Quantcast
Стотици съдии бойкотираха изборите за ВСС | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / България

Стотици съдии бойкотираха изборите за ВСС

Шестимата нови членове на съвета от квотата на съдиите бяха избрани при 64% избирателна активност
Обновена
12 608
 стопкадър
Преброяването на хартиените бюлетини се излъчваше в реално време.

На втори тур съдиите избраха днес шестима си представители във Висшия съдебен съвет, който трябва да встъпи в длъжност през октомври. Това са Мария Терзийска (зам.-шеф на Окръжния съд във Варна), Явор Колев (председател на Административния съд в Пловдив), Миглена Тянкова (председател на Окръжния съд в Хасково), Васил Петков (шеф на Окръжния съд в Ямбол), Даниела Александрова (зам.-председател на Софийския районен съд) и Младен Димитров (председател на Районния съд във Велико Търново). Същите кандидати, все шефове в системата, събраха най-много гласове и при гласуването в събота. Тъй като никой от тях нямаше над половината от гласовете на съдиите, се наложи да има и втори тур на вота.

Изборът беше пряк и таен. Право на глас имаха 2197 съдии, от които 1916 са заявили електронно дистанционно гласуване през интернет. Въпреки удобството на дистанционното гласуване стотици съдии бойкотираха вота. В крайна сметка и в двата тура на изборите гласуваха малко над 1400 съдии. Трудно обяснимо е защо магистратите са решили да бойкотират ключовия избор. ВСС е изключително важен орган, тъй като той организира и кадрува в съдебната власт, определя политиката й и би трябвало да защитава независимостта й - нещо, в което мнозинството на съвета се проваля от дълги години.

В надпреварата за шестте места в Съдийската колегия на ВСС освен шестимата избрани участваха и председателката на Съюза на съдиите в България Татяна Жилова, която е административен съдия в София, както и бившият шеф на най-голямата гилдийна организация, която не пести критики срещу статуквото Атанас Атанасов. Атанасов, който е съдия в Софийския градски съд, остана първи под чертата при избора с 434 гласа, а Жилова е в опашката - с 249 гласа. Най-ниският резултат има районният съдия от Варна Любомир Нинов - 112. Останалите претенденти бяха Владимир Вълков от Софийския градски съд, Дора Михайлова - зам.-председател на Окръжния съд в София, Антоанета Аргирова от Административен съд - София-град, Красимир Лесенски от Районния съд в Пазарджик, Йордан Дамаскинов от Окръжния съд в Русе, Иван Калибацев, шеф на Районния съд в Пловдив.

СЪМНЕНИЯ

Действащият ВСС, който организира изборите, отказа системата за онлайн гласуване да бъде съгласувана с Министерството на електронното управление. Пленумът на съвета в четвъртък не прие дори да разгледа точката за съгласуването на системата с оправданието, че администрацията на ВСС не е качила материали за точката, постъпили от Министерството на правосъдието.

"За съжаление това поставя под въпрос самия избор. Притесненията ми, поради които поисках това съгласуване, са свързани с технически детайли, в които няма да навлизам сега, но включват достъпа до базата данни, интегритета на данните в базата данни и възможността за гласуване от името на друг магистрат, заради еднофакторната автентикация, заложена в наредбата на ВСС", обяви министърът на електронното управление Божидар Божанов във Фейсбук. Той припомня, че министерството му има право да дава препоръки, но не и да контролира системите на съдебната власт, за да бъде гарантирана автономността им. "Но с нежеланието си да изпълни изискването на закона, този Висш съдебен съвет за пореден път подчерта сериозните проблеми в управлението на съдебната система", казва Божанов.

Божанов поставя въпроса сега, но на 11 юни вече беше избран първият от новите членове на съвета - следователят Петко Петков. Във вота тогава участваха 347 следователи, 319 от тях - електронно. След седмица са и изборите за членовете от прокурорската квота. Там има 8 кандидати за 4 места.

СТРУКТУРА

Членовете на Висшия съдебен съвет са 25. 11 се избират от съдиите, прокурорите и следователите, 11 от Народното събрание, а трима са членове по право - главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища. Вече е ясно, че изборът на членовете от парламентарната квота ще е изпитание, тъй като те трябва да бъдат подкрепени от 2/3 от народните представители. Парламентът още не е открил процедурата по избор, с който по закон трябва да е приключил до 3 септември - месец преди края на мандата на действащия ВСС. Номинации се правят до 2 месеца преди избора. Т.е. ако приемем, че изборът ще е в последния възможен момент, кандидатурите на партиите трябва да са ясни до началото на юли. Ако парламентът не се задейства, това може и да бетонира настоящият съвет на поста до сформирането на нов, което не изглежда вероятно в близките месеци.

По същия начин този парламент бламира и избора на двама конституционни съдии, макар че за тях вотът е с обикновено мнозинство, т.е. би трябвало да се случи по-лесно. Вероятната причина за забавянето е, че партиите търсят удобни за себе си кандидати, а не юристи с високи професионални и морални качества, около които биха се обединили всички.

 

Още

8 български магистрати влизат в състезание за 6 места при Кьовеши
Съдиите се примириха с кочината
Божанов: Без натиск „Фейсбук” няма да спре руската пропаганда

05.07.2022

2805