Quantcast
Делата за пред Брюксел се сменят, а успехите са все нулеви | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Делата за пред Брюксел се сменят, а успехите са все нулеви

Има много техники за контрол на главния прокурор. Въпросът е да има политическа воля, казва българският съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев
2 807
 БГНЕС
Йонко Грозев е българският съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург от април 2015 г. От май 2020 г. е председател на една от петте секции на съда, позиция, която досега не е заемана от българин. Завършил е право в СУ през 1991 г., а през 1994 г. защитава магистърска степен по право в Харвардския университет. Още през 1992 г. е сред учредителите на Българския хелзинкски комитет (БХК), чиято правна програма оглавява от 1995 до 2005 г. Като адвокат той спечели делото "Колеви" пред ЕСПЧ.

- Съдия Грозев, как оценявате българската  ситуация с изпълнението на решенията на ЕСПЧ? Вече 12 години властите отказват да изпълнят решението по делото "Колеви", което очерта проблемите с недосегаемостта на главния прокурор...

- Изпълнението на решенията на съда е въпрос, който стои далеч не само за България. В редица страни, най-вече източноевропейски, има проблеми със забавяне на изпълнението на общите мерки. Това са ситуации, в които в резултат на решение на ЕСПЧ се налагат по сериозни промени на законодателно ниво. В различни държави има проблеми с такива общи мерки по различни теми. За съжаление, България има забавяния по няколко проблема, които са установени в редица решения на ЕСПЧ и които до голяма степен са свързани, най-общо казано, с качеството на наказателното правосъдие. Един от проблемите, който Комитетът на министрите през последните години поставя на дневен ред, е статутът на главния прокурор.

- Има ли друга държава, която толкова години да влачи тези промени? Какво е вашето обяснение за това?

- Това е уникален проблем, защото статутът на българската прокуратура също е уникален и няма как да направя сравнение с друга държава. Обикновено проблемите с изпълнение на решения, които продължават много години, касаят по-скоро масови случаи и са свързани с ресурси. Мога да дам пример с условия в затворите. Често това е проблем, който изисква комплексни мерки и това отнема време. Имахме го и ние, но българската държава реагира сравнително бързо и адекватно. Друг пример е изпълнението на съдебни решения срещу държавни институции и предприятия в Украйна. Държавата няма достатъчно средства за изплащане по решенията на съдилищата срещу тези институции в полза на граждани. Но този тип проблем, който поставя решението "Колеви", е уникален и не мога да намеря друг пример, с който да го сравня.

- Какъв ресурс ни липсва, за да го решим?

- Политическа воля очевидно. Това винаги е отговорът, когато става дума за промяна на институционална уредба. Мнозинството в парламента трябва да има желание да направи промяната.

- Как трябва да е уредена институционално прокуратурата, за да се реши този проблем?

- Навсякъде по света уредбата на прокуратурата е въпрос на национална традиция и постепенно израстване и наместване на различните институции. Така че няма универсален модел. Навсякъде обаче се поставя въпросът за намиране на баланс между възможността за отговорност на институцията за осъществяваната от нея наказателна политика и гарантиране на нейната независимост. Когато има такъв баланс, прокуратурата е способна да разследва политически силните. Този баланс се намира посредством различни механизми, гарантиращи независимост на отделния прокурор и в същото време отчетност на институцията за нейната ефективност. За да има отчетност на институцията, в едни системи възможността за освобождаване на главния прокурор е олекотена, в други - възможностите за даване на инструкции от изпълнителна власт са засилени, в трети - парламентът може да има повече контрол. Проблемът с българския модел е, че на практика независимостта е въведена в абсолют и възможностите за отговорност и контрол от страна на другите власти са нулеви. Това е проблемът с българския модел, нещо, което е казвано многократно от различни европейски институции.

- Въвеждането на прокурор, който да разследва главния и заместниците му, би ли било решение?

- Зависи как ще бъде регламентирано това решение, и от това, което наблюдаваме засега, по-скоро няма да бъде довършена и да се получи тази промяна (Заб. Интервюто е взето, преди КС да отмени текстовете от закона, регламентиращи специалния прокурор.). Ако се фокусираме върху решението "Колеви", важна е ефективната възможност за разследване не само като законодателната рамка, но и като реално функциониране. Проблемът не е само в невъзможността да се разследва главният прокурор. Липсата на възможност за разследването му е елемент от цялостната липса на на възможност за отчетност на главния прокурор за работата му и ефективността на осъществяваната наказателна политика. 

- Главният прокурор Иван Гешев често повтаря, че той е едва ли не само един администратор в прокуратурата и не вижда проблем с безотчетност и безконтролност.

