Quantcast
Гешев крие кои дела е пратил на Кьовеши | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / България

Гешев крие кои дела е пратил на Кьовеши

Това е самозабравяне и чувство за недосегаемост, коментира адвокат Александър Кашъмов
4 728
 ПРБ
Снимката от срещата Гешев-Кьовеши, разпространена от пресслужбата на главния прокурор.

Прокуратурата отказва информация за това колко и кои дела за злоупотреба с европейски средства е прехвърлила към Европейската прокуратура (ЕППО), която стартира своята дейност на 1 юни.

По Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) "Сега" поиска номерата на делата, които българските власти прехвърлят под надзора на Люксембург. Зам.-главният прокурор Красимира Филипова отговори, че списъкът вече е пратен, но няма как номерата на делата да бъдат огласени. ЗДОИ не е средство за предоставяне на всякаква информация на гражданите, а само на такава, от която могат да си съставят мнение за работата на институциите, мотивира се заместничката на Иван Гешев. Според нея номерата на делата могат да се дават само с разрешението на наблюдаващия ги прокурор. 

Макар и да не се иска достъп до материали по преписките, номерата им и наблюдаващите ги прокуратури са достатъчни, за да бъдат идентифицирани и затова на практика и номерата са данни от материалите по делата, смята Филипова. И допълва, че освен всичко номерата на делата не са информация, от която гражданите да си направят изводи за работата на прокуратурата, тъй като тези данни "сами по себе си не изразяват същността на прокуратурата като част от съдебната система".

Наскоро Теодора Георгиева, която е българският представител в ЕППО в Люксембург обясни, че едва на 31 май там е получена поисканата актуална справка от българската прокуратура. "В нея е посочено, че става въпрос за приблизително 200 досъдебни производства и приблизително 50 преписки за такива престъпления", каза тя в интервю за "Капитал". По думите ѝ ЕППО очаква много дела от България.

"Очаквам да бъде ускорен трансферът на делата и случаите от България, по които ще работи европейската прокуратура". Това обяви и европейският главен прокурор Лаура Кьовеши на 11 юни по време на брифинга си пред българските медии.

Както "Сега" вече е писал, под шапката на Люксембург се очаква да минат дела за случаи като този за разкритията на ОЛАФ за тежки нарушения при поръчка на българското МВР, с която са купени стотици джипове. През февруари скандалът допълнително нагнети напрежението между президента Румен Радев и вече бившия премиер Бойко Борисов. Октомври 2020 г. пък Гражданското сдружение БОЕЦ сезира Кьовеши за факти и обстоятелства около изграждането на газопровода "Турски поток" на българска територия. Преди това и евродепутатът Елена Йончева обяви, че ще иска Кьовеши да провери парите, които отиват за българските пътища, както и как точно се строят те.

Служебният министър на културата проф. Велислав Минеков също се закани да прати няколко казуса на Кьовеши - реставрацията на местността Яйлата, "Квадрат 500", и проекта за Ларгото.

"Сега" научи, че в списъка, пратен от прокуратурата пък е делото срещу певицата Лиляна Деянова-Лилана, която преди година бе обвинена за участие в организирана престъпна група с цел злоупотреби с евросредства. Към наказателна отговорност заедно с нея бяха привлечени и брат ѝ - известният бийтбоксър Александър Деянов-Скилър, както и съдружникът ѝ Мартин Димитров.

Друго дело, което отива при Кьовеши, е срещу бизнесмена Миню Стайков, за когото прокуратурата твърди, че участвал в злоупотреба с евросредства по програмата "Млад фермер". Наскоро Стайков осъди държавата в Страсбург заради дългия си арест.

 

Адвокат Кашъмов: Това е самозабравяне и чувство за недосегаемост

"Отказът на българската прокуратура да предостави информация за делата, които е изпратила в ЕППО, е странен", коментира адвокат Александър Кашъмов от Програма Достъп до информация. Според него тезата, че това не е свързано с дейността на прокуратурата е неразбираема, тъй като, "доколкото знаем, работата на прокуратурата е да образува досъдебни производства, да ръководи разследването по тях и да подвига обвинение, което да поддържа в съда".

"Поначало всяка информация за разследването на престъпления е обществена, тъй като обществото има интерес да се провежда ефективна борба с престъпността. Прилича на самозабравяне и чувство за недосегаемост да се твърди, че гражданите нямат право да се интересуват от дейността на прокуратурата и това какви дела са преценени като попадащи в категорията, която трябва да се изпрати по компетентност на ЕППО", каза Кашъмов.

Твърдението, че номерата на преписките, които са публични, са еднакво защитени от следствената тайна заедно с материалите по досъдебните производства, е неоснователна и не намира подкрепа нито в закона, нито в здравата логика, допълни адвокатът. Според него прокуратурата прилага стеснително тълкуване на понятието "обществена информация", което е опит да се намали обхватът на дължимата прозрачност.

"Държавните органи се избират и назначават, за да предоставят на гражданите информация, не да мълчат, гласеше тълкуването на ЗДОИ от върховните съдии още от 2005 г. Дали 17 години по-късно, когато сме и членове на Европейския съюз, това се помни и изпълнява, е друг въпрос", заключи Кашъмов.

Вижте още:

Кьовеши поиска бързо да й пратят делата от България

Кьовеши търси спешно шестима български европрокурори

От 1 юни Кьовеши чака сигнали за престъпления и на български език

 

Още

Кьовеши е получавала “само малки дела” от българската прокуратура

29.11.2021

1246
Ще играе ли тоягата на Кьовеши в България
Спецпрокуратурата отказа дело срещу Гешев по сигнала на Рашков

29.11.2021

Обновена

ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА

2539