Близо 33% от българските домакинства се състоят от един човек, според анализ на Евростат за процента на самотните домакинства в ЕС през 2017 г.  Данните от последното преброяване на Националния статистически институт (НСИ) пък сочат, че в България има тенденция към увеличаване на броя на едночленните домакинства. През 2001 г. те са били около 660 000, през 2011 г. - около 900 000, а вече надхвърлят 1 милион сред близо трите милиона български домакинства.

Най-голям е бил относителният дял на хората, живеещи сами във Великотърновска област - 38% и в София-град - около 36%. Най-малко едночленни домакинства пък има в област Кърджали - около 22%. 
 Половината от едночленните домакинства са от неработещи лица или пенсионери. Тези с един пенсионер са около 46% в градовете и около 72% - в селата.

Големият брой едночленни домакинства, състоящи се от един човек над 65-годишна възраст води и до ред проблеми в обществото, свързани с разкриването на служби за социално и здравно подпомагане на тази хора. Освен това приблизително във всяко 12-то едночленно домакинство в страната, човекът е с намалена работоспособност или признато трайно увреждани, според данните на НСИ.

В ЕС тенденцията е подобна - през 2017 г. около една трета от общо 220-те милиона домакинства в държавите-членки са били от един човек, като най-висок е процентът в Швеция - малко над 50%. В Дания, Германия, Литва, Финландия и Естония едночленните домакинства са между 40 и 45%, а най-малко те са в Малта - под 20%. С по-малък процент от средния за ЕС са още Португалия, Хърватия и Словакия - по 23%, Полша - 24%, Кипър - 25%.

Следващата конфигурация на вид домакинство в ЕС е двойка без деца - около 25% от всички. Третият най-често срещан вид е двойка с деца, от които през 2017 г. в ЕС е имало 44,3 милиона или 20% от всички.