facebook
twitter

Просвета

Само 2.4% от учениците ни се оправят с финансите

55.2% получават джобни срещу редовното изпълняване на домакински задължения, показва международното изследване PISA
738
 Илияна Кирилова
У нас само 31% от тийнейджърите имат дебитна карта, докато в ОИСР техният дял е 45%.

Само 2.4% от българските деветокласници могат да решават сложни финансови задачи, свързани например с разчитане и анализиране на банкови извлечения, за сметка на връстниците си по света, където делът на най-добрите по финансова грамотност е средно около 11 на сто. Това са част от резултатите от модул "Финансова грамотност" на програмата за международно оценяване на учениците - PISA 2018, които Организацията за икономическо сътрудничество и развитие обяви в Париж.

Подобен род мащабни изследвания обикновено се представят от просветното министерство. Тази година обаче резултатите от новия модул в PISA 2018, а именно за финансовата грамотност на младежите, не бяха оповестени от МОН, а от Института за изследвания в образованието, който ги публикува на сайта си.

"Данните показват, че познанията и уменията на българските ученици, свързани с финансови понятия и концепции, финансови продукти и др., значително отстъпват в сравнение с връстниците им от държавите в ОИСР. Като цяло българските ученици успешно се справят само с най-лесните задачи от теста, които са свързани с познаването на базисни финансови понятия и използване на най-често срещаните в ежедневието финансови продукти", констатира Асенка Христова от института.

В PISA 2018 участваха около 600 000 ученици от 79 държави на възраст 15-16 години, в това число и около 5300 български ученици. Те решаваха компютърно базиран тест за измерване на грамотността им в областта на четенето, математиката и природните науки (повече за изследването тук). Наред с това, учениците от 20 държави, сред които и България, за първи път се включиха в допълнителен модул - "Финансова грамотност", чиято цел е да определи притежават ли младите хора знанията и уменията, необходими, за да взимат информирани решения по финансови въпроси и да управляват парите си, и чиито резултати бяха оповестени днес.

Българските деветокласници са решавали тест от 43 въпроса в продължение на един час, в който са били включени теми, свързани с познаването на различните форми и предназначението на парите, извършването на транзакции като онлайн плащания, използване на банкови карти и банкови сметки, с планирането и управлението на финансите, способността да се идентифицират начините за управление на възможни рискове чрез застрахователни продукти или спестявания и др. Освен теста те са попълвали и въпросник за опита им с различни финансови продукти и инструменти, за отношението им към парите, за уменията им да планират разходите си и т. н.

Средният резултат на нашите ученици е 432 точки, което е със 73 точки по-ниско от средното ниво за останалите 20 държави, което е 505 точки. След нас по резултат са само учениците от Бразилия, Перу, Грузия и Индонезия. Най-висок резултат са постигнали младежите от Естония - 547 т., следвани от Финландия - 537 т., и Канада - 532 т. По средата са САЩ, Португалия и Латвия с 501-505 т.

Данните показват още, че около 38.5% от българските ученици (33% от момичетата и 43% от момчетата) са успели да решат задачите само от първо и под първо равнище (най-ниските), т. е. могат да се справят само с най-елементарни финансови задачи, изискващи познаване на базисни финансови понятия, но с изключително ограничен финансов опит. За сравнение, този дял в ОИСР е 14.7 на сто.

От друга страна, учениците в България, които са решили най-трудните задачи (пето равнище), изискващи задълбочено познаване на по-сложни финансови понятия и концепции като кредит, цена на транзакция, данъци, анализиране на информация в банково извлечение, сравняването с допълнителна информация за транзакции, извършени след издаването на извлечението, са само 2.4%, при почти 11% от учениците средно в ОИСР.

Едва 10.4% са младежите у нас на четвърто равнище, т.е. тези, които се справят успешно със задачи, изискващи познаване на по-специализирани финансови понятия и концепции (например банкова сметка, лихвен процент), умения за детайлно тълкуване на различни финансови документи (напр. фактура), прогнозиране на финансови последствия при промяна на един или друг аспект от погасителен план или идентифициране на възможни рискове при пазаруване онлайн. Средно в ОИСР този процент е двойно по-висок - 22.6 на сто.

