Quantcast
Шпионски циркове | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Шпионски циркове

България се опитва да играе и със САЩ, и с Русия в област, където общи интереси няма. Затова и действията й са по-скоро комични
1 680
 Прокуратура
Главният прокурор Сотир Цацаров, неговият заместник Иван Гешев и шефовете на ДАНС и разузнаванията бяха в САЩ само преди дни.

По повод Деня на военния разузнавач в Русия бе проведено социологическо проучване, което показа, че близо 20% от запитаните биха искали децата или внуците им да станат разузнавачи. Очевидно професията е на почит - уважението към нейните представители в обществото се измерва с 4.32 точки от 5 възможни, доходите и трудовото възнаграждение са оценени с 4.10 точки, влиятелността - с 4.02 точки. 

Пак от анкетата става ясно, че най-известният филм на тази тематика е "Седемнайсет мига от пролетта", а най-уважаваните представители на професията са Рихард Зорге (15%) и Максим Исаев (Щирлиц) (8%). На четвърто място е президентът Владимир Путин, бивш офицер от КГБ, работил години наред в Германия (4%). 

И докато в Русия залагат на шпионажа, то у нас

 

правителство и прокуратура го удариха на контрашпионаж

 

И то не какъв да е, а точно свързан с руски организации, руско посолство, руски разузнавачи. Тук някъде свършват романтичните и забавни препратки. Защото процесите през последните месеци поставят въпроса дали сме свидетели на дипломатически игри или на шпионски циркове.

Всичко започна в началото на септември тази година, когато българското Министерство на външните работи (МВнР) излезе с изненадващо остра позиция срещу проява, организирана от посолството на Русия в София. Ставаше дума за откриването на „Изложба 75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма“. По този повод МВнР обяви: „Без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите, че щиковете на Съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави". Външно посъветва "руското посолство да не заема позиция в подкрепа на съмнителна историческа теза (освобождение), която привилегирова само някои политически среди в България, тъй като е намеса във вътрешнополитическия дебат в страната ни". 

Часове по-късно от руското посолство в София заявиха, че са учудени от тази позиция и обясниха, че искат да покажат нови данни за "решаващата роля на Червената армия в избавление на човечеството от фашистката чума". Както и че изложбата "няма нищо общо нито с днешния български вътрешнополитически дебат, нито с отделни политически сили". Последва и кратък коментар на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова и някои руски дипломати. Но като цяло

 

реакцията беше повече от учудващо мека

 

Русия не отложи посещението на българския външен министър Екатерина Захариева, напротив - тя бе приета повече от топло. Не последва и обичайно реципрочната дипломатическа реакция с гонене на хора. Напротив, заговори се още по-упорито за визита на руския президент в България. Дори името на злополучната изложба бе сменено. Само бе лансирана версията, че нищо чудно реакцията на България да е част от обучение на НАТО, в което се разиграват различни медийни и дипломатически реакции.

Подобна теза не беше лишена от смисъл, тъй като в много натовски страни по същото време имаше подобни случки - Полша например не покани Русия за отбелязването на началото на Втората световна война. Руски агенти бяха разкрити и в Чехия, Полша, прибалтийските страни. Малко по-късно и България се включи - задържан бе председателят на Националното движение "Русофили" Николай Малинов. След като изкара няколко часа в ареста, той излезе срещу 50 000 лв. парична гаранция и обвинение в шпионаж в полза на руски организации и руски граждани. Доказателствата по делото, разпространени от прокуратурата, се оказаха куп материали за връзките между Русия и България, по които работил Малинов. Прокуратурата обяви, че той правел схеми за закупуване на български предприятия от Русия, и така заплашил националната сигурност. Забавното беше, че сред документите на руски се появи един-единствен на български, и то отнасящ се до оръжейната фирма "Дунарит", обект на какви ли не бизнес интереси и задкулисни скандали. Накрая стана ясно, че на руските граждани Леонид Решетников и Константин Малофеев е забранено да влизат в България в следващите 10 години. Единият е бивш началник в руското разузнаване, другият - руски милиардер.

Според "Свободна Европа" именно

 

този случай е бил ключов за поканата към главния прокурор Сотир Цацаров,

 

неговия заместник Иван Гешев и ръководителите на ДАНС, на военното и на външнополитическото разузнавания да посетят САЩ. "Ние провеждаме рутинни консултации между правоохранителните си органи и всяка визита, където и да е, е част от този процес", цитира "Свободна Европа" американски дипломат. Приоритетна тема от американска страна е било "чуждестранното зловредно влияние", което се свързва с подкрепяни от Кремъл дейности на територията на България.

