения на тийнейджърите по Инстаграм, обезкосмяване и първи любовни трепети, и продължава с по-дълбоки теми като травмите от миналото, семейството, прошката и, разбира се, добрата храна. Защото кое, ако не това, са важните неща в живота? 

София е гражданче от Белград, което мечтае за лагер с връстниците си. Вместо това я изпращат на адриатическия остров Хвар заедно с приказливата и свръхзагрижена нейна баба. Бабата е родена и израсла там - в годините на бивша Югославия, когато двете държави са били едно. И там живее нейната сестра, на която двете ще гостуват. Първоначално София се ужасява от перспективата - на село, сред комари, жега и битов дискомфорт, без wi-fi, без приятели за игра. Но постепенно проблемите намират решения, а тайните излизат наяве - сестрата на бабата съвсем не е единствената роднина, която момичето има на Хвар... Следите от войната са разкъсали и това семейство, но "Как се научих да летя" не е поредната сръбска драма за войната - тя е само далечен отглас в мотивите и действията на възрастните, намек, че миналото никога не си отива напълно. Нищо обаче не може да помрачи лятото, когато си на 12 - нито старите рани, нито заболяването на една от бабите, нито "изневярата" на момчето, което тайно харесваш.

Дебютантката Клара Хърванович, която пристигна в София за премиерата на "Как се научих да летя", е искряща и прекрасна София. Олга Оданович, Снежана Синовшич и Жарко Лаушевич - в ролите на възрастните - поддържат добрата репутация на сръбската актьорска школа. Стефан А. Щерев се мярка за кратко като продавач на сладолед. Сценарият е създаден по роман на известната детска писателка Ясминка Петрович, а Радивое Андрич - въпреки огромната разлика във възрастта - за пореден път във филмите си поглежда към младото поколение с емпатия, разбиране и намигване. Любопитен щрих е, че сръбското кино - също като българското - се оказа загърбило традицията и опита в създаване на хубави детско-юношески филм и "Как се научих да летя" е щастливо изключение. 

Чудесен, топъл, забавен и замислящ филм, който препоръчвам горещо в първите студени дни на есента!

 

Още

Джералдин Чаплин – гост на Българския културен институт в Лондон

19.11.2022

444
Мракът на войната още се стеле в сръбското кино
Гледаме носителите на Златна палма, мечка, раковина, леопард...

04.03.2022

295