Мая Манолова предлага Закон за несъстоятелност на физическите лица. С него се урежда процедурата по личен фалит на хората, потънали в дългове, които не могат да ги обслужват. Според вносителите проектът им осигурява жизненото оцеляване и финансовото стабилизиране на длъжниците, но и удовлетворява кредиторите. България е единствената държава в ЕС, която няма подобна уредба, твърдят още Манолова и колегите от "Изправи се Бг! Ние идваме" (ИБГНИ), които са сложили подписи под проектозакона. Манолова настояваше за такъв закон и докато беше омбудсман.

Предвижда се производството по несъстоятелност да се открива при свръхзадлъжнялост или неплатежоспособност. Свръхзадлъжнялост има тогава, когато човекът няма достатъчно средства да изпълнява задълженията си за поне година. За да се възползва от процедурата физическото лице трябва да е добросъвестно - например да не е продавало значително имущество през последните 2 години, не е декларирало доходи и имущество, повече от година е било без работа, или да не е обявявало личен фалит в последните 10 години.

С производството по несъстоятелност ще се занимават окръжните съдилища. Те ще назначават управител на имуществото. Такъв може да е и служител на Комисията за защита на потребителите.

Предвижда се да има публичен регистър на лицата, за които е открито и водено производство по несъстоятелност. Данните в него ще са за 10 години назад.

Производството се открива от кредитор или от човека, който иска да бъде обявен във фалит. Съдът може да наложи и обезпечителни мерки. Длъжникът сам прави опис на имуществото си. След като съдът обяви длъжникът в несъстоятелност, се спират всички изпълнителни производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността (това са всички имуществени права към датата на молбата за откриване на производство).

Единият вариант за обявяване в несъстоятелност е с погасителен план, който предвижда заплащане на поне половината от необезпечените и обезпечените кредити. Планът трябва да е за между 3 и 5 години, като може да се удължи с една. Вторият вариант е с ликвидация на имущество – опис и продажба на секвестируемото имущество.

В 44-ия парламент коалиционните партньори на ГЕРБ от "Обединени патриоти" опитаха да прокарат закон за личния фалит. Той бе засипан с критики от финансовото и правосъдното министерство, както и от БНБ и в крайна сметка не мина.

Предложения и за фирмите-събирачи на дългове

ИБГНИ предлагат и промени в Закона за защита на потребителите, свързани с колекторските фирми. Целта е да се въведат строги и ясни правила, с които да се забрани натискът над гражданите и да се изсветли работата на колекторските фирми, обясняват вносителите.

Текстовете предвиждат само дружества, вписани в специален единен регистър към министъра на икономиката, да имат право да събират вземания от потребители. Контролът върху фирмите ще се извършва от Комисията за защита на потребителите, министъра на икономиката, а когато задълженията са по кредити - и от БНБ.

Въвежда се и забрана колекторските фирми да използват тормоз, принуда, заплахи, обиди или физическо насилие, за да принуждават длъжниците да изплащат задълженията си. Забранява се да притесняват гражданите на работните им места и в дома им и да поставят съобщения за дълга на обществени места. Когато търсят длъжника, ще имат право да го правят само писмено или по телефон, не по-често от интервал от два работни дни. Забранява се и звъненето през почивните дни и между 20:00 и 7:00 часа.

Текстовете предвиждат колекторска фирма, която системно нарушава правилата, да бъде заличавана от регистъра и дейността по събиране на вземания да бъде прекратена. За нарушения, извършени от дружества за събиране на вземания, санкциите са 5% от оборота, но не по-малко от 5000 лв. за всеки отделен случай.

Задълженията за обществени услуги като сметки за ток, парно, вода, телефон няма да могат да бъдат прехвърляни за събиране от колекторски фирми, предвиждат още промените.