„В отчетите на действащия директор на БНТ Емил Кошлуков никъде няма сравнение на рейтингите на предаванията на обществената телевизия с тези на другите телевизии. Показват се единствено данните за съответната рубрика със самата нея за предишни периоди. Така не става ясно, че БНТ още мърда единствено в пояса след 18 ч. („Още от деня“ - б.р.), „Последният печели“ и „По света и у нас“. Също и във времето на „Референдум“, в предаването на Мая Костадинова. Положението в останалите часове на основната програма БНТ1, както и на останалите програми - БНТ2, БНТ3 и БНТ4, е ужасяващо. Сравненията са убийствени за БНТ. Продължават да се изливат милиони в каца без дъно“. Това заяви телевизионният водещ и кандидат за нов генерален директор на БНТ Сашо Диков при представянето на концепцията си за управлението на обществената медия пред Съвета за електронни медии. Той съобщи данни от пийпълметрични изследвания, според които Би Ти Ви е с рейтинг 5,26, Нова тв - 4,62, БНТ с 1,50, БНТ 2 - 0,06, БНТ 3 - 0,06, БНТ 4 - 0,02.  По време на събеседването стана ясно, че журналистът се явява с концепцията си отпреди 3 г., когато отново участва в надпреварата за БНТ. Тогава СЕМ избра на поста Емил Кошлуков, който също се явява отново. През 2019 г. два гласа получи спортният журналист Сашо Йовков, който и на този конкурс също ще изложи възгледите си за управлението на телевизията. Диков коментира, че повечето критики, които са можели да се кажат за БНТ преди 3 г., са валидни и в момента. 

Занимахте ли се с казуса, че един от кандидатите е извършил нарушение, което се наказва с до три години затвор?  С този въпрос Диков започна изложението си пред СЕМ. Въпросът се отнасяше до действащия директор на БНТ Кошлуков, за когото има съмнения, че преди около 5 г. постъпи на работа на „Сан Стефано“ 29, представяйки документ с невярно съдържание за трудовия си стаж в телевизия.

"Занимахме се. Това бе една от първите ми задачи. Нарушения в документите на Емил Кошлуков не открих. Напомням, че ние не сме разследващ орган. Нямаме правомощия да разследваме. Това го оставяме на вас, журналистите", отговори председателят на СЕМ Соня Момчилова. "Направо е и има достатъчно доказателства, че има нарушения. Не повтаряйте глупостите на предишния състав на СЕМ", каза Диков.

Ако Диков стане генерален директор на БНТ, в телевизията ще се направи пълна ревизия, тъй като според него е време да се сложи "край на далаверите". „Фактите са, че Бойко Борисов дава 20 милиона на Кошлуков, за да се погасят стари задължения. До кого са стигнали тези 20 млн. лв? Фактите са, че директно в коша са отишли 3 милиона за спортни права, нищо не е създадено с тях. Над 48 милиона са дадени за външни услуги. Какви са тези външни услуги?“, попита тв водещият.

Според Диков ревизията ще даде отговор на въпроса дали 1198-те служители на "Сан Стефано" 29, които по данни отпреди 1 г. са работили на щат в нея, са много или малко. "Може да се окажат много, но може и да са малко. Прави се тотална дисекция кой какво работи. Интересно, че при над 50 човека, които работят в маркетинговата и рекламна дирекция на БНТ към април 2019 г., доклад на АДФИ показва, че е сключен договор с външна агенция за привличането на реклама (договорът е на стойност 700 000 лв.)", изнесе още кандидатът за генерален директор. Диков повтори и предложението си, което лансира и в предишния конкурс, че БНТ2 трябва да се превърне в новинарско-информационен канал, който ежедневно да следи всички важни политически и обществени събития в страната и да излъчва само новини и публицистика. 

Кандидат №2

Няколко предложения за програмни промени изложи и следващият участник в конкурса - бившият юрисконсулт на БНТ Ирина Величкова. Тя изчисли, че повторенията на предавания в обществената медия стигат до шест пъти на рубрика, които се показват в различно време по различните програми. Според нея телевизията не предлага производството на оригинални детски предавания, поради което БНТ2 трябва да се оформи като специализиран детско-образователен канал.

