8 месеца не стигнаха на съдебен шеф да реши делото срещу Ценко Чоков
Спецсъдът не публикува присъди по знакови дела с абсурдни мотиви
Повече от 8 месеца се оказаха недостатъчен срок за председателя на Апелативния специализиран наказателен съд Георги Ушев да се произнесе по делото срещу бившия кмет на с. Галиче Ценко Чоков. Това се вижда от електронното деловодство на съда. В състава, който през февруари е приел казуса за изяснен, са още бившият член на Висшия съдебен съвет Магдалена Лазарова и Красимира Костова. Ушев обаче е докладчик по делото.
На въпросите на "Сега" от апелативния спецсъд отговориха, че съдебният акт още не е изготвен, тъй като делото е с голяма фактическа и правна сложност. То е "многотомно, с множество разпити на свидетели и експертизи, както в досъдебна, така и в съдебна фаза, деянията са десетки, засягащи различни обществени отношения", се казва в обяснението на съда. В него няма ангажимент за срок за приключване на делото.
Подобно дълго мислене не е изключение за апелативния спецсъд. На бившия член на Висшия съдебен съвет и настоящ апелативен спецсъдия Галя Георгиева например й трябваха 11 месеца, за да напише решение по дело срещу бившия шеф на Изпълнителната агенцията по рибарство и аквакултури (ИАРА) Майдън Сакаджиев. Георгиева написа решението едва след като Ушев й определи 3-месечен срок, който също не беше спазен.
На първа инстанция в спецсъда през май 2018 г. Чоков се призна за виновен по три от петте обвинения срещу него и осъден на четири години и половина затвор. Част от тях ще му бъдат приспаднати, тъй като той прекара повече от година в ареста. Според съда Чоков е невинен по обвиненията за лихварство и ръководене на престъпна група, но виновен отвличане, причиняване на средна телесна повреда и палеж. За да чуе присъдата на спецсъда Чоков беше докаран с линейка и влезе в съдебната зала на носилка.
Синът му Мартин бе осъден на 4 години затвор, обществено порицание и глоба от 5000 лева за закани за убийство, лихварство и побой. Чоков-младши бе оправдан по обвинението за участие в организирана престъпна група. Останалите обвинени за участие в престъпна група бяха признати за невинни, един беше признат за виновен по обвинение в лихварство. Чокови бяха осъдени и да платят общо над 60 000 лева обезщетение по граждански искове срещу тях.
Спецсъдът нарушава принципа на публичност на съдебните актове
"Сега" опита да открие и други дела, по които спецсъдът се произнесе през последните месеци, за да проследи развитието им пред апелативната инстанция. Така се оказа, че спецсъдът има странно тълкуване за публичността на съдебните актове.
Така присъдите и мотивите към тях по делата срещу Гриша Ганчев, Живко Мартинов ("Суджукгейт") и Румен Овчаров, се оказаха скрити, макар и първата да е оправдателна, а другите две - условни. И докато наказанията са ясни, то мотивите съдът да ги признае за виновни, остават тайна.
През 2017 г., уж за да бъде ограничено бягството на осъдени престъпници, бяха направени законови промени, които ревизираха изискването съдебните актове да се публикуват незабавно в интернет. То обаче беше направено така, че да остави съдилищата огромно поле за тълкуване. Повечето приеха, че не се публикуват единствено ефективните присъди, докато не станат окончателни и докато прокуратурата не предприеме стъпки към изпълнението им. Спецсъдът обаче не огласява никакви осъдителни присъди - без значение ефективни или условни. Което е абсурдно, при положение, че те се произнасят в открито заседание. "Това е в колизия с принципа на публичност. Противоречи на здравия разум и логиката", коментираха пред "Сега" върховни съдии.
Върховният касационен съд и Висшият съдебен съвет поискаха парламентът да разтълкува спорните разпоредби от НПК и ЗСВ, но три години по-късно това не е направено. Едва наскоро съветът е създал работна група, която да анализира има ли нужда да променя наредбата си за регистъра на актовете на съдилищата, става ясно от отговорите на ВСС до "Сега" по темата.
можете да направите дарение през PayPal