По-малко са и българските деветокласници, постигнали трето равнище, т. е. познаващи най-разпространените финансови понятия и продукти, притежаващи умения за изготвяне на несложен финансов план, както и умения например да сравнят два тарифни плана за използване на мобилен телефон - те са 22.1% срещу 29.7 на сто в ОИСР. 26.6% са родните ученици, постигнали второ равнище, т. е. умеещи да управляват елементарен бюджет и да правят конкретни математически изчисления, за да решат несложен финансов проблем, докато средно за останалите държави този дял е 22.5%.

У нас е регистрирана и най-голямата разлика между резултатите на учениците според техния пол. Момичетата са получили средно 19 точки повече от съучениците си от мъжки пол, докато разликата в държавите от ОИСР е много по-малка - едва 3 точки в полза на момчетата. След нас е Индонезия, където момичетата изпреварват момчетата с 18 точки, и Грузия - с 12 точки в полза на нежния пол. Съществена разлика в България се наблюдава и при резултатите на българските ученици според критерия майчин език - учениците, които са посочили, че общуват предимно на български език, имат среден резултат от 447 точки, докато останалите са постигнали среден резултат от 371 точки, т. е. разлика от цели 76 точки.

 

По-висок социално-икономически статус = по-добри образователни резултати

Всички анализи на PISA досега показват, че учениците с по-висок социално-икономически статус постигат по-високи резултати и обратно.

"Тази тенденция се засилва през отделните етапи на PISA, което само по себе си е показател за задълбочаването на образователните неравенства като функция на икономическите неравенства в България", посочват от Института за изследвания в образованието.

Във всички държави и региони, които участват във финансовия модул, учениците с по-висок социално-икономически статус са се справили по-добре от учениците, които произхождат от семейства с нисък социално-икономически и културен статус. Средно в ОИСР техният резултат е по-висок със 78 точки. Най-голяма е тази разлика в Перу - 118 точки, следва България - 108 точки, и Словакия - 101 точки.

Повишаването на индекса на социално-икономическия и културния статус на учениците с една единица се асоциира с повишаване на резултата им на модул "Финансова грамотност" с 33 точки в държавите от ОИСР, а в България - с 38 точки, обясняват от института. Ако средно в ОИСР около 10% от вариациите между резултатите на учениците може да бъдат обяснени с техния семеен и социален произход, то в България този дял е 14.8%.

"Този показател отново илюстрира колко силна е връзката между резултатите на учениците и техния произход", смятат експертите от ИИО.

 

Участие във финансовата система

PISA проучва до каква степен младите хора са част от финансовата система чрез въпросник за опита им при работа с базови финансови продукти като банкова сметка, дебитни карти, мобилни приложения с достъп до банкова сметка и др., тъй като този опит се асоциира и с по-добра финансова грамотност. Средно в ОИСР 54% от учениците на възраст 15-16 години имат банкова сметка - у нас този дял е 36%, като процентът значително варира: от само 12% в Перу до 89% във Финландия. Около 31% от родните ученици имат дебитна карта при средно за ОИСР 45%, като най-висок е делът на учениците отново във Финландия (80%) и Естония (75%), а най-нисък - в Перу (10%) и Сърбия (15%).

Най-много са учениците в Канада, Русия, Естония и Латвия, които използват мобилно приложение за достъп до банковата си сметка - между 40% и 50%, докато в Перу и Португалия те са около 10%, а у нас - 24.5%. 71.4% от родните младежи на 15-16 г. са си купили нещо онлайн в последната година, а 47% са извършили плащане с мобилен телефон.

