facebook
twitter

Вие сте тук

12 постове / 0 нови
Последно съобщение
Вестник СЕГА
Пловдив ще прави самолетоносачи и ще ги пуска в Марица

"Айде стига, бе!", възкликна колега преди две години, когато председателят на Френско-българската търговска и индустриална камара Стефан Дьолае обяви пред стотина души на коктейл в София, че Франция ще прави в Пловдив завод за ... самолетоносачи. В шумотевицата на колегата му се счу, че Дьолае казва "де порт авион" (des portes-avions - самолетоносачи), а думите бяха "де порт д'авион" (des portes d'avions - врати на самолети).  Каламбурът в една франкофонска държава като България, където всеки знае как се казва "мерси" на френски, прозвуча като познатата закачка "не компютри, а компоти". И ставаше дума не за река Марица, където да се пускат самолетоносачи, а за индустриалната зона "Марица" край Пловдив, където да се пускат от производство самолетни врати.
Но извън шегата Франция пое инициатива, която ни повече, ни по-малко връща България в самолетостроителната индустрия, от която излезе преди 64 години. Вярно е, че у нас няма да се правят цели самолети, а само някои техни компоненти от хилядите, чието производство е пръснато по целия свят, но както каза френският посланик Ерик Льобедел, "когато се качвате на борда на "Ербюс" ("Еърбъс" - на англ.), ще знаете, че в направата му е участвала и вашата промишленост".
На 12 септември имаше многолюдно присъствие на представители на българското правителство начело с премиера Бойко Борисов на церемония за откриване на цех за електрически шкафове и самолетни врати, построен само за една година върху 5000 кв. м. Първата продукция - шкафове от алуминиеви профили за вграждане в тях на самолетна електроника - бе изложена вече готова за експедиране към следващите участници на друго място в сглобяването на самолети "Ербюс". За направата на самолетни врати ще трябва да се изгради втори цех върху още 4000 кв. м, което означава година допълнително строителство. Но заради церемонията по откриването бе поставен модел на авиоврата от шперплат, през който Борисов мина заедно с изпълнителната директорка на групата "Латекоер" Яник Асуад. Символичното прекрачване бе официалното начало, от което ще се отчита

 

възраждането на авиационната промишленост в България

 

Точно зад бутафорната врата бе наредена изложба от фотоси, която представяше как по времето, когато Пиер-Жорж Латекоер е създавал френската авиоиндустрия в семейната си фирма от 1917 до 1945 г. в Тулуза, България също е развивала собствено производство на самолети. Тъй като за френската авиослава имаше луксозен албум по повод нейната 100-годишнина, а за българската авиоистория бяха събрани само няколко поиздраскани снимки, ето какво добавя по въпроса справка в Уикипедия:
"След Първата световна война и унищожаването на българската военна авиация по клаузите на Ньойския мирен договор се създава Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище. Тя е първото българско самолетостроително предприятие. Разположено е до летище Божурище. В България по-късно са изградени още две фабрики за производство на самолети - в гр. Ловеч Държавната самолетна фабрика (ДСФ) и в гр. Казанлък "Капрони Български". Разработваните и произвежданите самолети поради ограниченията на Ньойския договор са с маломощни двигатели и са предназначени предимно за обучение на пилоти и граждански нужди. Производството на самолети продължава от 1925 до 1954 г. и се закрива. За 30 години са проектирани 40 прототипа и са произведени около 1000 самолета. Най-масово произвежданият самолет за учебни и учебно-бойни цели е "Лаз-7", последният от българските самолети, конструирани от професор инженер Цветан Лазаров."