- Трудно е да се приеме такава теза. Става въпрос за централизирана институция, която е йерархично изградена със сериозни правомощия, фокусирани във фигурата на главния прокурор. Има системи, в които прокуратурата е регламентирана институционално по друг начин и където няма този силно изразен йерархичен елемент. Проблемът с намаляването на йерархичната подчиненост на прокуратурата също не е еднозначен. За да може да осъществява единна наказателна политика в цялата държава, трябва да има сравнително високо ниво на организация и подчинение, за да може наказателната политика да е еднаква навсякъде. В противен случай рискуваме феодализиране на наказателната политика в различни части на държавата. Това също не е добро решение.

- Оказваме се в "параграф 22" и няма как да не е всевластен главният прокурор ли?

- Не, той не трябва да е всевластен. Безконтролната власт винаги ражда риск от злоупотреби. Има техники, с които могат да бъдат ограничени възможностите за влияние, запазвайки йерархичната структура на организацията. Освен контролът от другите власти са възможни и ограничения на определени правомощия. Ограничения на възможностите за влияния върху кариерното израстване, въвеждане на колективен модел на управление, не индивидуален. Техники има много. Въпросът е да има реално желание да се намери разумен баланс.

- Видяхме преди дни как главният прокурор поведе протеста срещу закриването на специализираните съдилища и прокуратури. Какво е вашето отношение към специализираното правосъдие, има ли нужда от такива структури?

- Специализирани съдилища, които се занимават с организирана престъпност и корупция, има в редица държави. От гледна точка на европейската конвенция, няма принципен проблем, доколкото гаранциите за тяхната независимост и безпристрастност са същите. Доколкото има проблем, той е, че когато един съд има конкретна задача, това в някакъв смисъл го отмества от логика на това да бъде съд и го фокусира по-скоро върху конкретната задача и това крие риск от изкривяване. Затова специализирани съдилища винаги се гледат с особено внимание, но няма принципна забрана за съществуването на такива институции. По-скоро преценката е на национално ниво доколко балансът е спазен и доколко тези институции успешно осъществяват функциите си.

- Какви са вашите наблюдения за българските?

- Ако трябва да преценяваме по-общо, една от критиките по отношение на България от европейските институции е неефективното наказателно преследване на организираната престъпност и корупцията. И през всичките тези години няма съществена промяна. Това, което наблюдавахме, е доклади на ЕК, в които се отбелязва този проблем, в отговор на което българските институции дават примери с конкретни разследвания срещу политици или видни бизнесмени. След известен брой години примерите вече са с други, нови дела, а по старите дела има прекратяване или оправдателни присъди. Наблюдавайки цялата картина от приемането на България в ЕС, няма ефективност в наказателно преследване на организирана престъпност и корупция.

От гледна точка на ефективната организация на наказателното разследване има смисъл да има звено, което да се занимава с такива дела, защото те имат специфика и тяхното разследване е по-различно от стандартната престъпност. От гледна точка на съдилищата ми е трудно да видя каква е спецификата, която изисква самостоятелни съдилища за организирана престъпност и корупция.

- Вече има дела на бързата писта в Страсбург, свързани с дейността на тези институции. Говоря и за жалбата на Миню Стайков, и за тази на Баневи. Какво значи Страсбург да разглежда приоритетно дела и кога можем да очакваме решения?

- Приоритетно гледане на дела е процедура, въведена преди повече от 7-8 години в съда, и която постепенно започва да се използва по-активно. Съдът има ограничен ресурс за разглеждане на дела, а броят на делата, които трябва да разглежда, е значително по-голям от неговия капацитет. Разглеждането на по-голям брой дела може да бъде осъществено през по-ефективни процедури. Има и различни типове дела. Някои имат по-системен характер и могат да повдигнат важни въпроси за цялостната организация и осъществяване на правосъдие в съответната държава. При други в някаква степен нещата вече са свързани само с евентуално обезщетение, най-общо казано, и позволяват изчакване. За да може да е по-адекватен и полезен, съдът започна по-активно да използва процедурата по даване на приоритет. И тъй като предварителното задържане е важен проблем от гледна точка на функционирането на една наказателна система, на няколко дела, в които има по-дълъг период на предварително задържане, беше даден приоритет. Това означава, че в рамките на тази година ще има решения по тези дела. 

Още

Прокуратурата разследва автора на снимките на Гешев с Pi ar Sevi Boiko
Задържан на протест срещу Гешев е оправдан от съда

19.10.2021

1970
Съдия Мирослава Тодорова осъди България в Страсбург

19.10.2021

Обновена

5862