Мумията на комунизма се завърна на мястото на мавзолея (видео)

Претендираме, че сме демократи, но живеем като комсомолци, смята скулпторът Андрей Врабчев

14 Дек. 2019ОбновенаЕМИЛ Л. ГЕОРГИЕВ

Мумията на комунизма отново е на старото си място, на площадката, където беше мавзолеят на Георги Димитров. Завърна се днес, малко след 9 ч. на 14 декември, денят на 30-ата годишнина от големия митинг през 1989-та, когато хората за първи път показаха масово, че вече не се страхуват от управляващите и за първи път поискаха отмяната на член 1 от Конституцията, който гарантира ръководната роля на БКП.

Натоварена на микробус, мумията пристигна на паркинга срещу Двореца, малко след 9 ч. посрещната от десетина репортери (а още малко по-късно пристигна и полицията). Преди това обаче авторът на стиропорената фигура, обвита в черен найлон, и сякаш държаща загатнати сърп и чук в скръстените си ръце, успя да я изправи и инсталира в центъра на празното място, където мумията на Г. Димитров прекара 40 години (1949—1990). Предвидено бе тя да остане там около 3 часа, но Столичната община не прояви разбиране към идеята и час преди да изтече замисленият срок разпореди фигурата да бъде премахната, защото няма разрешение.

Това е третата акция за годината, през която Андрей Врабчев се утвърди ката един от най-интересните, провокативни и социално ангажирани автори в съвременното българско изкуство. Той отбеляза 1 април с поставянето на говорещ паметник на Бойко Борисов със светещи очи за около час на пл. „Гарибалди”, а на 9 септември направи инсталацията „Кървава баня. Честит 9. IХ., неблагодарници”, като боядиса в червено водата в езерцето с фонтан в Докторската градина.

Ето какво каза Андрей Врабчев пред репортерите:

Датата за този проект, който реших да реализирам за няколко часа, не е избрана случайно - днес е 14 декември, денят, в който не успяхме да махнем чл. 1 от конституцията на НРБ. Днес той, както е махнат, продължава да съществува по някакъв начин и това е позицията ми в тази работа - че комунизмът и неговите порядки и разбирания за света всъщност се мумифицираха в самите нас. Той не се разложи, не беше разграден от обществото, ами се мумифицира в нас, нито жив, нито умрял. Затова и сме избрали това място, за да напомним.

Това че донякъде днес обществото има демократична рамка, не означава, че всички ние вътре не действаме със старите порядки: държава в държавата, телефони, подкупчета, под масата, разбирането, че някой трябва да нареди и да разреши нещо… И това, коeто според мен не направихме през тези 30 години - не се освободихме от марксисткия възглед, че икономиката е най-важна. Ние променихме икономиката, но се оказа, че хората в нея не функционират по начина, по който трябва. Това е, защото не беше поставен акцент върху културата. А демокрацията и гражданското общество, това е култура. Това е начинът, по който виждаш и вярваш в света, и го практикуваш.

Да, част от тази мумификация е фактът, че може да твърдиш, че си европеец и демократ и едновременно да твърдиш, че Тодор Живков е велик държавник, въпреки че има и закон, който определи онзи режим за престъпен.

Виждате и нашата позиция за Македония, привидно патриотична, тя всъщност доказва Коминтерновската история. Ние казвахме, че след 1945 г. няма българи в Македония. Знаем ли ние за коя история се борим сега? За Коминтерновската. Позициите, които днес непрекъснато излизат под прикритието на патриотизъм, всъщност това е онзи патриотизъм, на който ни учеха преди 1989 г. Който няма нищо общо примерно с патриотизма на Левски.

Ние претендираме, че сме демократи - и живеем като комсомолци. Претендираме, че сме православни - и живеем като атести. Виждате след 1989 г. какви символи произведохме (сочи към статуята на София на Г. Чапкънов) - отново такива, свързани с някаква суеверност. А искам и да напомня на тези, които сега се правят на вярващи, че ние се кланяхме на една мумия.