Quantcast
Конспиративна параноя обвива машинния вот | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Конспиративна параноя обвива машинния вот

Неадекватното решение на ЦИК за разписките позволи на политиците да оживят поувяхналата си предизборна кампания
4 978
 БГНЕС
Преди Борисов плашеше с Костинброд, сега - с машините. Съперниците му пък обявяват него за заплаха за машините.

Наскоро имаше повод Централната избирателна комисия (ЦИК) да бъде похвалена. Говоря за случая, когато членовете й бяха поканени на среща в президентството с редица други институции, ангажирани в организацията на предстоящите избори. Това всъщност не беше покана, а по-скоро призовка, която отразяваше порасналото самочувствие на държавния глава Румен Радев и хората му, че държат на къса каишка всички органи в държавата. Затова прави чест на комисарите, че единодушно отказаха да се явят, и напомниха, че поне по закон са независими. Това беше добра промяна след фиаското по казуса с листите на “Демократична България”.

Тъкмо ЦИК малко си лъсна репутацията и буквално няколко дни по-късно

отново жестоко се изложи 

Това стана, когато членовете й приеха методическите указания, с които дават инструкции за работа на секционните комисии (СИК) с машинно гласуване. Тогава комисарите ненадейно решиха, че навсякъде след изборния ден СИК-овете трябва да броят ръчно контролните разписки, които устройствата отпечатват след всеки подаден глас на изборите - нещо, за което специално бившите управляващи от ГЕРБ отдавна настояваха, а БСП също подкрепи. Такова броене се проведе и след миналите парламентарни избори на 11 юли. Тогава обаче обхващаше само случайно подбрана извадка от секциите в страната и в чужбина – и отгоре на всичко не доведе до особено ясни изводи. И сега ЦИК внезапно прие, че същото упражнение трябва да се повтори по същия начин във всички секции с машини – а такива ще се поставят в около 9500 от общо 12 000 секции.

Какво означаваше това? Нека да си го представим – секционните комисии бъхтят от ранна сутрин до вечерта, докато приключи гласуването; идва моментът да си попълнят протокола с резултатите – работа, която е доста по-лесна, откакто разполагат с готовите данни от машината за гласуване; и изведнъж им спускат задачата да прегледат и изброят всички машинни разписки, че и да попълнят данните в отделен документ. Пардон, не в един, а в два документа – нали устройствата ще пускат отделни бележки за президентските и парламентарните избори, и резултатите от разписките за двата вида избори трябва да са на отделни листове. А, забравихме и секциите, където има по две машини (над 2000) – там отрязъците трябва да се преброят отделно за всяко устройство, а след това да се попълнят и отделни документи с данните от всеки вид избори. Направо му са замайва главата на човек, като си представи какво броене и писане ще падне!

Не е трудно да си представим

какво би последвало в такава ситуация 

В края на изборния ден хората от секционните комисии ще бъдат уморени, ще искат да си занесат документите в районните избирателни комисии и да си ходят вкъщи. И изведнъж им се натриса такова обременително задължение. Объркване и масови грешки – това е повече от вероятно. Както и това, че много членове на СИК биха предпочели направо да препишат данните от машината, за да са сигурни, че няма да се разминават с хартиените отрязъци. И една такава фактическа измама всъщност би била по-добрият вариант. Защото какво би станало, ако някъде се окаже, че резултатът от машината и резултатът от броенето се разминават със стотици или хиляди гласове? Ами, доверието в машинното гласуване ще отиде по дяволите, това ще стане! При това без да знаем кого да обвиняваме, че е сбъркал – дали устройството или хората, които работят с него.

И като заговорихме за хората и устройствата, изниква въпросът:

защо въобще купихме машините, ако отново ще броим хартии,

за да определим изборния резултат? От Асоциация “Прозрачност без граници” изчислиха, че разходите за машинното гласуване само за последните 3 години възлизат на около 76 милиона лева. Това е огромна инвестиция, която трябва да се отплати по някакъв начин. И това може да стане, само ако се оставят устройствата да вършат работата, за която бяха закупени – да отменят секционните комисии от задачата да определят с ръчно броене първите изборни резултати. Същите тези комисии, за които от години говорим, че са пълни с неграмотни или най-малкото слабо компетентни хора, назначени по партийна линия. И изведнъж с повсеместното броене на разписките излиза, че връщаме обратно работата в ръцете на същите тези хора, от които я отнехме, защото машините я вършат по-добре. Глупаво звучи, нали?

Но нека не се заблуждаваме

Не са много онези у нас, които се вълнуват от бремето, което ще се струпа върху секционните комисии. А и сме свикнали да трошим пари, без да получаваме нищо в замяна, така че и изхарчените милиони ще ги преглътнем. Защо тогава се вдигна толкова шум около историята с разписките? Първо, в предизборната кампания няма абсолютно нищо друго, което да привлече вниманието на медиите и обществеността. Второ, което произтича от първото, казусът позволи на политиците да залеят избирателите с единственото, с което разполагат – конспиративни теории. От лагера на „партиите на промяната” – ИБГНИ, „Демократична България” и „Продължаваме промяната”, обявиха, че ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН са се обединили, за да компрометират машинното гласуване и да върнат хартиените бюлетини. От ГЕРБ отвърнаха, че противниците им се опитват да се отърват от единствената гаранция, че устройствата не са манипулирани – а именно броенето на отрязъците. Интрига плюс заговор е равно на скандал – а какво по-добро за нашите политици, за да оживят поувяхналата си кампания?

В ЦИК обаче е трудно да се открие конспирация 

Там просто има хора, които разбират нещата по определен начин, и си гласуват съответните решения. В конкретния случай се оказа, че сред комисарите поддръжниците на броенете на разписките са далеч повече, отколкото онези, които са против. Също както при казуса с листите на „Демократична България”. Затова и в двата случая нещата стигнаха до съда. Що се отнася до манипулацията на софтуера на машините, от което от толкова време се оплакват герберите, няма нито едно доказателство, че нещо подобно се е случило. Бившите управляващи просто пеят стара песен с нов текст – преди алармираха преди всеки вот, че предстои повторение на Костинбродския скандал от 2013 г., но тъй като това се изтърка, сега облъчват публиката, че се манипулират машините.

Лошото е, че дори решението на Върховния административен съд (ВАС) по казуса не сложи край на историята. Магистратите отсъдиха, че данните от броенето на разписките не трябва да са вписват в секционните протоколи с резултатите от изборите. Ала в същото време признаха, че ЦИК може да извършва такова броене в какъвто вид и обем пожелае. Иначе казано – комисарите отново могат да разпоредят отрязъците да се преглеждат навсякъде, вместо да направят една нормална представителна извадка от секциите с машини. Да се надяваме, че широкият обществен отзвук по темата ще ги накара да възприемат един по-рационален и компромисен вариант. Иначе не само ще претоварим секционните комисии, но и конспиративната параноя, насаждана от политиците, ще получи нов източник, от който да се подхранва.

Още

Борисов се цупи, че не го искат в следващо управление

27.11.2021

10835
Избирателите предупредиха за последно политиците

26.11.2021

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ

2496
Чий е Крим? Не познахте!