 

Компанията "Латекоер" е доставчик от първи ранг

 

на повечето големи самолетостроителни компании - не само на европейската "Ербюс" (с главен завод в Тулуза), но също на американската "Боинг", канадската "Бомбардие" и бразилската "Ембраер". Тъй като отдавна е минало времето на семейните и дори на строго националните фирми, самолетната индустрия е многонационална. "Латекоер" инвестира 15 млн. евро в България за откриването на 150 работни места (след време ще станат 200), което означава, че създаването на едно работно място струва 100 000 евро. Изглежда скъпо, но пак е изгодно за фирмата, защото, както каза вицепрезидентът на "Ербюс" Серж Дюран,  "поздравяваме и насърчаваме "Латекоер", че е избрала да се установи в България, която съчетава  качествена работна ръка с разумна цена на труда".
Разумна цена за един работодател означава изгодно за него съотношение между заплащане и качество на труда. Нашата държава не крие, че се стреми да привлича чужденците с евтиния труд на своите граждани. Министърът на икономиката Емил Караниколов ("Атака") каза на церемонията: "България притежава качества за привличане на чужди инвестиции: финансова и макроикономическа стабилност, ниски данъци, квалифицирана работна ръка, както и най-ниските оперативни разходи (заплати - бел. ред.) в Европа." Той се опита да опровергае очевидното: "Напоследък се налага погрешното мнение, че преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България намаляват. Важно е да посочим, че се подобрява структурата на ПЧИ, като 30% за периода 2017 и първото тримесечие на 2018 г. са в преработващата промишленост на обща стойност 561 млн. евро. Българското правителство ще продължи да подобрява условията, за да привлече други инвеститори като "Латекоер". За негово сведение годишният оборот само на тази компания за 2017 г. е 652 млн. евро - повече от общата сума на качествените чужди инвестиции, с които се похвали.
Премиерът Бойко Борисов също опита да се възползва от церемонията за собствена похвала. Както обикновено той

 

представи своето величие в сравнение със Сергей Станишев,

 

но без да споменава неговото име. "На тези инвестиции се радваме, а не на онези от 2008 г. (правителството на тройната коалиция - бел. ред.), които бяха в соларни паркове, бума в строителството, разпродаване на електроразпределителните дружества, американските централи, търговските вериги, при които капиталът излиза обратно от България. В това производство, в тези заводи (като на "Латекоер" - бел. ред.) се прави брутен вътрешен  продукт и така ставаме по-независими от европейските фондове. Освен това голяма част от инвестициите (по времето на Станишев - бел. ред.) не се водят преки, защото не идват директно от Франция, а идват през търговските дружества, които са регистрирани тук." За сведение на Борисов Българската стопанска камара пусна тези дни анализ на преките чуждестранни инвестиции, който показва с данни от Националния статистически институт, че през споменатия период те са спаднали 10 пъти. През 2008 г. са били 13 млрд. лв., а през 2017 г. са 1.3 млрд. лв. През девет от тези десет години са управлявали три правителства на Бойко Борисов.

 

Както се казва: само цифри - нищо лично

 

Компанията "Латекоер" със своя авторитет е добре дошла в България. Но инвестицията от 15 млн. евро трябва да се разглежда по-скоро като предпазлива проверка дали действително може да се прави бизнес в страна с международно реноме на най-корумпирана в Европа. Французите от "Латекоер" имат подобни заводи освен в родината си също в Чехия, Мексико, Бразилия и Тунис. Всяка втора врата, през която влизате в самолет, е тяхно производство. Това са много сериозни индустриалци, които лесно могат да правят сравнения между условията в различните държави, и няма смисъл да бъдат подвеждани с политически залъгалки като Борисовите: "Чувам разни приказки от нашите опозиционни партньори, но виждате на всяко откриване (на завод - бел. ред.) как посланици и гости говорят и благодарят за работата на местната и държавната администрация. Досега няма някой да се е оплакал."
Френско-българската търговска и индустриална камара разполага с достатъчно дълъг списък от такива оплаквания на френски индустриалци от местната и държавната администрация в България, но тържественият момент не бе подходящ да се опонира. Аплодисментите след официалните речи означаваха, че просто трябва да се сложи черта на лошите практики от последните години. Председателят на камарата Стефан Дьолае се ограничи само да пожелае: "Този завод ще служи като училище за квалифициране на млади хора в самолетната индустрия". Но би могъл да служи и за квалифициране на българските политици в почтено отношение към чуждестранния и българския бизнес.

 

Към статията във в. СЕГА
JR

Дали са Му подарили макета на портата да си го сложи до манголията? Цялото Му царстване е бутафорно. Само суджукът прави изключение... 

peniko

Не отбирам французки, но ми хареса каламбура със самолетоносачите и вратите.....също като проводници и полупроводници.

