Медия без
политическа реклама

Не ни трябват нито визи, нито паспорти

Или да поговорим за всичко, което ни отдалечава от свободата

ИПИ
Красен Станчев разяснява на аудиторията що е икономика на доброто и злото.

Планината диша свобода, казва Фридрих Хайек през далечната 1947 г., когато 39 учени от цял свят, предимно икономисти, се срещат в Швейцарските Алпи, за да дискутират предизвикателствата пред свободата и класическия либерализъм. Основават обществото "Монт Пелерин". Един от "младежите" на конференцията е Милтън Фридман. Култов момент на тази среща е, когато по време на лют дебат за разпределението на доходите в обществото Лудвиг фон Мизес удря по масата с думите: "Вие всички сте социалисти".

Повече от 70 години по-късно подобна атмосфера на отворена дискусия между хора, които дишат свободата, можеше да се усети на традиционния летен семинар на ИПИ в Банско - отново в планината и отново с фокус върху основите на класическия либерализъм и съвременните изпитания пред пазарната икономика. В дискусиите участваха млади хора от 14 страни, които използваха лятото, за да се впуснат в света на идеите. Вече осма поредна години Институтът за пазарна икономика в партньорство с Института за икономически изследвания – Европа (IES-Europe) организира такава едноседмична лятна среща. Този път групата беше най-младата и същевременно най-разнообразната досега – за първи път имаше участници от страни като Исландия, Швеция и Ливан.

Какви ли не истории е имало с чуждестранните участници на семинара. Миналата година момче от Италия подрани с цял месец и кацна в България на уречената дата, но през юни вместо през юли. Беше сащисан от грешката си, а като се окопити, първият му въпрос  беше: "Ще мога ли да дойда пак след месец за семинара?". Проблем, разбира се, нямаше и в крайна сметка месец юли той се включи в дискусията в Банско.

Има и по-неприятни случки. Тази година момиче от Непал беше излъгано с визата и не успя да дойде. България няма посолство в Катманду, документи за виза може да се подадат в Делхи. Повечето непалци ползват услугите на разни агенции в Индия, които обаче понякога мамят – уж кандидатстват, а всъщност само прибират парите и малко преди пътуването съобщават, че визата е отказана. Така групата беше с един по-малко – заради регулация, която казва, че хората от Грузия например нямат проблем да пътуват до България, но на непалците трябва да им е сложно.

Един от лекторите на семинара - Алберто Мингарди от института "Бруно Леони" в Италия, говори именно за регулацията на паспортите. Стефан Цвайг (The World of Yesterday) е написал през 1943 г., че хората преди са имали само тяло и душа, докато сега им трябва паспорт, тъй като без него не биват третирани като човеци. Парадоксално е, но преди Първата световна война свободата на движение по света (без визи) е била много по-голяма, отколкото днес – особено ако мислим извън рамките на ЕС. Така или иначе това е само един пример за дискусия, която трудно може да се срещне на друг семинар.

В рамките на седмица в Банско бяха покрити всякакви теми – спонтанният ред и ролята на държавата с водещ Пиер Гарело от IES-Europe, критика на европейските субсидии с Крисчън Насулеа от University of Bucharest, икономиката на доброто и злото с Красен Станчев от ИПИ, ролята на индустриалната политика отново с Красен и Алберто Мингарди. Имаше и дискусия за "невидимата кука" - за миниобществото на пиратите с Петър Ганев (ИПИ).

Философските теми по традиция се покриват от Дъглас Расмусен  от St. John’s University, който говори за етиката, политическата философия и важността на либерализма. В лекциите си Дъг казва, че първо етиката има значение. Икономист, който бяга от морала и от философията, може да бъде опасен, тъй като има склонност да "направлява" обществото, разглеждайки икономиката като система, а не като взаимодействие между отделни индивиди. Второто е, че често икономисти, политици, а и публиката изпускат разликата между това, което по принцип е правилно, и това, което трябва да бъде задължително, тоест да се сложи в правна рамка. Или с други думи - губят разликата между правилата на играта и качеството на самата игра.

Във футбола например правилата (законът) са ясни: има очертания на терена, не можеш да играеш с ръка и да риташ противници. Качеството на самата игра обаче не е работа на съдията – той няма отношение към това дали можеш да спираш топката, дали играеш атакуващо и т.н. Качеството на играта не е работа на закона. Една от големите заблуди на съвременната икономическа политика е, че съдията (този с власт) трябва да се меси в играта и да провокира "по-добър резултат". Това, което най-често "провокира" обаче, е, че тези, които са близки до съдията, всъщност стават недосегаеми  – затова и в по-несвободните икономики има по-ниски нива на богатство и повече привилегировани крони капиталисти.

Събитието в Банско е ценно и заради лекциите и дискусиите, и заради уникалните познанства и приятелства, които младите хора от близки и далечни държави създават. Много от участниците в тези семинари застават зад принципите на свободата в собствените си страни. Всъщност, ако видите млади хора да защитават пазарните принципи в родното медийно пространство, има голяма вероятност те да са били на семинар в Банско. Не всичко може да се научи за една седмица, но понякога е достатъчно да подишаш (в интелектуален смисъл) свободата -  по подобие на Хайек и компания отпреди 70 години.

 

----------------------------

Тазгодишният семинар в Банско се проведе с партньорството на вестник "Сега" в края на юли. Наред с официалните партньори подкрепата си дадоха и близо 20 индивидуални дарители.