Quantcast
Депутатите пазят българите да не „злоупотребят” с външната политика | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / Войната

Депутатите пазят българите да не „злоупотребят” с външната политика

В парламента смятат, че медиите и обществеността нямат място, когато се обсъждат въпроси, свързани с Украйна и Северна Македония
3 309
 БГНЕС
Много редки са случаите, в които депутатите от комисията по външна политика допускат външни хора на заседанията си.

Във време, когато международната политика доминира цялото публично пространство заради войната в Украйна, сред българските депутати преобладава нагласата, че медиите и обществеността трябва да бъдат държани настрана от парламентарните обсъждания по външнополитически теми. Това се оправдава със страха, че с подобна информация може да се „злоупотреби”, ако публично се разпространи.

Че такова е разбирането на народните представители, проличава в реакцията им на писмо от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) към членовете на парламентарната комисия по външна политика. В него се констатира, че „комисията по правило работи закрито и непрозрачно”; че това е „заварена, проблемна практика” от предходни парламенти; че провеждането на всички изслушвания, обсъждания и срещи в комисията при закрити врати лишава българските граждани от конституционното им право да получават информация за работата й, а журналистите – от възможността да информират обществеността по съществени въпроси от областта на националната сигурност.

В заключение в писмото се призовава заседанията с изслушвания, представяния, доклади на министри, шефове на служби за сигурност, български дипломати или представители на дипломатическия корпус, да бъдат разделени на открита и закрита част. Така работата на комисията ще стане по-прозрачна, без да се допуснат течове на секретна или чувствителна информация. Като добър пример в това отношение в писмото се посочват заседанията на парламентарната комисия по отбрана, чийто членове също боравят с държавни тайни.

Статуквото винаги е най-удобно

Във външната комисия обаче не са склонни на особени отстъпки от досегашния си режим на работа. В правилника й, който нейните членове са приели, е записано, че заседанията й са открити, когато разглежда законопроекти. Всичко останало е закрито, освен ако самите депутати не решат друго. А те не го правят.

Именно на правилника се позовава шефът на комисията Вецислава Любенова (ПП), когато коментира писмото на заседание на 16 март. „Всичките законопроекти, които са, те са открити. Една част от заседанията са закрити, с оглед изнесената информация, която е от службите. Аз не виждам проблем да продължим по този начин”, обявява Любенова, както се вижда от стенограмата на заседанието (само обсъждането на писмото присъства в стенограмата, другата работа на комисията липсва – бел.а.).

Подкрепя я Георги Михайлов (БСП), който посочва, че „тук става дума за един конфликт, който е с голяма значимост за България”. Затова се налагало работата на комисията да бъде закрита. Съпартиецът му и бивш външен министър Кристиан Вигенин щедро допуска, че не всичко, свързано с външната политика, трябва да бъде скривано. Това всъщност не е отстъпка от негова страна, тъй като и сега депутатите могат да решат да заседават открито, както се посочи по-горе.

Плашилото на „злоупотребата” с информация

В същото време Вигенин посочва: „Но примерно, когато обсъждаме със службите или с външно (министерството на външните работи – бел.а.) специфичен въпрос за Северна Македония, по чувствителни неща, редно е да е закрито, защото след това се злоупотребява с това.” От кого и по какъв начин се злоупотребява – това бившият ни първи дипломат не уточнява.

Тезата му подхваща Борислав Антонов от ПП. „В момента сме в една геополитическа обстановка, която за първи път от 1945 г. насам се променя радикално, защото има военни действия на територията на европейския континент. Това предпоставя известна доза предпазливост от наша страна”, заявява той. И също започва да говори, че трябва да се съобразяваме с „ чувствителността на темата и възможностите, както беше определено, за злоупотреба”. Отново не се разбира от кого се плашат депутатите, че ще злоупотребява – дали журналистите, дали гражданите, дали някой друг.

По-различно мнение изразява единствено Ангел Георгиев („Възраждане”). Той допуска, че преди всяко закрито заседание, могат да се допускат журналистите за кратко, за да получат информация – както правят колегите им депутати в комисията по отбрана. Но за не повече от 15 минути – иначе заседанията много се проточвали.

За английския език и националното самочувствие

Дискусията по въпроса се накъса, защото Ангел Георгиев внезапно подхваща съвсем друга тема – че при участие на гостуващ британски министър в заседание на комисията, някои от депутатите си говорели с него на английски, вместо на български. „По този начин оставете, че се обиждаме нас самите ... Замислете се, кога ние ще отидем в друга държава и там ще ни посрещнат и ще ни говорят на български?! Това никога няма да се случи ... Ако дойде тук турският посланик, на турски ли ще му говорим?”, напада Георгиев колегите си.

Тук се намесва Борислав Антонов. „Съгласен съм с вас що се касае до протокола. Друг е въпросът, че сме в XXI век, не в XIX век, когато национализмът е бил основен в международните отношения”, обявява той. И призовава за „леки отклонения” от протокола в името на добрите взаимоотношения и гостоприемството. Това ядосва Георгиев, който е от националистическа формация. „Нищо не съм казвал за никакъв национализъм. Говоря за това да покажем себеуважение ... ако е руски, ето, да ви питам, ще има ли тук някой, който да излезе да говори на руски?”, попита той.

Венцислава Любенова прекрати целия разговор с лаконичното обобщение: „По протокол действаме, говорим на български, съответно си спазваме правилника и откриваме определени заседания при поискване от членовете.” Иначе казано, всичко си остана както преди.

Какво ще правим с МВнР

От АЕЖ предлагат в писмото си комисията да възприеме по-активна роля в парламентарния контрол, който упражнява върху външното ни министерство. Посочват, че ведомството е сред министерствата с най-ниски резултати по отношение на активната прозрачност, както сочи рейтингът на Програма „Достъп до информация“. Дипломатическата служба рядко публикува документи, от които журналистите могат да си създадат представа за водената от страната външна политика. Почти липсва и отчетност за работата на нашите дипломатически мисии зад граница.

Абсурдното е, че депутатите от външната комисия изпадат в откровено недоумение защо ги търсят заради МВнР. „Не знам защо на нас ни пращат това нещо”, чуди се Кристиан Вигенин. И предлага писмото да се препрати на дипломатическата служба. Това на практика означава, че нито той, нито колегите му са забелязали посланието в писмото – че трябва да се затегне парламентарният контрол, за да заработи министерството по-прозрачно и по-качествено.

Още

Съд глоби Юрий Шевчук заради "задника на президента"

16.08.2022

206
От радарите изчезна товарен кораб с украинско зърно

16.08.2022

Обновена

8905
Скопие се съгласи: Самуил е владетел на Българско царство

15.08.2022

Обновена

7099