Коалиция стана мръсна дума, обичат да повтарят някои. Не, само определени хора я правят мръсна, отвръщат други. Всъщност, ако съдим по досегашната ни демократична история, всички са склонни да вършат мръсотии при коалирането, независимо как го коментират.

Това, което наблюдаваме покрай наближаващите избори на 14 ноември, само потвърждава такъв извод. Да обърнем внимание на най-актуалната и желана коалиция в момента – „Продължаваме промяната”. Бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, които навлизат в политиката със скоростта на влака – стрела, омайват избирателите със своята вариация на похабения лозунг на НДСВ „Почтеност във всичко”. Много хубаво, ала преди да ни убеждават колко почтено ще бъде бъдещото им правителство, трябваше да проявят политическа почтеност при избора на партии с чиято регистрация да участват във вота. Те избраха „Волт” и „Средна европейска класа” (СЕК) – формации, чиито лидери станаха пословични през годините с политическа гъвкавост, надхвърляща възможностите даже на индийски йога. По-късно добавиха и „Политическо Движение Социалдемократи”, което от 20 години се мотае по политическата сцена, без да си намери място. А Петков и Василев обещаваха, че няма да се събират с хора, които са били в повече от една партия. Как ще се обясняват сега?

Иначе напълно очевидно е защо двете нови политически звезди предпочетоха да наемат за изборите толкова невзрачни партии. Тандемът Петков – Василев открито заявяваше, че трябва да получи от партньорите си пълен картбланш да взема всички решения – да представлява коалицията, да подрежда кандидатските й листи, да урежда финансирането й. „Волт”, СЕК и социалдемократите бързо се съгласиха, разбира се – като се прикачат към бившите министри, тези партии се изкачват на националната политическа арена, нещо иначе немислимо за тях. Пък и могат да се надяват да получат нещичко под масата – я да сложат свой човек на избираемо място, я да уредят някого на пост след изборите. С големите политически формации обаче Петков и Василев не можеха да се надяват на същото. Големите знаят как да се борят за интересите си и на ексминистрите щеше да им се наложи да правят отстъпки, каквито не желаят. Затова си направиха бърза коалицийка, годна да я употребяват, както им харесва.

Всъщност „Волт” и СЕК могат да ни послужат като отправна точка и за други сглобени по същия начин съюзи. На първо място, „Изправи се.БГ! Ние идваме!” (ИБГНИ), доскоро известна с неособено благозвучното „Изправи се! Мутри вън!”. Тук се събраха бившата социалистка Мая Манолова, в момента водач на сдружение; политическото НЛО, известно като „Отровното трио”; Татяна Дончева – също рожба на БСП, а сега собственик на „Движение 21”; Мария Капон – някога депутат от ОДС, понастоящем от „Единна народна партия”; и Димитър Делчев, наследил Меглена Кунева начело на „Движение България на гражданите”.

Ще е необходим същински летопис,

за да се опишат криволиците в политиката на изброените лица.

Фактът, че се събраха заедно в такъв деформиран, дясно-ляв, квазиграждански, тотално неидеологизиран съюз, подсказва единствената им цел – да пробият в парламента, възседнали лозунгите за „протест и промяна”. Точно в тази тълпа се навърташе и основателят на „Волт” Настимир Ананиев, който обаче ловко се измъкна, за да предложи услугите си на Петков и Василев. Това беше показателно за принципите, на които се гради ИБГНИ. Друго доказателство даде последната добавка към коалицията – „Земеделски народен съюз” на Румен Йончев, прелетял през БСП и Николай Бареков, за да се приземи до Манолова; и „Движение на непартийните кандидати” на Минчо Христов, който започна кариерата си в „Атака” и съвсем доскоро беше депутат от „БСП за България”. Каква шарена дружина само!

СЕК – другият партньор на Петков и Василев, пък съвсем доскоро се подвизаваше в коалицията „Национално обединение на десницата” (НОД). В основата на въпросното обединение стоеше партията КОД на Петър Москов – преди години известна фигура в градската десница и министър в кабинета „Борисов 2”, който сега се опитва да си изкопае ниша в консервативното дясно. Хлабавата, предизборно създадена коалиция НОД набързо се разпадна след отчайващия си резултат на вота на 11 юли. Сега обаче се възроди, благодарение на отзивчивостта на партия „Републиканци за България”, водена от бившия зам.-шеф на ГЕРБ Цветан Цветанов, който се разбра с Москов за съвместно явяване на изборите.

Подобни примери могат да изреждат и още, но няма смисъл.

Проблемът не е толкова в безконечното прегрупиране на партиите. Колкото и да изглежда неприятно, понякога това се налага – когато идеологически близки партии искат да станат по-силни. Няма нищо укоримо в обединението на формации от едно и също партийно семейство. Така могат да постигнат по-добри резултати и да разширят възможностите си да прокарват обещаните на избирателите политики. Иначе казано, коалирането е съвсем нормална част от политическия живот.

Засилващата се тенденция, която обаче наблюдаваме у нас през последните години, най-често няма нищо общо с подобни базисни политически принципи. А има всичко общо с политическата безпринципност. Какво виждаме в изброените примери? В „Продължаваме промяната” – един скоростно скърпен съюз под мотото „ще се коалираме с всеки, стига да не ни се бърка в работата”, така че Петков и Василев да се възползват от рейтинга си, преди се е стопил. В ИБГНИ – една чудовищна тълпа от лица и партии с коренно различно политическо минало и идеологически идентичности, която се прикрива зад псевдореволюционни лозунги. В НОД – формациите на двама залязващи политици, които събират малкото си сили, за да извикат заедно пред камерите: „Вижте, още сме тука!”

Така не се изгражда стабилна политическа система. Така не се прави политика. Поне не почтена политика.