Куриерът, който потропа на вратата ми, беше чистичък и с вид на темерут.

- Има – казва, – пратка за тебе. Може да я отвориш, да я провериш, после плащаш, слагаш подписа и чао!

И ми бута някакви хартии.

- Аз – казвам му – нищо не чакам, най-малко тебе! Той вдига рамене:

- Ти явно не гледаш телевизия! Вече има такова изобилие и такова щастие, че започваме да го доставяме персонално на всеки в държавата.

Питам го:

- Носиш ли нещо за ядене и пиене?

- Ето – вика той  – тука има приложен опис. На всеки гражданин в държавата се падат определен брой неща, а ние ги доставяме.

-  Махай се – викам му – от главата ми!

Куриера отгръща описа.

- Полагат ти се една порция скандали от политическия живот!

- Абсурд! – викам му. – Аз съм семеен човек, до гуша ми е дошло от скандали!

Той се усмихва по своя темерутски начин.

- Забравих да ти кажа, че това е разпореждане от правителството. Всеки ще получи по един пакет от това изобилие. Чат ли си – няма не искам!

И продължава:

- В пакета за тебе има още – политически немукаетлък, големи надежди и суперобещания за щастие и дълголетие.

- Също така – чете той – ти се падат по пет чумави кози, десет овце и по сто кокошки, болни от пипка!

- Нещо – гъбаркам го аз – за здравето човешко има ли?

- Разбира се! Дълголетие, нормално здравеопазване и клетви срещу уроки.

- Виж, драги, – опитвам се да го избутам аз от вратата, – това са пълни глупости. Вече си купувам само газ, сол и кибрит. Нито искам нещо от държавата, нито чакам на нея.

Той подлага крак на вратата.

- Разбери бе – казва, – аз трябва да доставя, а ти трябва да получиш. Кое не ти е ясно? Всичко това се подготвя от правителството и се изпраща да всеки човек в страната! Ето – успешно европредседателство, няколко снимки с разни чужденци, шенгенски трепети и други разни розови неща има.

- Махай се – викам му. – Не носиш нищо читаво, няма никаква радост, а някакви изумителни глупости!!

Той се засегна.

- Ти – казва – няма да определяш какво е успех и кое е провал. Каквото каже правителството – това е. Вземай си пакета и подписвай.

Опънах се:

- Няма! Даже не съм гласувал за това правителство!

Той клати глава:

- Няма никакво значение за кого си гласувал. Друг казва кой колко и какво. Чаткаш ли, или да ти го нарисувам? Подпиши тука, че съм ти доставил всичките скандали, поразии, провали, успехи, хвалби, постижения, върхове, поправки, мъдри решения, бъдещи успехи, славно минало, световно уважение и всеобща любов.

- Тц! – твърдо му казах аз. – Никъде нищо не подписвам вече.

- Що бе? – пита ме куриерът. – Знаеш ли колко народ подписа, даже без да чете какво му нося.

- Това – казвам му – ни ми грее, ни ми духа. Не ща да имам вземане-даване ни с правителството, ни с вашата куриерска фирма. Аз веднъж си поръчах при вас доставка, платих си и още чакам да дойде, ама йок.

- Какво толкова си поръча бе, мой човек?

- Поръчах си – доверявам му аз – най-обикновена книга с приказки. Друго вече не мога да чета. Там винаги доброто побеждава лошото, всички са доволни! А не както в живота сега – всички попържат, никой не е доволен, нито щастлив. Ама вие и това не ми дадохте.

Куриерът клати глава:

- Не си получил пратката с приказките, щото си много акълия и си мислиш, че щастието е за всички. Няма друга причина. Днеска – продължава той – вече има нова приказка! Някой нещо някъде побеждава, някъде някои от нещо са доволни. Лошият го отнася, добрият печели в националната лотария, и един е щастлив! Един, не всички! Да ти кажа ли името му?

Тръгва си, а аз оставам с тъпото чувство, че скоро пак ще се видим.