Медия без
политическа реклама

Делото за източване на 14,5 млн. лв. от САПАРД окончателно се срина

Апелативният спецсъд прекрати производството срещу Марио Николов по давност

01 Март 2021
БГНЕС
След повече от десетилетие съдебна сага Марио Николов бе окончателно оправдан и сега може да съди прокуратурата за вреди.

13-годишната съдебна сага по делото за източване на 14,5 млн. лв. от САПАРД приключи в Апелативния спецсъд днес. Магистратите прекратиха заради изтекла давност и последното останало обвинение на бизнесмена Марио Николов - за ръководена на престъпна група. Преди дни по същия начин бе прекратено и делото срещу Анна Шаркова, която също бе сред подсъдимите по делото. Така безславно приключва знаковият за прокуратурата процес срещу Николов и още 7 души, обвинени за източване на САПАРД, станало през 2002 г.

Давността на обвинението за ръководител на престъпна група е изтекла още миналия декември, каза адвокатът на Николов Менко Менков, цитиран от БГНЕС. "Клиентът беше оправдан по всички престъпления и остана само той, като началник без армия", обясни Менков и допълни, че Николов е оправдан за пране на пари, както и за документна измама. "Той остана единствен подсъдим само, защото се казва Марио Николов - организатор на престъпна група без участници в нея, тъй като всички участници са оправдани, че не са участвали в никаква група", посочи Менков.

Днешното определение на спецсъда може да се атакува от прокуратурата. Тя обаче не възрази срещу прекратяването по време на заседанието.

Преди година след повече от 12 месеца размисъл Апелативният спецсъд потвърди оправдателните присъди на всички 8 подсъдими, обвинени, че са източили парите с представяне на стари машини за месопреработване като нови и получаване на субсидии за купуването им. Апелативните съдии записаха в решението си, че твърдението на прокуратурата за организирана престъпна група, ръководена от Николов, е "произволно и без доказателствена основа". По делото няма доказателства, извън правилно установената от държавния обвинител "йерархична и служебна подчиненост", от които да се направи извод, че Николов и останалите са били в трайни фактически взаимовръзки, пишат още апелативните съдии. И на още много места в решението говорят за "доказателствена необезпеченост" и "без доказателствена основа". 

Върховният касационен съд върна за ново разглеждане на апелативния съд само частта от делото срещу Николов и Шаркова. Върховните съдии заключиха, че долната инстанция е подходила фрагментарно и тенденциозно при оценката на доказателства по обвинението за престъпна група срещу тях двамата. 

Преди делото да стигне до спецсъда, то беше разделено на две - за източването на средствата и за прането на пари. Точно разделянето беше сред мотивите на първата инстанция за оправдателните присъди. Казусът е в съда от 2008 г. През 2010 г. Марио Николов получи 12-годишна присъда от Софийския градски съд. За виновни бяха признати още петима от подсъдимите. През 2012 г. обаче Софийският апелативен съд отмени присъдите и върна делото на прокуратурата. Обвинителният акт беше внесен отново в началото на 2014 г., но вече в спецсъда заради променената подсъдност.

Делото за изпирането на парите от САПАРД срещу групата на Марио Николов, по което подсъдим беше и бизнесменът Людмил Стойков, отдавна приключи с оправдателни присъди, макар и първата инстанция да определи тежки наказания. Софийският апелативен съд оправда всички подсъдими. Стигна се до възобновяване, но в края на 2016 г. Върховният касационен съд окончателно призна подсъдимите за невинни.

Още по темата