БНТ 3 да престане да бъде спортна телевизия и да се преформатира в програма за култура, в която времето да се раздели между кино и музика, предлага още Величкова. Според нея спортните права са изключително скъпи, поради което е правилно обществената телевизия да не залага на тях. Величкова предложи и работно заглавие на канала - "Арт БНТ".

БНТ 4 трябва наистина да е програма за българите в чужбина, да се селектират програми от богатия архив на БНТ и новини, от които се интересуват българите в чужбина, каза Величкова.

БНТ е в криза, която е толкова дълбока, че телевизията рискува дали ще изпълни обществената си функция, каза още Величкова. Според нея екипите й трябва да излязат от „комфорта на своите студия“. Актуалните предавания са изключителни говорилни. Няма правилно таргетирани филми, добавя тя. Културата не се преразказва, а се показва със средствата на телевизията, каза тя по повод културните и развлекателни предавания, казва още Величкова. Тя  настоява за повече местни новини от регионалните телевизионни центрове и казва, че уикенд програмата е „изключително неразработена“.

Кандидат №3

Държавната субсидия за БНТ е недостатъчна и националната телевизия е недофинансирана. Някои коментират, че тези над 80 милиона лева, които ежегодно бюджетът отпуска на БНТ, са достатъчни. Не, не са достатъчни. Трябва нов Закон за радиото и телевизията, в който ясно да е записано, че субсидията е процент от БВП на България. Такова дефиниране на парите за БНТ ще освободи телевизията от прегръдката на политиците, от техния натиск, а и от корпоративен натиск. Това заяви третият участник в процедурата на СЕМ – Сашо Йовков. Според него, ако субсидията на БНТ се определи например като 0,1 на сто от БВП или на около 120-130 млн. лв., това може да освободи телевизията от необходимостта да продава реклама. „Всичко това може да се регламентира с един нов закон. Ако стана генерален директор, ще търся разговор с институциите ЗРТ да бъде променен“, каза дългогодишният спортен журналист.

Той даде пример за политически натиск: „Законът казва, че разпространението на сигнала на БНТ се заплаща от бюджета. Когато тя е непослушна спрямо управляващите, често съответният финансов министър прави тълкувание, че става дума за бюджета на БНТ. Когато телевизията е послушна, благодарността често е постановление на Министерски съвет, с което допълнително й се отпускат нужните средства“, поясни Йовков.   

„БНТ не е в толкова трагично положение, колкото описаха предишните кандидати, тя има своето развитие. То трябва да продължи в посоката най-после да се трансформира като обществена телевизия. Де юре тя и сега е такава, но де факто финансирането й не го позволява. Бъдещето на БНТ е като мултимедия със съществуващите си телевизионни програми и чрез присъствие в онлайн платформите. Оттам ще привлечем младежката аудитория 18-35 г., която сега липсва на БНТ. Формите, чрез които можем да ги превлечем, е с програмно съдържание, насочено целенасочено към тях“, каза още Йовков. Според него през последните години много хора в БНТ са идвали на работа, за да се регистрират и да получат заплатите си. „Това нещо трябва да се промени“, декларира той.

Според Йовков БНТ трябва да намери начин да излъчва програмата си и в радиоефира. Според него хората прекарват много време в колите си, поради което и Би Ти Ви и Нова тв са се ориентирали към присъствие на новините си и по радиото. По отношение на нишовите си канали според Йовков БНТ 3 трябва да се насити с българско спортно съдържание, а БНТ1 и БНТ3 съвместно трябва да излъчват международен спорт. През уикенда в програмата трябва да има много повече развлечения, спорт, музика, каза още кадърът на БНТ. „Дори смятам, че политиката трябва да изчезне от програмата ни в събота и неделя“, предлага Йовков.

