В единствената си медийна изява по време на подготовката си за новия тенис сезон, Григор Димитров даде обширно интервю за bTV. В първата част от него първата ракета на България говори надълго и нашироко за впечатленията си от изминалата разочароваща от спортна гледна точка година, както и за очакванията си от близкото бъдеще. Във втората част, която беше излъчена днес, 27-годишният хасковлия сподели спомените си за детството в родния град, както и за лишенията, през които е минало семейството му, за да стане той професионален спортист.

"Споделям често със семейството си за желанието си да се прибера вкъщи, в България, да се разходя из природата. Има толкова места, на които не съм бил, искам да отида, да разбера повече за страната и да прекарам повече време със семейството си. За момента обаче няма никакъв шанс – това е пътят, по който съм поел и ще продължа до края. Разбира се, едно от нещата, които повтарям до ден днешен, е, че се гордея, че съм българин, че идвам от България, специално от Хасково – от такъв малък град. Винаги съм се гордял с това и съм искал всеки да знае", увери Григор.

Като най-ранен свой спомен той посочи първите си занимания по тенис под наставленията на своя баща Димитър Господинов: "Ставахме рано с баща ми, към 6:00-6:30, за да тренираме в зала, в която имаше счупени прозорци. Беше 6-7 градуса, трябваше да играя с ръкавици. Също така си представям Кенана. До ден-днешен си спомням всеки един крос, всяка една пътека, през която съм тичал. Зоологическият кът..."

Запитан с какво щеше да се занимава, ако не беше станал тенисист, Димитров отвърна:

"Аз съм любител на спортовете. Всеки спорт ми харесва – от състезание на коли до тичане на маратон. Спомням си как като бях малък, един от приятелите ме беше попитал: "Защо продължаващ да играеше тенис?". Отговорих: "Защото ми харесва". И когато ми задават въпроса "Ако не беше тенисист, какъв щеше да станеш?", не мога да отговоря – в главата ми беше само едно нещо: да стана тенисист и да играя добре тенис. И никога не съм си мислел, че няма да успея – може би това е един от най-големите ми плюсове."

Относно направените жертви от роднините му бившият №3 в света разказа:

"Когато бях малък, баща ми беше просто като герой. Нямаше нещо, което да остане без решение. Само те знаят през какво са минали, но самият факт, че баща ми трябваше да пътува постоянно, да се жертва и да стои гладен, само за да съм нахранен, да съм добре и да тренирам... Имало е и такива случаи. Не съм забравил всички тези неща и никога няма да ги забравя. Майка ми да стои сама месеци наред, да се чуваме веднъж на месец, тъй като не разполагахме с такива възможности да се видим... Всички тези неща може би само ние като семейство можем да ги оценим. Помня, например, как двамата ми дядовци отделиха пари от пенсиите си, за да си купя билет. Беше за Франция – отидох и спечелих турнира. Аз съм прекалено сантиментален човек, не мога да забравя тези моменти. Особено в началото на годината, когато дядо ми почина – тогава разбрах какво е да загубиш толкова близък човек. Много спомени се върнаха обратно."

Димитров си припомни как въпреки ограничените средства на 12-годишна възраст заминава да тренира в САЩ, а после и в Испания.

"Аз го исках прекалено много - сподели настоящият №19 в световната ранглиста. - Винаги съм имал желание да се развивам. Никога не съм си мислил: "Виж къде живея" или "Нямам нищо". Винаги съм бил щастливо дете. Всичко това идва от родителите ми, така са ме възпитали. Винаги майка ми се опитва да ме провокира и аз се опитвам да направя нещо по-добро. Няма да забравя една история. Бях малък, но помня. С нея бяхме на един светофар до дом в Хасково. Зад себе си чух: "Бихте ли ми помогнали?". Обърнах се и видях деца, сирачета, които си подават ръцете през оградата. Завъртях се и започнах да плача. Майка ми ми зададе въпроса "Защо плачеш?". Отговорих, че искам да им помогна. Никога няма да забравя как тя се спря до мен, клекна и каза: "Добре, ако искаш да помогнеш – играй. Стани нещо, направи нещо, играй!". Както винаги казвам – тенисът е една платформа за мен. Също е и цел, нещо, което винаги съм искал, но не трябва да се забравят другите неща."

Григор Димитров разкри, че в навечерието на юношеския "Уимбълдън" през 2008 г., когато спечели титлата в лондонския "Ол Ингланд Клъб", е обмислял да се откаже от участие.

"Помня как във вечерта, преди да започне турнирът, влязох да тренирам. Тренирах пет минути, излязох от корта и исках да си тръгна, не исках въобще да участвам. Бях ядосан, не се чувствах добре, не играех въобще добре. Бях изморен и нямах много време да се адаптирам към настилката. Пристигнах от турнири "Фючърс", на които участвах в Испания. Просто не знаех как да събера себе си, за да изиграя един добър мач. Знаех, че с всеки следващ мач влизаш в ритъм и така нататък. Същата вечер майка ми и баща ми бяха там, казаха ми някои неща... Георги Стоименов беше там също, треньорът ми... "Просто излез и играй!". Няма да забравя – играех първия мач на 15-и или 16-и корт. В първия сет другият водеше с 6:5 и имаше сетбол. Някак успях да спася този момент, спечелих сета и оттам нататък беше само и само направо."