Какво би се случило, ако парламентарните сили прегърнат идеята на премиера Бойко Борисов за свикване на Велико народно събрание, което да приеме нова Конституция.

За да се стане решението факт, то трябва да е прието с мнозинство 2/3 от общия брой на народните представители - поне 160 души. Необходимо е да се отбележи, че при свикването на ВНС трябва да се определи с какво точно ще се занимава то - например ще приеме нова конституция. Великото Народно събрание решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано, пише изрично в основния закон.

Великото Народно събрание може да приеме нова Конституция, да реши въпроса за изменение територията на България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения, да решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;

Решението за нова Конституция или за изменение на действащата се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му. Правото на инициатива да се тръгне към решаване на някои от горепосочените проблеми от ВНС имат най-малко една втора от народните представители и президентът. И това е всъщност първото действие. Поне 120 депутати да предложат приемането на нова конституция.

Ако НС приеме решението, президентът насрочва избори за Велико Народно събрание в тримесечен срок. С произвеждането на избори за ВНС пълномощията на действащия парламент се прекратяват, а президентът не може да прави служебно правителство.

Това поставя въпросът кой управлява до изборите. Ако Бойко Борисов се оттегли, както декларира, то трябва да падне цялото правителство. Съществува вариантът правителството да действа като правителство в оставка, но това е малко вероятно. Тогава следва хипотезата на избор на нов кабинет. Това става по познатата рулетка - първо президентът е длъжен да връчи мандат на първата политическа сила, в случая ГЕРБ. Ако тя не успее да направи кабинет, то мандат отива в БСП като втора политическа сила. Ако и те не успеят, президентът избира на кого да връчи третия мандат.

Може да възникне сложната ситуация, при която парламентът да не може да излъчи редовно правителство. Тогава би следвало Народното събрание да прекрати правомощията си и да се тръгне към варианта служебно правителство, назначено от президента. С назначаването на кабинет той обаче има и задължението да насрочи избори. Но тук говорим за хипотеза, в която такива избори, и то за ВНС, вече са насрочени от парламента. Освен това ще има и колизия с нормата, че настоящият парламент остава до избирането на ВНС. И в тази хипотеза със сигурност ще има много спорове и твърде възможна патова ситуация.