Quantcast
Акциите им шумни, провалите им скъпи | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Акциите им шумни, провалите им скъпи

Прокуратурата крие какви обезщетения плаща за незаконни обвинения. Само четири от последните решения срещу нея обаче са за общо 300 хил. лв.
5 520
 Илияна Кирилова

Колкото по-шумно е едно дело, толкова по-зрелищно се проваля и толкова по-големи обезщетения плаща. Такъв е печалният опит на българската прокуратура. Нейните провали обаче са за сметка на всички данъкоплатци, които освен че са косвени жертви на липсата на правосъдие, трябва да покриват солените обезщетения за провалените обвинения. По Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ) прокуратурата плаща милиони всяка година. На отделна сметка се трупат делата в Страсбург.

Сметката тепърва ще набъбва заради свръхактивността на държавното обвинение по куп акции, придружена с избирателното разпространяване на доказателства, които да заклеймят обвиняемите като виновни, преди съдът да е чел присъди. Разбира се – и заради превръщането на задържането под стража от мярка за неотклонение в наказание.

Последните публични данни за общата сума, която прокуратурата е осъдена да плати по ЗОДОВ, са от доклада за 2016 г. – 2.5 млн. лв. През 2015 г. обезщетенията бяха пак толкова, а през 2014 г. – 3.65 млн. лв. След това държавното обвинение излезе с версията, че не събира такива данни, и ги скри от отчетите си. Това обяснение е нелепо, тъй като тези пари излизат от бюджета на прокуратурата. И данъкоплатците като неин работодател имат право да знаят колко струват грешките на тази институция с огромна власт, но размита отговорност. По-вероятното обяснение е, че сумите стават все по-големи и това прави все по-неприятно огласяването им.

Само четири от последните решения срещу прокуратурата по ЗОДОВ например са за общо над 300 хил. лв. Да направим груба сметка каква ще е сумата при 30 дела. А при 150, а при 300...

50 хил. лв. заради делото за милионите на Чорни  

Наскоро Върховният касационен съд сложи точка по едно от делата, водено от бивша подсъдима в прословутия процес за изчезналите от ЦКБ милиони на Майкъл Чорни. Сагата, която продължи над 20 години, приключи с оправдателни присъди. А след това Мария Димова, която е била заместник главен счетоводител на ЦКБ, осъди прокуратурата да ѝ плати обезщетение от 50 000 лева за претърпените неимуществени вреди. В иска си тя настоява за 100 000 лева, като твърди освен всичко и че се е разболяла от рак, след като е била обвинена. Магистратите обаче приемат, че няма доказателства, че точно обвинението е причинило заболяването, но със сигурност е повлияло.

Димова е обвинена през 2000 г. Прокуратурата твърди, че на 28 април 1995 г. в съучастие с други лица като заместник главен счетоводител на ЦКБ е присвоила чужди пари в размер на 193 800 000 (неденоминирани) лева с равностойност на 3 000 000 щатски долара.

Свидетели разказват пред съда колко негативно са се отразили върху Димова обвинението и делото, как в професионалните й среди се шушукало и как наказателният процес я е сринал психически.

Като определя размера на обезщетението, съдът взема предвид, че обвинението, повдигнато на Димова, предвижда от 10 до 20 години затвор и че наказателното производство е продължило около 13 години. От съществено значение е това, че обвинението й е било свързано със заеманата от нея длъжност, приема още съдът. А също и че "повдигнатото обвинение е било разгласено чрез средствата за масово осведомяване, като впоследствие всяко съдебно заседание е предизвиквало обществен интерес".

60 хил. лв. за незаконно подслушван следовател

В края на март и следователката от националното следствие Татяна Шарланджиева окончателно осъди прокуратурата по ЗОДОВ за 60 хил. лв. Причината е, че тя бе обект на разследване, което е прекратено, възобновено, а после пак прекратено и по което е прилагано незаконно подслушване.

Досъдебното производство срещу Шарланджиева беше образувано през май 2007 г. срещу нея и тогавашния зам.-министър на икономиката, а сега лидер на БСП  Корнелия Нинова. След година делото беше прекратено. Прокуратурата го възобнови през февруари 2013 г., но обвинение получи само следователката. То гласеше, че в периода август – октомври 2006 г. обвиняемата е разгласила информация по дело и така е предпазила бизнесмена Красимир Георгиев от разследване за пране на пари по аферата "Топлофикация". Така и не стана ясно дали прокуратурата отново разследва и него. През 2014 г. разследването отново беше прекратено, като обвинителен акт не е внасян в съда, а в края на годината Висшият съдебен съвет възстанови Шарланджиева на работа като следовател.

В исковата си молба срещу прокуратурата Шарланджиева е представила и справка от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, че през 2013 г. е била подслушвана незаконно. Прокуратурата пледира, че следователката не е претърпяла никакви вреди.

"Тъй като изискванията на обществото към съдиите, прокурорите и следователите за почтеност и спазване на законите са изключително завишени, следва да се приеме, че действията на прокуратурата по повдигане и поддържане на незаконно обвинение в извършване на престъпление срещу ищцата имат по-силно негативно отражение", записа в решението си апелативният съд. Последната инстанция се съгласи с тези изводи.