Почти веднага след завръщането на групата от САЩ прокуратурата обяви, че руски дипломат е уличен в шпионаж, като е пробвал да събира класифицирана информация на България, НАТО и ЕС от български граждани, включително и от държавен служител с достъп до такива тайни. В случая странното бе, че информацията беше подадена от прокуратурата, а не от външно министерство. Уличеният се оказа първи секретар в руското посолство. След кратки дипломатически игри и закачки стана известно, че той е напуснал страната със самолет в посока Москва. Някъде в този момент се оказа, че България е отказала достъп до страната на лицето, което Русия е номинирала за ново военно аташе у нас. Като причина е било посочено, че той е в забранителен списък на ЕС.

Всичко щеше да е много просто и логично, ако не се беше намесил премиерът Бойко Борисов, който в характерния си стил навърза президенти, реакции, патриотизъм и дипломация, за да се получи нещо като

 

послание към Путин и Тръмп в стил "Вие мен уважавате ли ме?"

 

"Чест прави на Руската федерация, че не реагира реципрочно. Президентът Путин ме познава добре. Той знае, че аз никога не се поддавам на натиск. Когато всички под строй гониха посланици, аз не изгоних. Но когато дипломат на висок пост го хвана да вербува мои началници, мигновено го пъдя", коментира премиерът Бойко Борисов пред Би Ти Ви. Той пропусна да обясни защо България бе една от малкото страни, които не изгониха руски дипломати, след като западните служби обвиниха Москва за покушението срещу двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му в Лондон. Още повече че се появиха доказателства, че заподозрените руски агенти са били и в България, и то точно по времето, когато бе отровен бизнесменът Емилиян Гебрев.

От обясненията на Борисов стана ясно, че става дума за шеф на българска служба, за който е имало опит да бъде вербуван. Според него той бил коректен към родината си, като е разказал всичко навреме. "Провели сме всички мероприятия, така че руската страна, която много разбира от такива работи, мисля, че по достойнство ще оцени това, което сме направили. Ако аз пратя шпионин да вербува някой от началниците на служби на президента Путин, гоненето сигурно ще му е малко наказание", каза премиерът. И веднага се похвали, че на 25 ноември ще се срещне с Доналд Тръмп в САЩ. Явно шпионската акция е била

 

част от условието да си издейства така жадуваната среща

 

Заедно с покупката на изтребители F-16, разбира се.

"Шпионинът" Николай Малинов също даде своя принос към цирка. Въпреки тежкото обвинение той бе изненадващо пуснат да иде в Москва, за да бъде награден с орден лично от Владимир Путин. После разказа, че Путин му благодарил за това, което прави у нас, и го посъветвал да бъде търпелив и да прояви разбиране, защото българските власти били под "много силен натиск". Говорителят на Путин Дмитрий Песков пък директно предупреди, че ще има "твърде пагубни последствия", ако Малинов бъде преследван заради награждаването му с руски орден "Дружба". "Разчитаме хора като него да получат възможност да работят и занапред в руслото на развитието на приятелските, отдавнашни, исторически отношения между народите на двете ни страни", подчерта той.

Всичко това само за пореден път доказва колко малка е България и за САЩ, и за Русия. Тя може да е само плацдарм за шпионски игри. Или както в случая се оказва - шпионски циркове.

 

ДЕЖАВЮ 

Това не е първото гонене на руски дипломати от България. На 6 март 2001 г. о.з. полк. Яни Янев, бивш шеф на аналитичното звено на Разузнавателно управление (РУМНО), чийто приемник е сегашната служба "Военна информация", бе арестуван пред вратите на руското посолство в София с чанта със секретни материали. Поне така твърдяха Националната служба "Сигурност" и прокуратурата. В Министерството на отбраната е арестувана Лиляна Гешева, шеф на секретната секция на служба "Военна информация". Двамата са обвинени за разгласяване на държавна тайна и са заплашени от 3 до 10 г. затвор. 8 години по-късно, през юни 2009 г.,  Върховният касационен съд окончателно ги оправдава. Върховните съдии приемат, че на практика няма никакви доказателства за издаване на държавна тайна. 

През 2001 г. обаче случаят е интересен с нещо друго. Тогава българското Външно министерство изгони от България тогавашния военен аташе Владимир Ломакин, помощника му Сергей Власенко и съветника в руското посолство Борис Смирнов. За разлика от сега, тогава Москва реципрочно изгони тогавашния военен аташе там ген. Иван Парапунов, заместника му Иван Стоицев и съветника Станислав Владов. 

Малко след избухването на скандала в България пристигна тогавашният шеф на ФБР Луис Фрий. Визита, която се смяташе за потупване по рамото за смелостта да се изгонят руски дипломати. По онова време премиер е Иван Костов, а шеф на НСС - Атанас Атанасов, който сега е лидер на ДСБ и съпредседател на Демократична България.

 

Още

Ще правим тиха дипломация, докато Гешев е външен министър
Срещу новия кабинет ще има силна консервативна реакция

06.12.2021

ТАНЯ ПЕТКОВА

1070
Отлагането на елиминирането на Гешев е неприемлив компромис