Направо не е за вярване, че ГЕРБ отново внася законопроекта за доброволчеството, този път в ролята на опозиция. България мина през две кризи, в които цели системи разчитаха на доброволци – здравеопазване и бежанци, но тази дейност така и не бе подкрепена отвъд личния ентусиазъм на отделни групи от обществото. Години наред – от 2012 насам, Народното събрание не намира сила да приеме закон за доброволчеството, който да регламентира организираното извършване на доброволческа дейност. Сега такъв проект се внася за 6-и пореден път, като вносителите дори не са си направили труда да пооправят документа и да отстранят отделни забележки от последното му гледане по комисии в 44-ото Народно събрание.

Това е само една от битките на гражданския сектор, вкарани във фризера на политическото безвремие от предходните управляващи. Значими граждански инициативи, канализирали сериозни усилия и енергия, катастрофираха на финалната права в парламента въпреки съществуващите на хартия правни възможности за гражданско участие във властта. След рулетката от предсрочни избори и сложното конфигуриране на четворната коалиция надеждите на гражданския сектор, че това ще се промени, са крехки, но все пак ги има. Към парламента вече успя да се структурира Обществен съвет с представители на 20 обществени сектора, който ще заседава на всеки три месеца съвместно с комисията за прякото участие на гражданите. Събра се за пръв път след дълго и целенасочено блокиране и Съветът за развитие на гражданското общество към МС. Какво очакват от парламента гражданските организации и ще успее ли Общественият съвет наистина да заработи?

Участието на гражданите се свежда до формалност

Шест страници с предимно неуспешни опити да бъдат предвижени един или друг законопроект и инициатива. Така звучи отчетът на последния действал Обществен съвет към 44-ото Народно събрание. В списъка с нестигнали доникъде задачи наред със злополучния закон за доброволчеството са редица значими национални граждански инициативи – инициативата за „Истинска детска болница“, за забраната на запрещението, за качествена иновативна образователна система, за забраната на отглеждането и умъртвяването на животни с цел търговия с кожи, и т.н. Зад тези инициативи стои личното време и енергия на стотици хора, а залогът е голям, но това не помогна по тях да има реални последващи действия на парламент и изпълнителна власт. Случаят с детската болница е особено показателен – темата влезе в дневния ред на политиците с цената на огромен граждански натиск, но яснота къде и каква болница ще се строи продължава да няма.

Провалът на тези инициативи – успели да стигнат до парламента и потънали там, е само един от примерите за неработещия закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Нищо от този закон не работи добре – процедурите за инициране на референдуми са затормозени с прекомерни изисквания, събират се големи количества лични данни, прагът за  признаване  на резултатите е висок, възможност за провеждане на електронни подписки и машинно гласуване няма. Законът трябва да бъде променен, като това е една от отлежаващите задачи по друга замразена инициатива – „Партньорство за открито управление“ (виж карето).

Финансирането от бюджета остава непрозрачно

На фона на отказваща да съдейства власт неправителственият сектор премина през пандемията без организациите да получат достъп до различните мерки за подпомагане в кризата. Гражданските организации не успяват да се преборят и за прозрачност на начина, по който бюджета отпуска малкото финансиране за сектора. Години наред на исторически принцип министерствата подкрепят със суми отделни организации с нестопанска цел. Бюджетът за тази година прави малка стъпка в посока повишаване на прозрачността, като при отделни министерства субсидиите към конкретните неправителствени организации са осветени. При други обаче няма никакъв начин да се разбере кои точно организации и за какви дейности се финансират с отпуснатите субсидии от хазната. В тази посока не помагат и уж програмните бюджети в министерствата, от които би следвало да е ясно за какви точно програми се изразходват публичните средства и какви резултати се преследват и постигат с тях. Така няма никаква яснота защо отделни бюджети скачат, а други – не, и какво в крайна сметка се финансира с тези субсидии.

Мираж засега остава и новият ред за финансиране на проекти с обществено значение на гражданските организации по ясни приоритети, правила и процедури, определени от Съвета за развитие на гражданското общество към МС. На теория за тази дейност би следвало да има гарантирани пари в държавния бюджет, но сумата отново е неоткриваема като изрично посочен разход в бюджета на МС и не е ясно какво и дали ще бъде изразходвано в рамките на тази година.

