Медия без
политическа реклама

Арменският отмъстител, който се разправи с Талат паша

Преди 100 години някогашният велик везир на Османската империя е убит в Берлин, където живее под прикритие

30 Апр. 2021
архив
Согомон Тейлирян извършва акта на възмездието, когато е на 24 години

Роденият в Кърджали Мехмед Талат паша опозорява Османската империя с арменския геноцид, но един куршум на възмездието го застига преди 100 години в берлинския квартал Шарлотенбург, където живее под фалшива самоличност.

През 1915 година Талат паша нарежда депортирането на арменците, което го прави отговорен за масовите кланета и насилственото изгонване на повече от 1 милион арменци.

"Аз го убих, но не съм убиец"

През октомври 1918 г. Талат паша бяга в Берлин, където наема 8-стайно жилище под името Али Сай. Причината за неговото бягство е заповед за арестуването му, издадена от съюзниците в края на Първата световна война.

Но животът под прикритие в Берлин не успява да спаси Талат паша: на 15 март 1921 той е пресрещнат на улицата от 24-годишния арменски активист Согомон Тейлирян, който го застрелва с един куршум. Когато на 2 юни същата година в Берлин започва процесът за убийството, Тейлирян се защитава с думите: „Аз го убих, но не съм убиец“. Арменският активист извършва атентата, воден от убеждението, че това е справедливо наказание за страданията, причинени от Талат паша на арменския народ, а именно - унищожаването на повече от 1 милион арменци, сред които и семейството на Тейлирян.

Предисторията

През януари 1913 година Мехмед Талат паша, Енвер паша и Джемал паша организират държавен преврат, след който установяват режим, известен още като „диктатура на тримата паши“. Тъй наречените младотурци имат за цел да наложат етнически хомогенна национална държава на мюсюлманите, в която да няма християнски малцинства. В Османската империя християните и бездруго са смятани за поданици втора категория.

През есента на 1914 година османците влизат в Първата световна война и откриват в историческите арменски територии (днешен Източен Анадол) кавказкия фронт срещу Русия. Арменски бойци обаче подкрепят царската армия, а младотурското правителство използва това като претекст за начало на депортациите и избиването на над 1 милион арменци, както и на стотици хиляди представители на други християнски общности в тогавашната Османска империя.

Операция "Немезис"

На процеса за убийството на Талат паша арменецът Согомон Тейлирян е оправдан след само две съдебни заседания, продължили общо ден и половина. 

Интересна подробност е, че съдебните заседатели в Берлин не знаят кой точно е Тейлирян. Той се представя за студент по инженерни науки, но всъщност е арменски революционер. Атентатът срещу Талат паша му е възложен от тайна арменска революционна организация, отговорна за ликвидирането на още осем бивши младотурски ръководители, които също са застреляни от активисти на движението. Операцията носи името "Немезис" - кръстена е на древногръцката богиня на възмездието Немезида.

Согомон Тейлирян е роден на 2 април 1897 г. в село Неркин-Багари, Ерзурумския вилает в източната част на Османската империя. В началото на XX век баща му заминава за Сърбия, където възнамерява да се засели и да отведе после семейството си. Когато през 1905 г. се връща в Турция за семейството си, е арестуван и осъден на 6 месеца затвор. А през това време семейството е изселено в град Ерзинджан. В тамошното протестантско училище Согомон Тейлирян получава начално образование. После продължава ученето си в истанбулския лицей "Гетронаган" и в немския университет. Заради началото на Първата световна война прекъсва следването си и се връща в Ерзинджан. Записва се в арменско доброволческо формирование. 

Геноцидът и отмъщението

Първото указание за младотурския геноцид над арменците е дадено в шифрована телеграма на Енвер паша на 27 февруари 1915 г., а конкретните мерки за "окончателна ликвидация" на арменците са описани в секретна директива на Талат паша и Енвер паша от 15 април 1915 г.

Изпълнението на заповедта започва от анадолския град Зейтун на 24 април 1915 г. Цялото семейство на Тейлирян е избито през геноцида. Той става свидетел на изнасилването на двете му сестри и убийството на майка си и брат си. Оцелява, защото турските войници го оставят ранен да умре върху купчина тела (труповете на сестрите му също били там). 

След възстановяването си попада в Истанбул, откъдето през 1920 г. емигрира в САЩ. Там получава задача от арменската партия "Дашнакцютун", която организира операцията "Немезис", да се върне в Европа и да се установи в Берлин. Задачата му е да издири и убие Мехмед Талат паша, който е на първо място в списъка на възмездието.

Сутринта на 15 март 1921 г. Тейлирян разпознава на улица "Гарденберг №4" турския главорез. Без да се колебае, изважда пистолет "Парабелум Люгер" Р08 и стреля в бившия велик везир пред очите на минувачите. След убийството се оставя да бъде арестуван.

Краткото съдебно дело и бързото му оправдаване стават сензация

Тейлирян е защитаван от трима адвокати, сред които е професорът от Кьолнския университет д-р Курт Нимайер. Те насочват вниманието на съдиите не само към акта на Тейлирян, но и към деянията на Талат паша като организатор на масовите убийства на мирното арменско население. Извикани са свидетели, които разказват подробности за геноцида. Европейската общественост е потресена, защото  до този момент знае малко за зверствата на младотурците. Анкара се старае и до днес да скрие тази срамна страница от историята на Турция. Делото приковава вниманието на полския юрист Рафаел Лемкин, който по-късно въвежда в световния речник термина "геноцид".

Тейлирян е оправдан, защото според съда е бил в състояние на невменяемост по  време на покушението. От Берлин заминава за Сърбия, където живее 30 години - първо в град Валево, а после в Белград. Жени се за арменката Анаит Татикян, става баща на син и дъщеря. През 50-те години на ХХ в. семейството емигрира в САЩ. Согомон Тейлирян умира в Сан Франциско на 23 май 1960 г. Спомените му са записани от арменския писател  Ваан Минахорян, който ги публикува за първи път през 1953 г. в Кайро. 

Още по темата