Кандидат №4

На въпроси защо е гласувала за сключването на договор с фирма, която да продава рекламното време на БНТ, трябваше да отговаря членът на УС на телевизията Василена Матакева. Всичко това се случило, въпреки че на „Сан Стефано“ 29 има отдел за маркетинг и реклама, в който към момента на сключването на споразумението са работили 58 души. От 2017 г. Матакева е член на шефския борд на БНТ, като в момента тече вторият й мандат. Въпросите й бяха  зададени от члена на СЕМ Симона Велева. „Мислите ли, че във времето, в което вие сте в УС, в БНТ има финансова дисциплина?“, попита тя в началото. „С годините - все повече да“, отговори Матакева. Тя допълни, че от 58-те човека в маркетинговото звено около 12 души са търговци и се занимават с продажбата на реклама, а останалите отговарят за авторекламите, за международната дейност и т.н. Според шефа в БНТ напоследък маркетинговата дирекция на БНТ си върши работата „все по-добре“. На въпрос защо тогава е наета външна фирма срещу 700 000 лв., Матакева отговори, че договорът е бил „отчаян вик“ в момент, в който в ръководството на дирекцията е имало сериозно текучество.

„Оставихме се да ни убедят в целесъобразността на този договор. В телевизията работят професионалисти и не е моя работа да взимам санкция по всяко едно нещо, което те предлагат като нещо работещо“, поясни Матакева. Тя призна, че частната фирма не е внесла в БНТ повече пари, отколкото е получила и вметна, че споразумението е било прекратено. Велева обаче опонира, че това се е случило 2 г. след сключването му. Тя цитира и заключение на АДФИ, според което споразумението е ощетило изключително БНТ и правата на БНТ.  

Матакева каза още, че е нормално броят на работещите в БНТ да е по-голям от тези в частните телевизии. „Собствената продукция, която произвеждаме, е в пъти по-голяма от търговските медии. БНТ има задача да достигне до публики, които частните оператори не считат за целеви. За отразяването на Народното събрание на БНТ са му необходими 30 души на дневна база. Същото важи и за пряко предаване на спортно събитие и на други преки предавания“, изчисли членът на УС на БНТ. Тя цитира, че заедно с новините и публицистиката общият брой на предаванията в БНТ1 е 42 бр., а в БНТ – 29. Още няколко предавания има и в БНТ3.

При евентуално нейно управление БНТ 2 ще бъде каналът за култура и образование, а БНТ 3 ще продължи да е спортен. Според Матакева БНТ 4 е по-добре да бъде свален от сателита, тъй като разпространението му е твърде голям разход, а българите в чужбина отдавна се информират по други канали. Съществуващият може да се превърне в добра трибуна за студенти или за хората, които завършват академията на БНТ. 

Матакева предложи още да се даде под наем гаражът на БНТ срещу ангажимент наемателят да ремонтира автопарка на телевизията, тъй като в момента гаражът се използвал много малко. В случай, че стане директор, тя обеща да пусне в действие HD-ПТС-ът на телевизията, който е купен, но все още не работи. „5 г. слушам обяснения как той всеки момент ще заработи. Голяма част от стъпките за неговото оборудване са направени. Сега сме в ситуация да сме си направили банята, но да не я ползваме, тъй като кранчетата на мивката са ни прекалено скъпи“, даде пример Матакева.      

Процедура

Кандидатите се оценяват от представителите на президента Румен Радев в СЕМ - председателя Соня Момчилова и Габриела Наплатанова, бивш репортер в Би Ти Ви. Други двама членове също станаха част от регулатора в рамките на това Народно събрание. Юристът Симона Велева бе предложена от "Продължаваме промяната", а журналистът Пролет Велкова  - от "Демократична България". Петият член на СЕМ е Галина Георгиева, избрана преди три години по предложение на ГЕРБ. За да бъде избран нов генерален директор на БНТ, в сряда най-малко три от изброените членове на СЕМ трябва да гласуват за един и същ кандидат. Ако това не се случи от първия път, след час се насрочва второ заседание, на което трябва да бъде постигнат реципрочен резултат. При нов неуспех следва трето гласуване, а при поредна липса на поне три гласа конкурсът за БНТ трябва да бъде прекратен.