Не ни трябват нито визи, нито паспорти
Или да поговорим за всичко, което ни отдалечава от свободата
Планината диша свобода, казва Фридрих Хайек през далечната 1947 г., когато 39 учени от цял свят, предимно икономисти, се срещат в Швейцарските Алпи, за да дискутират предизвикателствата пред свободата и класическия либерализъм. Основават обществото "Монт Пелерин". Един от "младежите" на конференцията е Милтън Фридман. Култов момент на тази среща е, когато по време на лют дебат за разпределението на доходите в обществото Лудвиг фон Мизес удря по масата с думите: "Вие всички сте социалисти".
Повече от 70 години по-късно подобна атмосфера на отворена дискусия между хора, които дишат свободата, можеше да се усети на традиционния летен семинар на ИПИ в Банско - отново в планината и отново с фокус върху основите на класическия либерализъм и съвременните изпитания пред пазарната икономика. В дискусиите участваха млади хора от 14 страни, които използваха лятото, за да се впуснат в света на идеите. Вече осма поредна години Институтът за пазарна икономика в партньорство с Института за икономически изследвания – Европа (IES-Europe) организира такава едноседмична лятна среща. Този път групата беше най-младата и същевременно най-разнообразната досега – за първи път имаше участници от страни като Исландия, Швеция и Ливан.
Какви ли не истории е имало с чуждестранните участници на семинара. Миналата година момче от Италия подрани с цял месец и кацна в България на уречената дата, но през юни вместо през юли. Беше сащисан от грешката си, а като се окопити, първият му въпрос беше: "Ще мога ли да дойда пак след месец за семинара?". Проблем, разбира се, нямаше и в крайна сметка месец юли той се включи в дискусията в Банско.
Има и по-неприятни случки. Тази година момиче от Непал беше излъгано с визата и не успя да дойде. България няма посолство в Катманду, документи за виза може да се подадат в Делхи. Повечето непалци ползват услугите на разни агенции в Индия, които обаче понякога мамят – уж кандидатстват, а всъщност само прибират парите и малко преди пътуването съобщават, че визата е отказана. Така групата беше с един по-малко – заради регулация, която казва, че хората от Грузия например нямат проблем да пътуват до България, но на непалците трябва да им е сложно.
Един от лекторите на семинара - Алберто Мингарди от института "Бруно Леони" в Италия, говори именно за регулацията на паспортите. Стефан Цвайг (The World of Yesterday) е написал през 1943 г., че хората преди са имали само тяло и душа, докато сега им трябва паспорт, тъй като без него не биват третирани като човеци. Парадоксално е, но преди Първата световна война свободата на движение по света (без визи) е била много по-голяма, отколкото днес – особено ако мислим извън рамките на ЕС. Така или иначе това е само един пример за дискусия, която трудно може да се срещне на друг семинар.
В рамките на седмица в Банско бяха покрити всякакви теми – спонтанният ред и ролята на държавата с водещ Пиер Гарело от IES-Europe, критика на европейските субсидии с Крисчън Насулеа от University of Bucharest, икономиката на доброто и злото с Красен Станчев от ИПИ, ролята на индустриалната политика отново с Красен и Алберто Мингарди. Имаше и дискусия за "невидимата кука" - за миниобществото на пиратите с Петър Ганев (ИПИ).
Философските теми по традиция се покриват от Дъглас Расмусен от St. John’s University, който говори за етиката, политическата философия и важността на либерализма. В лекциите си Дъг казва, че първо етиката има значение. Икономист, който бяга от морала и от философията, може да бъде опасен, тъй като има склонност да "направлява" обществото, разглеждайки икономиката като система, а не като взаимодействие между отделни индивиди. Второто е, че често икономисти, политици, а и публиката изпускат разликата между това, което по принцип е правилно, и това, което трябва да бъде задължително, тоест да се сложи в правна рамка. Или с други думи - губят разликата между правилата на играта и качеството на самата игра.
Във футбола например правилата (законът) са ясни: има очертания на терена, не можеш да играеш с ръка и да риташ противници. Качеството на самата игра обаче не е работа на съдията – той няма отношение към това дали можеш да спираш топката, дали играеш атакуващо и т.н. Качеството на играта не е работа на закона. Една от големите заблуди на съвременната икономическа политика е, че съдията (този с власт) трябва да се меси в играта и да провокира "по-добър резултат". Това, което най-често "провокира" обаче, е, че тези, които са близки до съдията, всъщност стават недосегаеми – затова и в по-несвободните икономики има по-ниски нива на богатство и повече привилегировани крони капиталисти.
Събитието в Банско е ценно и заради лекциите и дискусиите, и заради уникалните познанства и приятелства, които младите хора от близки и далечни държави създават. Много от участниците в тези семинари застават зад принципите на свободата в собствените си страни. Всъщност, ако видите млади хора да защитават пазарните принципи в родното медийно пространство, има голяма вероятност те да са били на семинар в Банско. Не всичко може да се научи за една седмица, но понякога е достатъчно да подишаш (в интелектуален смисъл) свободата - по подобие на Хайек и компания отпреди 70 години.
----------------------------
Тазгодишният семинар в Банско се проведе с партньорството на вестник "Сега" в края на юли. Наред с официалните партньори подкрепата си дадоха и близо 20 индивидуални дарители.
можете да направите дарение през PayPal