Медия без
политическа реклама

Приказки по телефона

В конюшнята на Еврозоната

11 Юни 2020Г-н БАЛЕВ
Шарж: Алла и Чавдар Георгиеви

Обади ми се министър Караниколов да ми вкарва оферти. 

- Разговорът - вика - се записва с цел по-добро обслужване. Искаш ли - вика - да станеш инвеститор? 

- Не искам - отговорих, - ама давайте офертите, ще ви изслушам и обещавам, че няма да затворя каквито и дивотии да ми надрънкате. Умирам си да ме оферират джентълмени като вас. Интересно ми е докъде може да стигнат фантазията и дързостта на концепциите. 

Той не реагира никак на любезностите ми, а директно пристъпи към работата: 

- Хайде да купиш малко акции от КТБ, пардон, ПИБ исках да кажа. Дай да я заздравим тая банка, че да влезем в Еврозоната. То, ако е въпросът, вече ни и мина меракът за Еврозоната, дето ни държат в конюшната от сума време и не ни пускат барем в чакалнята. Обаче е обидно, защото сме изпълнили всички критерии и ни спират само по политически причини. Затова, давай да стягаме ПИБ, на тебе разчитам! 

- А защо на мен? 

- Защото плащаш данъци бе, господинчо! - цъкна той с език някак икономически. - А ние се движим в зоната на разумния риск. Всеки данъкоплатец вече е инвеститор, защото дългата ръка на държавата прибира някое и друго данъче и го влага в банката, в нови държавни компании и други народоугодни дейности. Нали ти самият обясни на твоите читатели как в нашата мутроикономика невидимата ръка на пазара и дългата ръка на държавата се здрависват!  

- Ами тогава значи няма какво да ме питате, вие сте си взели някакво мъдро решение, вече сте ме претарашили и каквото сте измъкнали, мислите да го хвърлите в тая стабилна банка и другите ви активности. Искам тука един поетичен образ-сравнение да направя. Банката ви ми прилича на някаква огромна пещ, в която мятате пачка след пачка, за да си урегулирате мутроикономическите аномалии. 

- Михихи, това долу-горе си го схванал - похвали ме той, - макар че има още бой да ядеш, докато почнеш по-подробно да чуваш петлите - уточни министърът. 

- Така е, г-н министър - съгласих се. - И вашата физиономия от един поглед ми вдига индекса на доверие с няколко пункта. 

- Радвам се, че е така - прие комплимента той. - Ама искам още нещо да те оферирам. Да ти продам няколко тона фурми, че се залежаха. Те са медичинско дарение от партньорите на Нашия благодетел г-н Пеевски. 

- Какво значи медичина? - попитах объркан.

- Ужким си драскач, не можеш да разгадаеш един прост неологизъм. Медичина = медицина + Медичи

- Аха - почнах да схващам, - медичинско дарение е такова, което е ужким медицинско, а всъщност отравя икономиката и съзнанието. 

- Точно така - похвали ме той. - Битието определя съзнанието и ако не му се пуска по малко отрова, то става уязвимо. Нали знаеш как папите си зобкали по малко отрова всеки ден, за да са по-устойчиви организмите им при атентати с отрова. 

- Значи и с това ми правите услуга. Не знам как да ви се отблагодаря, длъжен съм ви. 

- Абсолютно вярно! Ти си ни длъжен, продължавай да плащаш данъци и да подкрепяш нашата банкова система, нашите разумни разходи на публични средства и всички други особености на икономическата ни политика. А фурмите вече си ги платил, не се притеснявай. И когато заздравим и разширим още дейността на банката, мислим да направим една Информационна агенция ПИБ. Михихихихи. 

И той прекрати на това весело място разговора, но аз въпреки съвета му, кой знае защо, взех да се притеснявам.

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?