Медия без
политическа реклама

Вкусът на ананаса и раждането на модерния либерализъм

В миналото този плод е провокирал въображението на деца и философи

05 Февр. 2021
Pixabay

В едно вече не така близко минало подрастващите български читатели на “Пипи Дългото чорапче” често се оказваха изправени пред една малка кулинарна загадка. Какъв точно е вкусът на ананаса? Явно е нещо много вкусно, щом Пипи го яде, при това с удоволствие. И вероятно мнозина са се опитвали да си го представят, взирайки се в картинките. По онова време достъпът до екзотичния тропически плод у нас беше силно ограничен. Впрочем не само деца са се оказвали изправени пред този въпрос. Този плод винаги е провокирал въображението, особено ако човек не го е опитвал, а само го е виждал на картинка.

Във връзка с ананаса въпросът за отношението между образ и вкус освен малките читатели на “Пипи” е занимавал и някои европейски философи. През XVII век поради по-интензивните връзки с Новия свят вече доста европейци били виждали и опитвали този най-екзотичен от всички плодове, но не успявали пълноценно да опишат вкуса му. Някои пътешественици положили сериозни усилия в това отношение и в записките си го уподобявали на нещо, което едновременно напомня за мускатово грозде, праскова, ягода и други плодове, но в крайна сметка същината се изплъзвала от хватката на думите. Точно това усетил и Джон Лок, преди да развие идеите на сенсуализма. Той, впрочем, никога не бил опитвал ананас. В своя най-важен философски труд “Опит върху човешкия разум” (1671) Лок твърди, че не е възможно човек да познава вкуса на ананаса, преди да го е опитал. Към това основополагащо съждение под различна форма той се връща няколко пъти в хода на изложението, от което явно следва, че примерът с ананаса не е произволно избран и има специална роля в неговия трактат.
Така загадъчният тропически плод помогнал на един от създателите на модерния либерализъм да изгради нова философска доктрина, според която цялото познание на човека се ражда в опита, т.е. няма вродени идеи, а всичко в  човешкия интелект става истинно, когато е изпитано чрез сетивата.

Родината на вида Ananas comosus е в Южна Америка и по-точно в тропическите гори на Бразилия и Парагвай. Първите европейци, които вкусили сочния плод, били моряци от екипажа на Христофор Колумб, когато при втората експедиция към Западните Индии през ноември 1493 г. акостирали на един карибски остров. Местните племена го наричали “анана”, което на техния език означавало “чудесен плод”. Оттам е произлязла думата ananas, възприета в романските и в други езици. Испанците освен местното индианско наименование използвали и свое - pina (шишарка), откъдето пък е произлязло английското му име pineapple.

Само короновани особи и аристократи имали достъп до първите ананаси, донесени в Европа. Според някои сведения първият плод, доставен в Англия, бил специално представен на лорд протектора Оливър Кромуел, а Чарлс II позирал с ананас за един официален портрет като своеобразен знак за кралските му привилегии.

През XVIII век ананасът вече така властно бил проникнал във въображението на европейските аристократи и буржоа, че неговата форма трайно се настанила в пластичните и декоративните изкуства, както и в архитектурата. От това време са известни множество постройки, орнаменти, фруктиери, чайници, форми за кейк, пудриери, огледала и разни други вещи, изваяни по негов образ и подобие. Присъствието му на трапезата (естествено, в специални случаи и на специални места) било знак за висок социален статус. В множество гравюри и картини на кулинарна тема от XVIII и XIX век се среща един устойчив мотив: отрупана маса с различни блюда, посред която се извисява пирамида от плодове и най-отгоре, като купол на катедрала, царствено се е настанил ананасът. Във Викторианска Англия сред снобските кръгове имало практика да се взема ананас под наем, за да придаде аристократичен блясък на вечерта. В този случай домакините много внимавали да не би някой наистина да си отреже парче от скъпоценния плод. Градските легенди разказват как някакъв ананас в продължение на няколко седмици обикалял изисканите трапези в Западен Лондон. Отвъд комичната страна в този епизод прозира един тънък социален момент. Ананасът се е оказал нещо като лакмус за динамиката на буржоазните преобразувания, които явно са били необратимо напреднали, щом като не благородният произход, а достъпът до благородния южен плод е бил достоверен знак за мястото на индивида в социалната йерархия.

