"Който не е кандидатствал в университет, той не е бил приет". Такава е картината в родното висше образование от години насам, а матурите, които вече се наложиха като вход за повечето специалности във вузовете, улесниха този процес - особено за правото. Въпреки че е регулирана специалност (като например медицината), преди 2 г. приемът в него бе разрешен само с оценка от матурата по български език. Мотивът за тази стъпка бе коронавирусът, но както изглежда, пандемията ще се окаже удобното извинение временната мярка да стане постоянна. Ако входът остава широко отворен, то изходът е на път в скоро време да се стесни значително. Такива поне са намеренията на новия правосъден министър Надежда Йорданова, която планира да въведе единни държавни изпити за всички завършващи юристи, повече часове по определени дисциплини, затягане на изискванията пред задочниците и т.н. Ще стане ли с всички тези новости правото по-качествено, а бъдещите юристи - по-подготвени? 

Входът

Мнозина определят възможността за прием в право без изпит за "трагедия", "дъно" и "фарс". "Така всеки завършил селско училище с висока диплома и с подсказване на матурите заема мястото на друг, който 2 г. се е скъсал да учи по история и английски език - за международни отношения например", коментират в социалните мрежи родители, които смятат, че нивото за прием в тази професия е изравнено почти като с това на обикновен професионален учебен център. Дори главните "потърпевши" - студентите, предложиха наскоро на министъра да има единен изпит за прием.

"И матурите проверяват знанията на зрелостниците по български и история, и кандидатстудентските изпити за прием - също. Изпитите изискват ли повече знания от младежите от матурите? Не. Тогава защо да ги подлагаме два пъти на едно и също нещо", чудят се юристи, които наблюдават, че випускът им от студенти, приети с матури, е по-подготвен от този, влезли с изпити. Според тях приемът е въпрос на автономно решение на всеки вуз, а ако се мисли за някакъв изпит, то би било добре той да е по нещо друго, което да отсява кандидатите в тази професия - да мери интелигентността, логическото мислене, гражданското образование или пък общата хуманитарна култура на кандидатите.

Неслучайно в проекта на правосъдното министерство, огласен от сайта lex.bg, въпросът с приема е оставен отворен, като най-вероятно ще бъде запазена възможността вузовете сами да решават как да подбират кандидатите си. Практиката сочи, че далеч не всички университети се възползват от правото си да приемат в право само с матура. Справка на МОН показва, че само две висши училища приемат в тази специалност с оценка от матура по български - Софийският университет и Варненският свободен университет. Всички останали - Бургаски свободен, Великотърновски, Русенски, Пловдивски, НБУ, ЮЗУ и УНСС - имат собствени приемни изпити по български и по история. От друга страна, имайки предвид практиката у нас, собствените изпити не предполагат еднакво измерване на знанията на младежите, дори напротив - така рискуваме в един вуз да има високи изисквания, в друг - доста леки. В този смисъл по-резонен изглежда въпросът как ще се учи право и как ще се завършва, за да се гарантира високо качество на бъдещите правораздаващи у нас?

Повече часове = по-добро качество?

Плановете на МП са да засили обучението по Право на ЕС и освен като отделна дисциплина то да се изучава и в рамките на всички останали дисциплини. Защитата на правата на човека ще стане задължителна за всички - не само защото от години България не изпълнява решения на Европейския съд по правата на човека, но и защото дори юристи не разбират смисъла на фундаменталните човешките права. "Става въпрос за ценности и те трябва да бъдат възпитавани", казва пред lex.bg министър Йорданова, която планира 75 часа по този предмет, колкото са предвидени и за другата нова дисциплина - организация на правосъдието и правозащитните институции. Планирано е още увеличаване на хорариума и по някои от познатите задължителни дисциплини - наказателно-процесуално право, вещно право, международно публично право, данъчно право и др.

Повечето часове безспорно означават повече време за изучаване на важни теми, но сами по себе си не могат да осигурят качество, смятат преподаватели. Според тях в случая е важен контролът върху преподавателите, който в момента не е на ниво. "Увеличаването на хорариума съответства на нуждите на обучението, които са идентифицирани и в предишни проучвания. Но не това е ключовият въпрос. Сред най-важните неща е създаването на уредба за развиването на специализирани магистърски програми по право, каквито България, за разлика от повечето държави в ЕС, няма", казва преподавател от СУ.

Изходът

Как се завършва право изглежда особено ключово, затова и стъпката на министър Йорданова да въведе единни национални държавни изпити, при които възпитаниците на всички юридически факултети в цялата страна решават един и същи казус, се определя за революционна. "Единният държавен изпит е необходим, за да гарантираме, че студентите, които завършват право, отговарят на единен стандарт за преценка на качеството им. Държавните изпити имат оценка и трябва да сме сигурни, че "Отличен 6", "Добър 4" и "Среден 3" във всички факултети означават едно и също", заявява министърът.

Според проекта на МП изпитите остават по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки, като всеки от тях ще има писмена и устна фаза и ще се провеждат в две изпитни сесии - есенна и пролетна. Писменият държавен изпит ще е анонимен и ще се състои в решаване на казус - ще се насрочва със заповед на министъра на правосъдието, а всеки студент ще го държи в университета, в който е учил. Ежегодно министърът ще утвърждава два списъка - с хабилитирани преподаватели и с представители на практиката, които могат да участват в провеждането на държавните изпити. Предложения за преподавателите ще правят факултетните съвети, а за практикуващите юристи - двете върховни съдилища и двете върховни прокуратури от собствените си редици и Висшият адвокатски съвет - на адвокати с най-малко 15 г. юридически стаж. Когато наближат държавните изпити, ще се тегли публичен жребий измежду всички в списъците, и ще се сформира комисия, която ще разработва по три варианта на казус за трите писмени изпита. В деня на изпита в МП ще се изтегля един от трите казуса.

Някои преподаватели са категорични, че единните държавни изпити ще гарантират по-доброто равнище на бъдещите юристи. Други обаче съзират известен риск лошите практики да се бетонират - "ако във въпросните списъци попаднат пак същите хора". "Всеизвестна истина е, че определени университети не канят определени преподаватели в комисиите, защото всички студенти ще получат двойка", казва доцент. Според него проблемът не е в процедурата, а в хората, които не спазват моралните критерии, затова и промените трябва да са насочени към тях. Все пак провеждането им по едно и също време във всички юридически факултети предполага и по-широк кръг преподаватели, които ще наблюдават изпитите, което се възприема положително.

Както и досега, до устен изпит ще се допускат само студентите, получили оценка "издържал" на писмения. Остава отворен обаче въпросът кога ще се провежда той. "Оказа се, че няма достатъчно хабилитирани преподаватели, за да може и той да е едновременно във всички факултети", обяснява Йорданова. А детайлите по сформирането на изпитните комисии, които могат да се окажат разковничето на проблема, засега остават за доизясняване.

Задочниците да се стягат

Новата наредба завишава изискванията и пред задочниците - в момента те трябва да покрият 60% от хорариума на редовното обучение, докато идеята е в бъдеще този процент да се вдигне до 80 на сто, т.е. вместо 2100 часа за цялото си следване да се обучават поне 2800 часа. "Има гласове и в посока на това задочниците да имат същия хорариум като колегите си редовно обучение, но да учат 1 г. по-дълго", казва министърът, което ни връща към дискусиите отпреди няколко години дали изобщо е добре да има задочно обучение по право.