Германският министър на икономиката Роберт Хабек е наредил на Федералния енергиен регулатор да поеме надзора над германското подразделение на "Газпром" - "Газпром Германия" (Gazprom Germania), съобщи ДПА. Мярката се обяснява с "неясни правни отношения и нарушаване на някои регулационни норми", предава БТА. 

На 1 април "Газпром" обяви, че се разделя с подразделението си в Германия, което е изцяло негова собственост. Самата "Газпром Германия" притежава други компании в германската газова индустрия, сред които доставчика на газ "Виндгаз" (Windgas), оператора на газохранилища "Астора" (Astora) и миноритарен дял в газопреносната компания "Газкейд" (Gascade). 

Правителството прави необходимото, за да гарантира сигурността на доставките в Германия, а това включва да не излага енергийните инфраструктури в страната на произволни решения от страна на Кремъл, заяви министърът на икономиката Роберт Хабек. „Газпром Германия“ ръководи критично важни инфраструктури в страната, които са от най-голямо значение за газовите доставки. Подчиняването му на държавен регулатор е в интерес на обществото и за подсигуряване на доставките.

Според агенция "Блумбърг" германските власти вече са започнали да търсят купувач за "Газпром Германия" и това трябва да приключи до 30 септември. Според неназован източник Берлин е готов да предостави гаранции на купувачите и кредити от "Ка еф Ве ИПЕКС Банк" (KfW IPEX-Bank), която е собственост на държавната банкова група "Ка еф Ве" (KfW).

Още на 31 март в. "Ханделсблат" писа, като се позова на източници от правителството, че министерството на икономиката се готви да национализира германските подразделения на "Газпром" и "Роснефт" - "Газпром Германия" и "Роснефт Дойчланд" (Rosneft Deutschland).

ПОЗИЦИЯТА НА ПРЕЗИДЕНТА

По-рано днес президентът на Германия Франк-Валтер Щайнмайер за първи път призна грешки по отношение на германската политика спрямо Русия. "Поддръжката ми за "Северен поток"2 безспорно беше грешка. Ние държахме на това, дори когато Русия вече не вярваше, а нашите партньори ни предупреждаваха", каза президентът в Берлин днес, предаде "Шпигел".

"Може да направим горчива равносметка: Провалихме се в изграждането на общ европейски дом, в който да участва и Русия. Подходът ни да включим Русия в общата архитектура на европейската сигурност се провали."

Напоследък Щайнмайер бе силно критикуван, че не прави публична оценка за грешните преценки в германската политика, особено по времето, когато той беше външен министър. Той подчерта, че отговорността за войната е на Владимир Путин. "Не бива да се самобичуваме. Но това не означава, че не трябва да осмислим собствените си грешки".

Той призна като грешка, че е смятал, че Путин няма да тласне страната си към морален, икономически и политически крах заради имперска лудост. Щайнмайер подчерта, че с Русия на Путин връщането към положението отпреди войната е невъзможно. Един от най-силните гласове срещу политическото поведение на Щайнмайер е посланикът на Украйна в Берлин Андрей Мелник. В поредица от интервюта той разказа как са реагирали германските управляващи в деня на нападението над Украйна - министри са му казали, че само за няколко часа Украйна ще бъде прегазена и че Германия е готова да работи с правителството, което ще назначи Путин.

Мелник реагира остро и срещу Щайнмайер. Не посети благотворителния концерт за Украйна, организиран от президента, заради участието на много руски музиканти. Във вчерашно интервю пред "Тагесшпигел" Мелник казва, че в годините като управляващ германското МВнР Щайнмайер е създал цяла мрежа от контакти с Русия  и че германският президент има подозрителна близост с Кремъл. 

По-рано днес украинският президент Зеленски покани бившия германски канцлер Ангела Меркел и бившия френски президент Никола Саркози да отидат в Буча.

"Каня г-жа Меркел и г-н Саркози да посетят Буча и да видят до какво е довела политиката на отстъпки пред Русия в последните 14 години. Те ще могат да видят изтезаваните украинци със собствените си очи“, заяви Зеленски. През 2008 година НАТО обеща на Украйна перспектива за членство, но по-късно под натиска на Русия оттегли предложението си.

Меркел реагира почти веднага на думите на Зеленски, като заяви чрез своя говорителка, че продължава да стои зад решенията от 2008 година.  „Бившата канцлерка подкрепя обаче усилията на международната общност да подкрепи Украйна и да прекрати войната и варварските престъпления на Русия“, заяви говорителката ѝ пред ДПА.