facebook
twitter

После

Не е лесно

Будители и вещици

573
Паисий за царя просветител Симеон: "А тоя беше учен, философ велик / и не се срамеше от своя език / и кога нямаше кого да надвива, / той пишеше книги, за да си почива." (Из "Епопея на забравените".)

Тази година усещаме известно отстъпление от вещерската истерия по Хелоуин и народните будители. 

Пак има някакви протести на кукери пред Народната библиотека, но като цяло - слаба работа. 

Социалните мрежи не се "взривиха буквално", обичайните истерици кротуват, все едно са оставали на гола вода. Предишни години хората си късаха ризите и воюваха не на шега - едните викат, че Хелоуин убива българщината, другите викат, че българщината е простотия. Това са крайните флангове, но и по-умерените не изглеждаха хептен нормални. 

Ако трябва да отсъдим логически - национално чувство, което може да се разклати от някакъв чужд празник, бутафорен и безобиден, не е никакво национално чувство, никаква българщина. 

А тези, които ненавиждат българщината по принцип и по инерция - те също печелят от истерията, защото тяхната кауза придобива фалшива значимост. Като оплюеш традициите и ритуалите на едно общество - ако обществото е сигурно в себе си и традициите си, няма да те чуе. Ако се чувства несигурно в идентичността си, ще се втурне да създава нови традиции, които да представи като вековни - като леденото хоро примерно.

Но тази година изборите ли укротиха тия страсти, народът ли се умори да истерясва - не знаем, но е налице някакво успокоение.

Така че тазгодишното издание на абсурдната и комплексарска битка между Вещиците и Будителите протича вяло и неангажиращо - и това е хубаво, показва известна зрялост. 

По случай будителството искаме да припомним великите думи на един от първите ни будители - тези думи и с цялото дело на Паисий започва нашето национално Възраждане. И тези думи освен правдиви са живописни - а ние тук обичаме живописното слово: 

О, неразумний юроде! Поради что се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?

Ето това е жалкото и глупавото, което се случва с някои наши сънародници - че се срамуват от своя език и култура и всякакви традиции като хора, шевици, тумба-лумба минават под графата "тъпотия националистическа". А тия неща не са тъпотии. Може да са смешни - и ще се смеем! Може да са анахронични - нека им изучим хрониките тогава! Може да са непонятни - ами да ги напрегнем тия мозъци и да се опитаме да разберем. 

И тези печални явления няма да ги преборим с кукери пред Библиотеката. Какво казват тия кукери на хората, разколебани в своята национална идентичност? 

Една езическа традиция срещу друга езическа традиция, хайде да си мерим езичествата! 

Но стига с тия начумерени размисли, ами да видим какво става с хелоуинския символ - голямата жълта тиква. 

Преди три години излезе някаква статистика, че България станала лидер в тиквопроизводството. Не че сме някакви аграрни експерти, но и не виждаме на всяка крачка бостани с тикви, та се зачудихме доста. Изглежда това тиквено лидерство е било повече статистика и субсидии, по-малко реален тиквен растеж, понеже на следващата година вече отстъпихме от лидерските позиции в тиквопроизводството. :(

И за финал припомняме парче от едно стааааро музикално произведение от времето, когато приключвахме със стария строй и се втурнахме да градим новия: 

***

НЕ Е ЛЕСНО ДА СИ ТИКВА

Сънувах странен сън - всички ние бяхме големи жълти тикви, които спокойно си растяха в задния двор на естрадната музика.

Един ден стопанинът дойде, огледа ни, откъсна ни, наряза ни на парчета, поръси ни хубаво със захар, изпече ни в една фурна, натовари ни на една талига и тръгна по белия свят да ни продава. Мене ме продаде на две момчета с кожени якета - те ме опитаха и ме изплюха - не обичали сладко.

В този миг аз се събудих и изкрещях:

Не е лесно, не е лесно да си тиква.

Все още няма коментари

Още

Срещнаха се два джипа

10.12.2019

Георги Гълов 

196
 Нойзи няма човек вдясно
Нойзи няма човек вдясно

10.12.2019

202
По кожа

10.12.2019

106

Влез или се регистрирай за да коментираш

×