Истанбулската конвенция размива границите между двата пола и това би затруднило борбата срещу домашното насилие. Следователно противоречи на конституцията, реши Конституционният съд в петък с мнозинство от 8 на 4 гласа.

Зад това решение застават председателят на КС Борис Велчев, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Кети Маркова, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска. Против са Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров.

Конституционният съд намира, "че въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея. Така съдържанието на част от разпоредбите й излиза извън декларираните цели на Конвенцията и нейното наименование". Според мнозинството изискванията на конвенцията биха наложили в България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с конституцията.

Съдиите пишат още, че "традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност, т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност".

"В Конвенцията чрез дефинирането на "пол" като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент", се казва още в решението. 

И още: "Липсата на единно разбиране за понятието "gender"/"genre" се илюстрира и от активната обществена и политическа дискусия по въпроса за или против джендър-идеологията, която тече повече от две десетилетия в десетки държави.

В особеното си мнение съдиите Румен Ненков и Георги Ангелов пишат: "Решението на Конституционния съд представлява "услуга" за политиците от всички цветове – предотвратява възможен конфликт в управляващата коалиция и съвпада с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Съответно е и на обществената нагласа в момента. Времето обаче ще е съдник дали то въплъщава онази безпристрастност, гражданска смелост и доблест, които са присъщи на независимото правосъдие. Съмняваме се, че конституционна юрисдикция в друга демократична европейска държава би приела, че истината може да е несъвместима с Основния закон на страната, че борбата срещу различните форми на насилие може да бъде противопоставена на конституционните изисквания. Може би Конвенцията за противодействие и предотвратяване на насилието над жените и домашното насилие е несъвършена, може би тя няма да бъде онзи ефективен международен инструмент, каквито са очакванията на нейните създатели, но в противопоставянето на българските политици и държавни институции има една негативна символика, която определено сочи на отдалечаване от идеала за „чиста и свята република". Можем само да предполагаме какви са истинските причини за отказа да се наредим до мнозинството цивилизовани и демократични европейски държави в търсенето на лек срещу насилието като най-тежка форма на унижаване на човешкото достойнство. Във връзка с това отбелязваме само като пример, че още в Резолюцията на Общото събрание на ООН от 10 юни 2000 г. относно действията и инициативите за прилагане на Пекинската декларация и съответната платформа за действие многократно е употребена английската дума "gender", с която днес единствено по съображения за постигане на политическа изгода, но без каквото и да е основание, се плаши българското общество. Твърде жалко е, че самоизолирането на България от международната общност, което произтича от решението на Конституционния съд, става когато бруталната агресия се е превърнала в част от нашето ежедневие в домовете, по улиците, в обществения транспорт, на стадионите, в училищата, в парковете и т.н."

И Константин Пенчев критикува в особеното си мнение, че конституционният съд се е подвел по общественото мнение. "Не съществува обаче никакво основание - поради страх от това, че някое правителство няма да си свърши работата или че някои родители се считат неспособни да възпитават децата си – да се обявява за противоконституционна международна конвенция, която не противоречи на никакъв текст или принцип на българската Конституция", казва в особеното си мнение и Филип Димитров.

ГЕРБ първоначално обяви конвенцията за свой приоритет, но после я изтегли от парламента под натиска на БСП и "патриотите". След това прехвърли "горещия картоф" на КС. 

Досега страните в ЕС, които не са ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие, са България, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Словакия и Великобритания.