Quantcast
От Бекер и Едберг до Голямата тройка | СЕГА
facebook
twitter

Спорт

От Бекер и Едберг до Голямата тройка

Най-паметните съперничества в тениса - истинските герои са малцина
290
 ЕПА/БГНЕС архив
Роджър Федерер и Рафаел Надал - първите две глобални спортни икони на тениса.

Съперничествата в тениса може би повече от всеки друг спорт трябва да се заслужат. В календара на АТР няма предварително насрочени мачове, няма график, който да разпределя конкретни двубои през сезона.

Единственият начин двама играчи да се срещат постоянно е да побеждават. Специално за елитните тенисисти, които са високо поставени в най-значимите турнири, големите съперничества са награда за дългия поход в тях. Винаги първите двама поставени може да се срещнат единствено във финала.

Следните пет съперничества са емблематични за развитието на тениса през последните три десетилетия:

 

Бекер срещу Едберг (1984-1996)

Общ баланс: 25-10

Един от регулярните сблъсъци на 80-те и 90-те години на ХХ век, съперничеството между Борис Бекер и Стефан Едберг, включва три поредни финала на "Уимбълдън" (1988-1990). Шведът спечели първия и третия (той бе в пет сета), и завърши с баланс 3-1 срещу германеца в Големия шлем.

Двама от най-добрите специалисти на всички времена в играта сервис-воле Бекер и Едберг се различаваха в прилагането на тактиката. Докато германецът разчиташе на своя мощен сервис, шведът залагаше повече на разнообразието. Тежкият форхенд от основната линия бе запазената марка на Бекер, а Едберг бе превъзходен в бекхенда с една ръка.

Почти половината от техните двубои (16 от 35) бяха във финали. По-късно двамата подновиха съперничеството си и на треньорското поприще, след като периодът на Бекер в екипа на Джокович се застъпи с двугодишния ангажимент на Едберг към Федерер.

 

Сампрас срещу Агаси (1989-2002)

Общ баланс: 20-14

В съперничество, задвижвано от огромен взаимен респект, двамата американци се бореха за първото място в световната ранглиста през голяма част от 90-те. Те се срещнаха в пет финала от Големия шлем, като в четири ликува Пийт Сампрас, включително в последния мач от своята кариера - за титлата на US Open през 2002 г.

"Чувствах, че ако играя най-добрия си тенис, мога да победя всеки - споделя Андре Агаси. - Но дори да играех най-добрия си тенис срещу Пийт, това не значеше, че ще победя. Той ме лиши от много титли и ми причини много безсънни нощи. Благодарен съм, че го имаше в моята кариера."

Противопоставяха се най-великият сервис на своето време срещу най-добрия ретур на епохата. Безмилостната игра от основната линия на Агаси му осигуряваше перфектната защита срещу атакуващата тактика на сънародника му. Агресивният стил сервис-воле на Сампрас пък поставяше на изпитание защитата на опонента му.

"Двамата сме американци и практикуваме съвършено различни стилове - коментира Сампрас още по време на кариерата си. - Това е контраст и има всички съставки за дълго съперничество. Различно е, когато играя срещу него. И двамата се уважаваме много. Ние се състезаваме, откакто бяхме на осем. Трябва да вдигам нивото си всеки път, когато играя с него."

 

Федерер срещу Надал (2004-    )

Общ баланс: 16-24

Спомените за Роджър Федерер и Рафаел Надал завинаги ще бъдат свързани, просто такова е качеството и продължителността на тяхното съперничество. Поставяйки началото на ерата на тенисистите като глобални спортни икони - както на корта, така и извън него, те са се изправяли един срещу друг на финал 25 пъти, включително в девет мача за титли от Шлема и в 12 на "Мастърс".

От "мейджър" турнирите не са се срещали във финала само на US Open. В периода от 2005 до 2007 г. пък двамата спечелиха 11 поредни титли в Големия шлем.

Финалът Надал - Федерер на "Уимбълдън" през 2008 г. се откроява като най-драматичния мач помежду им и е широко възприеман като един от най-великите мачове в тениса изобщо. Тогава испанецът сложи край на 4-годишното властване на швейцареца в "Ол Ингланд Клъб" и взе реванш за предишните два финала в Лондон, печелейки първия си "Уимбълдън" с 6:4, 6:4, 6:7 (5), 6:7 (8), 9:7 след 4:48 ч. игра.

