Русия вече не ни е приятел и дори е потенциален враг, въоръжението на българската армия е съветско, остаряло и вече опасно проблематично, страната ни изостава технологично от страните в НАТО, драмите с недокомплекта в личния състав и с липсата на пари се задълбочават, необходими са превантивни действия срещу руската агресия в Украйна, разполагането на войски на НАТО изглежда безалтернативно. Това са част от изводите, които минават като червена нишка през Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2021 г., който бе приет от правителството и после бе внесен за гласуване в Народното събрание. 

За първи път в изготвяния периодично от Министерството на отбраната и от кабинета документ фигурира 

рязката промяна в отношението към Русия,

чиято роля вече е описана като враждебна.

В доклада се подчертава, че Москва провежда хибридни действия срещу евроатлантическата ориентация на България и саботира изпълнението на националните ни ангажименти по линия на НАТО и ЕС. Отбелязват се и ултимативните и неприемливи искания към НАТО и държавите от Източния фланг на Алианса, включително и към България, противоречащи на суверенното право на държавите да избират съюзите, в които да участват, и политиката, която да водят.

Независимо че прегледът на състоянието на отбраната е за миналата 2021 г., в него е вкарана агресията на Русия срещу Украйна, която

е определена като пълномощабна война

"Русия грубо наруши международното право и унищожи съществуващата до момента архитектура на европейската сигурност. Налице са данни, че руските въоръжени сили в Украйна нарушават нормите на международното хуманитарно право, като атакуват цивилни граждани, жилищни сгради и обекти на гражданската инфраструктура, в т.ч. училища и болници. Според главния прокурор на Международния наказателен съд в Хага Карим Хан е започнало разследване за възможни военни престъпления", пише в доклада. 

Това обосновава необходимостта от бърза модернизация на българската армия и засилване на присъствието на съюзнически сили у нас, които да компенсират дефицитите във въоръжените ни сили.

"Военният инструмент в пълна степен (към момента без използването на ядрения компонент, а само със заплахата за неговото използване) вече се употребява от Русия за постигане на стратегическите ѝ цели, включително и за

оказване на натиск върху държавите от евроатлантическата общност",

коментират авторите на документи.

"Русия засили намесата и влиянието си в Западните Балкани, което доведе до нарастване на конфликтния потенциал по оста Сърбия-Косово, а също така и в Босна и Херцеговина. За реализиране на регионалните си цели Русия разчиташе на укрепването на традиционно силните си връзки със Сърбия, включително и във военната сфера чрез съвместни учения и продължаващи доставки на въоръжение и бойна техника, част от които бяха предоставени безвъзмездно", пише в доклада. Това е поредният документ, който рисува притеснителна картина в този район, който също е твърде близо до България. На няколко пъти и НАТО предупреди, че той има взривоопасен потенциал.

На Русия и връзката й със състоянието на българската отбрана е посветен и още един раздел - свързаният

със съветското въоръжение на натовска България, което вече е опасно

за националната сигурност.

"В тези условия повече е невъзможно останалото на въоръжение в България съветско въоръжение и бойна техника да бъде устойчиво ремонтирано и поддържано във времето от компании от руския и белоруския военнопромишлени комплекси", се отбелязва в доклада.

На практика българската армия има основно съветско въоръжение във всички родове войски, при това част от него е отпреди повече от 40-50 години. В доклада е описана тревогата от

"увеличаващото се технологично изоставане на българските въоръжени сили,

 което има негативен ефект върху тяхната оперативна ефективност". Нараства рискът от появата на значителна и трудно преодолима технологична разлика между въоръжените сили на съюзниците. И как иначе, когато част от съюзниците разполагат с модерна техника, включително и с елементи на противоракетна отбрана, докато България има само съветски системи.

"Налице е критична необходимост от ускорено технологично превъоръжаване и модернизация на Въоръжените сили на България през следващите години", се отбелязва в документа.  Пак там се посочва, че "голяма част от въоръжението и бойната техника са морално и физически остарели, с изтекъл или изтичащ ресурс на експлоатация" и това влияе негативно върху изпълнението на мисиите и задачите, подготовката и постигането на оперативна съвместимост.

Констатирано е например, че  зенитно-ракетните комплекси и радиолокационни станции са в края на жизнения си цикъл и се нуждаят от заводски ремонт. Същите се експлоатират в условия на остър недостиг на резервни части и консумативи поради недостатъчно финансиране и зависимостта на доставките от Руската федерация.

Ограниченият брой изправна авиационна техника пък е основна причина за неизпълнението на планираните летателни часове във ВВС и

има негативно отражение върху нивото на безопасност на полетите

и способностите за ефективно изпълнение на задачите.

Нещо повече. 2021 г. е посочена като "най-критичния период за последните 10 години" за ВВС заради 43 произшествия, сред които катастрофа и 5 сериозни инцидента. За тези инциденти е отбелязано, че са "свързани с проявата на субективния фактор", но същевременно се отчита като тенденция, че две трети от авиационните произшествия (65 на сто) са точно заради откази на авиационната техника.

При ВМС е отчетено, че "възникнали технически неизправности по материалната част, забавени ремонти, финансови и материални ограничения, както и непроведени планирани международни учения във връзка с COVID-19 ограничиха възможността за достигане на определените в Алианса критерии за дни на море на корабите".  Оказва се, че българските кораби имат средно 29 дни на море или 27 на сто от необходимите по стандарт на НАТО.

Голямата драма обаче не е само в техниката, но и в хората

Защото недостигът на личен състав остава много висок. Най-тежко е състоянието с недокомплекта в Сухопътните войски. През последните години различни експерти говорят за повече от 25 на сто. Тревожно е и увеличаването с 4 на сто на недокомплекта дори във Военноморските сили. Там недостигът на личен състав е достигнал 16.4 на сто.

Окомплектоването на доброволния резерв също остава на крайно недостатъчно равнище (малко над 13 на сто). Особено сериозно е изоставането по отношение на приоритетното изграждане на тежка механизирана бригада в Сухопътните войски, съгласно критериите на НАТО.

Проблеми се отчитат и с финансирането на армията

 "Съгласно нормативната уредба като "капиталови разходи" в България се отчитат и разходите за основен ремонт на въоръжение, техника и инфраструктурни обекти. В този смисъл повишението на капиталовите разходи през повечето години се дължи основно на поддържане на съществуващите стари и в много по-малка степен на придобиване на нови способности", се казва в доклада. Посочва се, че все пак са предвидени пари за капиталови разходи, но е повече от ясно, че при тази висока инфлация те ще се окажат недостатъчни.

Авторите на доклада все пак намират сили и аргументи да похвалят войската. Те отбелязват, че въпреки негативните събития българската армия запазва висок рейтинг.

Накрая става ясно, че спасението ни е само НАТО. Алиансът е фундаментът на колективната отбрана и националната отбрана се осъществява в нейните рамки. Към момента пряка военна заплаха за териториалната цялост и суверенитета на България може и да няма, но "съществуват сериозни рискове за националната сигурност". И затова са необходими превантивни действия, включително разполагане на наша територия на войски и сили на НАТО.