Към средата на XIX век царят на екзотичните южни плодове постепенно започнал да губи своя импозантен ореол. През 1850 г. само в Лондон били продадени 200 000 ананаса. Днес у нас всяка зарзаватчийница ги предлага, което, от една страна, е хубаво, но от друга – навява малко тягостни мисли. Излиза, че след 30 години демократичен преход България по стандарт се е изравнила с Дикенсова Англия.  


Кисело зеле  с патешко и ананас
Продукти: 1 средно голяма кисела зелка, 1 глава червен лук, 8 с. л. зехтин, къри, червен пипер, сушен копър, 1 скилидка чесън, 5-6 шайби ананас (пресен или от компот), 300 мл бяло пенливо вино, 5 патешки бутчета с кожата, сол на вкус.
Зелката се нарязва на кубчета, като се отстранява кочанът. Лукът се почиства и се нарязва на полумесеци. В дълбок тиган се загряват около 6 с. л. зехтин и се добавят зелето и лукът. Разбърква се добре, добавят се подправките и счуканият чесън.  Следи се да не загори. Добавя се нарязаният на кубчета ананас. Зелето се залива с пенливото вино и се прибавя сол на вкус. Измитите и подсушени бутчета се посоляват добре откъм кожата. Фурната се загрява на 200° С. Дъното на керамичен съд се намазва с 1-2 с. л. зехтин, изсипва се зелевата смес и отгоре се подреждат бутчетата с кожата нагоре. Покрива се с алуминиево фолио и се слага в загрятата фурна. Градусите се намаляват до 150 и се пече около 2 часа или докато остане на мазнина. След като се отстрани фолиото, фурната се засилва и ястието се запича до златиста коричка на месото.


Скариди с кокосово мляко и ананас

Продукти: 20 кралски скариди, 2 червени чушки, половин ананас, 3 скилидки чесън, 2 стръка пресен лук, 50 г кашу, 150 мл кокосово мляко, 60 мл бяло вино, зехтин, сол.
Сърцевината на ананаса се изважда и се нарязва на кубчета. Скаридите се нарязват и се посоляват. Пържат се в уок с предварително загрети 4-5 с.л. зехтин, докато се зачервят. Лукът и чесънът се нарязват на ситно, а чушките на парчета. След като се извадят скаридите, в същия съд се загрява още малко зехтин и се пускат зеленчуците и кашуто за около 1-2 минути. Посолява се и се налива бялото вино, добавят се кубчетата ананас, косовото мляко и 100 мл вода. Щом закъкри, се връщат скаридите. Разбърква се и се сервира в половинките от издълбания ананас.

 

Свинско с ориз и ананас

Продукти: 300 г свинско месо, 20 г олио, 1 глава лук, 120 г ориз, 50 г ананас на кубчета, 30 мл ананасов сок, 20 г захар, по една щипка смлян карамфил, канела, кориандър, кардамон и сол.
Месото се нарязва на кубчета и се пържи десетина минути в олиото при постоянно бъркане, като се добавят кориандърът, карамфилът и ситно нарязаният лук. Доливат се 100 мл вода и се задушава до омекване. Предварително свареният ориз се смесва с половината парченца ананас. Месото и сосът се изсипват в тавичка, отгоре се покриват с ориза и се поръсва с канелата и кардамона. Останалите парченца ананас се смесват с ананасовия сок и захарта и леко се карамелизират. Изсипват се върху ориза и ястието се запича за десетина минути.

 

Синьо сирене с ананас

Продукти: 1 резен синьо сирене, 4 шайби ананас от консерва.
Върху лист готварско фолио се поставят две шайби ананас. Отгоре се поставя синьото сирене и върху него се подреждат другите две шайби ананас. Увива се внимателно и се запича във фурна за десетина минути. Сервира се топло с препечен хляб и бяло вино.

 

Паниран ананас

Продукти: 8 резена ананас, 150 мл прясно мляко, 120 г брашно, 1 яйце, ¼ пак. бакпулвер, олио, пудра захар.
От брашното, яйцето, млякото и бакпулвера се прави рядко тесто. Резените ананас се топят и се пържат в гореща мазнина до златисто. Докато са топли, се поръсват с пудра захар.

Страницата подготви: Ясен Бориславов

 

Ключови думи:

кулинария