Новият обществен съвет има очаквания, но не бърза с прогнозите

Председателят на новия обществен съвет към комисията за участие на гражданите Ива Таралежкова от “Форум гражданско участие“ се надява, че 47-ото Народно събрание ще спре да гледата на енергията на обществото като на нещо формално. Съветът още не е определил програмата си за работа, но Таралежкова е категорична, че приоритетно трябва да се работи поне по два закона – за доброволчеството и за прякото участие на гражданите във властта.

„И пандемията, и бежанската криза показаха колко голяма необходимост има от закон за доброволчеството. Подобен закон би регламентирал много въпроси около организираното доброволчество, които сега ясно се видяха като дефицити“, коментира Таралежкова. Според нея по внесения на ГЕРБ проект има много работа, възможно е да се появят и други предложения. „Важно е да стигнем до гласуване в зала и до предложения на второ четене. Не разбрахме кое спря този законопроект в 44-ото Народно събрание и защо той потъна във водещата правна комисия“, допълва Таралежкова. Общественият съвет се надява на подкрепа и за необходимите промени в закона за прякото участие на гражданите, като вижда добър знак в тази посока в ангажимента на „Има такъв народ“ да работи сериозно по темата. „Ще се опитаме да получим повече отговори за прозрачността на финансиране при предстоящата актуализация на държавния бюджет. Ключово е да се работи и за подобряване на обществените консултации, те в момента са сведени до формалност“, коментира още Таралежкова.

Високи очаквания предпочита да има и Надя Шабани от Центъра за нестопанско право. „Понякога увлечени в динамичните проблеми, които се случват напоследък, забравяме за важния разговор къде се виждаме ние като общество. Аз вярвам, че общественият съвет е важно пространство за този разговор – как защитаваме гражданските права и свободи, как развиваме обществените процеси и кака подобряваме средата, в която живеем. Въобще не мисля, че трябва да се поддаваме на страха и безперспективността, а напротив – трябва да укрепваме демократичните институции и най-вече инструментите им за диалог с гражданите. Нашата организация е избрана в сферата „Правни въпроси и антикорупция“. Всяка сфера е важна, защото защитава обществено-важни въпроси, но ние (БЦНП) специално ще се борим да се приоритизират темите: 1) приемане на закона за доброволчеството и подкрепата за доброволческите инициативи, 2) по-голяма защита на правата на човека в рамките на технологичното развитие на обществата ни, и разбира се – 3) повече възможности гражданите да участват в процеса на вземан на решение. С нетърпение очакваме свикване на Обществения съвет и се надяваме заявката на политиците за промяна и повече и реални възможности за гражданско участие да са истински и искрени“, коментира Шабани. 

„Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е ключов за нас като партия, това са нашите корени. Този закон не работи – нито като правила за прозрачност, нито като процедури за инициране на референдуми, нито като прагове за признаване на резултатите. Готови сме с нов законопроект и планираме да го внесем съвсем скоро“, коментира Станислав Балабанов от ИТН, председател на парламентарната комисия за прякото участие на гражданите. „Отворени сме и към останалите идеи на Обществения съвет, ще направим всичко възможно да заработим ефективно“, допълни той.  

СТАТУС НЕАКТИВЕН

Покрай инерцията и политическата криза България загуби статуса си на активен член в глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“. В инициативата участват 78 държави, като целта й е ангажирането на правителствата и неправителствения сектор с мерки за повишаване на прозрачността, отчетността и участието на гражданите в управлението. Вицепремиерът за ефективно управление Калина Константинова е била информирана с писмо от изпълнителния директор на инициативата този март, че страната ни не е предала национален план за действие по инициативата за повече от две поредни години след 2018 г. Страната ни не е успяла да се вмести в дадената отсрочка през 2020 г. заради пандемията и не е предала план и през 2021 г. Така попадаме в групата на неактивните държави редом с Ел Салвадор, Малави и Малта. Държавите, загубили активен статус, нямат право да гласуват при вземане на решения, нямат право да участват в процедури по избор и могат да присъстват на събития само като наблюдатели с образователна цел.

Не е ясно защо националният план с мерки по инициативата продължава да се бави. При служебния кабинет той бе прехвърлен като отговорност на вицепремиера Атанас Пеканов, като Пеканов успя да навакса изоставането и от 38 предложени мерки бе изготвен окончателен списък с 18 предложения. Планът бе подложен и на обществено обсъждане, което приключи през януари. Така на трупчета остават редица идеи, обсъждани от години – за разширяване на портала с отворени данни с повече финансова информация, за разработване на шаблон за типови петиции на гражданите до институциите, за изготвянето на рамка за инспектиране на качеството на образование, и т.н.