Две години по-рано двамата водиха над 5-часова битка за трофея от "Мастърс" в Рим и Надал трябваше да спасява два мачбола, за да запази титлата си след тайбрек в петия сет.

За почти 20 години контрастът между изящните удари на Федерер и агресивните сечени топки на Надал осигуряваха някои от най-добрите мачове на всички времена.

 

Федерер срещу Джокович (2006-    )

Общ баланс: 23-27

Една удивителна статистика е най-показателна за дълбочината на това съперничество: и Федерер, и Новак Джокович имат победи срещу другия на всеки турнир в Големия шлем, а същевременно няма друг тенисист на света, който да е побеждавал когото и да е от двамата и на четирите "мейджъра".

Двамата са се срещали на рекордните 11 полуфинала в Шлема, включително на три поредни (2009-11 г.). Швейцарецът взе първия от тях, а сърбинът спаси по два мачбола в следващите два, за да стигне до последния мач в Ню Йорк.

Джокович отрази и още веднъж два мачбола срещу Федерер - във финала на "Уимбълдън" през 2019 г., когато се върна от пробив изоставане късно в V сет за крайното 7:6 (5), 1:6, 7:6 (4), 4:6, 13:12 (3) след 4:57 ч. В цялото им съперничество Новак има баланс 4-0 в 5-сетови мачове.

Федерер също има доста успехи на най-високо ниво, включително във финала на US Open през 2007 г. и в полуфинала през 2008 г. като част от 5-годишното му властване в Ню Йорк. Швейцарецът има и баланс от 3-1 срещу сърбина във финали на "Мастърс" в Синсинати.

 

Надал срещу Джокович (2006-    )

Общ баланс: 29-30

Тези общо 59 мача между Рафа и Ноле са най-много сред всички съперничества в Откритата ера на тениса. Те са единствените двама, които са се изправяли един срещу друг на финал във всеки турнир от Големия шлем, а също и на 14 финала на "Мастърс".

В ранглистата за най-много трофеи от Шлема испанецът е пръв с 22, а сърбинът е втори с 21. Джокович има рекордните 38 купи от "Мастърс" (и двоен "Златен Мастърс", печелейки всеки от турнирите по два пъти), а Надал е втори с 36. Само на ниво "Мастърс" Ноле има баланс 16-13, като води с 10-2 на твърд корт, а Рафа има предимство от 11-6 на клей.

Една ранна класика в техните дуели беше сътворена още през 2009 г. във финала на "Мастърс" в Мадрид, където Надал спаси три мачбола в 3-сетов мач, продължил над 4 часа. Те играха 5:53 ч. за титлата от Australian Open през 2012 г., спечелен в 5 сета от Джокович, и това е и най-дългият финал в историята на Големия шлем.

Най-често са се срещали на "Ролан Гарос" - 10 пъти (8-2 за Надал), а вторият турнир с най-много мачове помежду им е "Мастърс" в Рим - 9 пъти (6-3 за Надал).

Макар че и двамата имаха своите минисерии на доминация един срещу друг (Джокович спечели 7 поредни мача през 2011-12 г., а Надал - 8 от 9 през 2008-09 г.), надмощието остава балансирано през последните 17 г. Въпреки че и двамата вече са в средата на своите 30 г., най-скорошните им двубои са сред най-паметните - те си размениха по един успех на "Ролан Гарос" през 2021-ва (Джокович) и 2022-ра (Надал), като и в двата случая победителят спечели Купата на мускетарите впоследствие.

"Разбира се, че имаме дълга история заедно - каза испанецът след последната им битка. - Имали сме множество важни моменти в нашите мачове. Това е истината, всеки път е много специално да играя срещу Новак."

Още

Григор Димитров ще е играещ капитан на България за "Юнайтед къп"

01.12.2022

213
Канада спечели историческа първа Купа "Дейвис"

27.11.2022

188
Григор Димитров повежда България в дебюта на "Юнайтед къп"

23.11.2022

ЯВОР ЕВТИМОВ

1970