70 хил. лв. за процес за два откраднати танка

Прокуратурата ще трябва да плати и 70 хил. лв. на Алексей Петров, бивш зам.-началник на поделението в Ямбол, след като той спечели делото по ЗОДОВ и пред върховния съд. Историята около наказателното производство срещу Петров е абсурдна. През 2007 г. беше обявено, че той и двама германци – Томас Гмайер и Матеус Майер, са откраднали два вкопани в земята немски танка "Панцер" IV от Втората световна война с двигатели "Майбах". Двата танка стрували общо 20 хил. лв.

Обвинението твърдеше, че машините са изнасяни в чужбина, защото към тях има колекционерски интерес, а двамата германци – музейни експерти, са дошли в България именно с тази цел. Сагата продължи 9 години. Първоначално Военният съд в Сливен призна тримата за виновни и даде по 4 години затвор на Петров и Гмайер, както и условна присъда на Майер. Военноапелативният съд обаче откри пропуски в обвинението и върна делото на прокуратурата. При второто внасяне на обвинителния акт тримата бяха оправдани на три инстанции.

Прокуратурата има задължението да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Неизпълнението на това задължение, независимо по какви причини, е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по ЗОДОВ, обясняват в решението си върховните съдии.

Преди време Майер също осъди прокуратурата за 30 хил. лв.

120 хил. лв. за "албанската сделка"

Тази история започна през 1993 г. със скандал в Министерството на отбраната (МО) за изчезнали шест тира с оръжие по време на югоембаргото. През 2012 г. проточилият се 17 години процес срещу четиримата подсъдими приключи с оправдателни присъди. Единственият цивилен сред тях – Марио Стоичков, сега печели срещу прокуратурата по ЗОДОВ. В исковата си молба той твърди, че разследването, водено срещу него 9 години, му е причинило психически страдания, притеснения в личен, семеен и професионален план, накърнило авторитета му и уронило доброто му име в обществото. Първата инстанция му присъжда 100 хил. лв. от исканите 120 хил. лв. обезщетение. Софийският апелативен съд обаче удовлетворява цялата му претенция. Прокуратурата може да оспори това решение и пред върховния съд.

Апелативният съд разказва, че срещу Стоичков е било образувано разследване за длъжностно присвояване и незаконно оръжие. Той е бил екстрадиран в България от Чехия и държан под стража от ноември 2003 г. до март 2006 г. Имал е забрана да напуска страната до ноември 2009 г., когато Софийският военен съд го е оправдал по обвинението за длъжностно присвояване. През 2012 г. тази присъда става окончателна, а обвинението за оръжието е прекратено заради изтекла давност. 

Стоичков е обвинен, че като съучастник на началника на управление "Снабдяване и търговия" в поделението в Горна Малина Валентин Попински заедно с други двама души е присвоил сто минохвъргачки калибър 82 мм и 10 000 мини калибър 82 мм на обща стойност 17 334 000 стари лева. Според обвинението ролята на Стоичков е като превозвач на оръжието през фирмата му "Видеомакс".

Върховният съд отбелязва по наказателното дело, че между ръководствата на министерствата на отбраната на Република България и Албания е имало устна договореност за осъществяване на сделки с оръжие и боеприпаси. Че преговорите с албанците не са били тайна и за тях са знаели както министърът, така и международният отдел, който е дал указания на преговарящите за поведението им, за това, че трябва да бъдат предпазливи. Прокуратурата е пренебрегнала и установеното, че сделките са били необходими за Министерството на отбраната като източник на средства, че към конкретния момент законът е давал на Попински оперативна самостоятелност, че в договора е нямало клаузи във вреда на МО.

Идеите на прокуратурата

Прокуратурата настоява, че ЗОДОВ трябва да се преосмисли. И отговорността й да бъде ангажирана само при доказани груби нарушения на правозащитните органи, довели до незаконност на наказателната репресия. Сега в много случаи се стига до осъждане, при положение че обвинителите са действали в изпълнение на законово регламентираните им задължения, настоява прокуратурата.

В последния й годишен доклад се обръща внимание, че прокурорите трябва да следят да не водят делата извън разумните срокове, защото и това е основание за искове по ЗОДОВ. Освен това съдилищата вземат предвид срока на разследванията, когато определят обезщетенията.

"Необходимо е говорителите на прокуратурите, наблюдаващите прокурори и административните ръководители много внимателно да преценяват в кои случаи и каква информация за разследването да предоставят публично с оглед презумпцията за невиновност и правата на лицето, срещу което се упражнява наказателна репресия", пише в доклада. При това преди новата мода за контролирано разгласяване на определени доказателства.

Предлага се и повишаване на квалификацията на прокурорите, "за да се сведат до минимум неоснователните обвинения". Некадърността обаче е само едно от възможните обяснения. Другите са корупцията и политическият натиск. Все неща, които прокуратурата дори не признава, камо ли да им се противопоставя.

 

 

Още

Прокуратурата е осъдена по още две дела за Възродителния процес
Прокуратурата: Президент, премиер и политици не са подслушвани

19.07.2021

Обновена

3704
Бойко Борисов може да бъде разпитан и по други проверки

27.07.2021

11893