 

Инак дано новината да е вярна а не партенка. Вратите на самолетите са много отговорен възел - там влизат и нерметизация, и задвижване, и управлание/автоматика.

Domi

Тази година врати за шкафове, до година "клозети"за вграждане за самолети. Тъкмо си помислих че мароканците ще правят самолети в Марсилия " френско производство"...

Хр_Атанасов_2

... Тази година врати за шкафове, до година "клозети"за вграждане за самолети....

И тоз е як каламбур! (Емотикон: Поздравления)

редник

Летище Божурище е закрито бивше летище и някогашен главен авиоцентър на България – военно, гражданско и спортно летище, с аеропланно училище и аеропланна фабрика.

Намира се в южната част на град Божурище, на 4 км от София и на 2 км югозападно от международен път Е80.

Обявено е за паметник на културата, отразяващ фактически цялата история на българското въздухоплаване през първата половина на 20 век. Това е първостепенното българско летище фактически от възникването на авиацията в страната до появата на реактивните самолети. Стилизираният образ на летището е включен като част от герба на Божурище.

През 2005 г. Николай Свинаров като министър на отбраната ликвидира летището и подготвя терена и сградите му да бъдат дадени на чуждата компания „Индустриален парк...

 

 На 20 декември 1943 г. от Божурище излита за последния си въздушен бой легендарният поручик Димитър Списаревски в защита на родното небе срещу налитащата американска армада от 150 бомбардировачи, охранявани от 50 изтребителя, идващи да разрушат българската столица. Списаревски прострелва и подпалва бомбардировач – „летяща крепост“ „Б-24“, след което удря с „таран“ и сваля водещия изтребител. Свирепата атака на българите успява да принуди врага да пусне повечето от бомбите си в полето. Списаревски пада при с. Пасарел. В боя загиват 2 български летци и са поразени 15 вражески самолета – 8 „летящи крепости“ и 7 изтребителя.

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%82%D...

 

Днес, на празника на София, да благодарим не само на строилите я, но и на тези, които са я бранили!

 

Вечна слава на летците герои!...

Old Shatterмоuth

100 години от българско военно чудо: Дойранската епопея

Публикувано на 16.09.2018  в България

В 1936 г. в Лондон се организира честване за края на войната. От българска страна делегацията ръководи ген. Владимир Вазов. Когато слиза от влака на гара Виктория, на перона е подреден блок на английската армия, а командващият церемонията дава заповед:

 „Сведете знамената! Преминава победителят при Дойран!”

 В българската история Дойранска епопея се наричат петте отбранителни битки, които Българската армия води срещу настъпващите части на Антантата на Южния фронт по времето на Първата световна война...

https://bultimes.com/100-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%...

Old Shatterмоuth

Пздравления за Светослав Терзиев!

mi6osp.

Тази френска инвестиция е от офсет по договора за френските корвети, подписан от Станишев. 

LEFT

?

ШКОЛНИКА МАРЕК

В бъдеще ще произвеждаме и тоалетната хартия за "Еърбъс"-ите. Що се отнася до ПЧИ, тия от Националния статистически институт само МУ развалят настроението преди да литне за Щатите и срещата с Тръмп. Гадове с гадовете! Но ТОЙ, ТОЙ  ще се върне и тогава ще видят те кон боб яде ли. Те ще кажат кога и колко да са ПЧИ.Това ще им се случи напук на оптимизма в  отчетите за средната работна заплата, спестяванията на българите в банките и всички останали данни, за които се хвалим "Ядохме свинско със зеле. Той изяде, свинското, аз зелето". По желаниеможе да замените свинското я със суджук, я с пастърма. В добрич ссе намира в изобилие.

inventus

Цялата файда от тази чуждестранна инвестиция /както и от останалите такива/ е че тук ще остават средно мизерните заплати на 150 работника.А иначе цялата печалба на фирмата ще изтича навън. Отчетената по документи печалба ще е също толкова мизерна че дори и данъци няма да плащат тук.