Само около половината ученици във всички държави участват по един или друг начин във финансовата система и имат опит при използване на финансови продукти, посочват от ИИО. Участието на българските ученици във финансовата система обаче е сравнително по-слабо - само около 1/3 са посочили, че имат опит с конкретни финансови продукти. Изключение се наблюдава единствено при онлайн пазаруването, като повече от 70% от учениците у нас посочват, че са купили нещо онлайн поне веднъж през годината непосредствено преди оценяването. Увереността на българските ученици при използване на финансови продукти и извършване на онлайн плащания е сравнима с тази на учениците в ОИСР, а по отделни показатели - дори и по-висока.

 

Парични източници

Личният бюджет на учениците се формира от няколко източника, сред които най-често това са пари, дадени като подарък от приятели или роднини - 84% средно в ОИСР, 76.7% за България. Друг източник са джобните пари, които учениците получават от своите родители или роднини, без да е необходимо да извършват някакви дейности. В България това е най-разпространеният източник - посочват го 71.4% от учениците, докато средно в ОИСР този дял е само 48%.

55.2% от българските ученици получават джобни срещу редовното изпълняване на домакински задължения или други дейности в семейството, докато за ОИСР този дял е по-нисък - 42%. Нашите деветокласници работят в извънучебно време повече от връстниците си - 48.1% посочват такъв източник на доходи, докато за ОИСР този показател е 38%.

Почти половината български младежи са получили приходи от продажба на вещи, докато за ОИСР този дял е 37%. Най-слабо представеният източник на пари за учениците в ОИСР е извършването на работа в семейния бизнес - само около 19%, докато у нас 41% от българските ученици са посочили такъв източник на средства.

6

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

МОН предлага смесен блок от занималня и редовни учебни часове

04.07.2020

СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА

20283 10
Учителите са работили над 10 часа на ден през кризата

27.06.2020

СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА

13884 16
Математиката може да бъде интересна

Коментари

Бург Гаски

Фирмата "Институтът за изследвания в образованието" е зависим (от Сорос, издържана от грантове) изследователски център, чиято мисия е да подпомага(?) развитието(?) на модерна(?) образователна система в България чрез провеждане на приложни изследвания и прилагане на изследователски подходи за изграждане на аналитичен капацитет в училищното образование. (?)(?)(?)

 

Хора бдете!!! Децата ни (промиването на мозъците им), са тяхната най-главна цел!

 

Бург Гаски

Интересно лого, с ясно различими ЛГБТ цветове!

 

 

Талибан

Само 2.4% от българските деветокласници могат да решават сложни финансови задачи

А за кво им е на деветокласниците да решават сложни финансови задачи?

Luckbox

Разчитане и анализ на банкови извлечения не ми се струва особено сложна финансова задача. 

Иначе конкретно на въпроса за какво им е да го могат - еми то по тая логика за какво им е да знаят какви са почвите в Горнотракийска низина или пък за устройството на еукариотните клетки. 


Трябва да имат познания по финанси защото:

- тези познания имат много важно практическо приложение в ежедневния живот. 

- тези познания могат да бъдат много полезни за деца, които по-късно ще се ориентират към университетски специалности като Финанси, Счетоводство, Икономика, Бизнес администрация и т.н. 

 

Giacomo Grelli
снимка на Giacomo Grelli

Само 2.4% от учениците ни се оправят с финансите

Това е чудесна новина!Точно такива кадри се търсят у нас, особено в държавната Му администрация.Колкото е по-голям гьон, толкова по-ценна калинка става от него.Пък и приемственост трябва да има.Бездомника е още млад, но няма да е вечен.

Soren

Би било коректно, ако фирмата "Институт за изследвания в образованието"  публикува и самите задачи.  Защото изрази като "задачи от трето равнище", "познаване на финансови понятия и инструменти" и т.н. нищо не ни говорят и не можем да преценим точно колко "тъпи" са нашите ученици. 

 

Среднопретеглената доходност на  сконтовите ДЦК и форуърдните цени на спот-пазарите също са финансови понятия и бих искал да чуя някой НеПеОшник как ги обяснява на деветокласници.

Влез или се регистрирай за да коментираш