Медия без
политическа реклама

Джамията, Ердоган и паралелното турско общество

Вече няма никакво съмнение: ДИТИБ е преден пост на Анкара и не работи за интеграцията на турците в Германия. Точно обратното - този съюз е пазител на турското паралелно общество в тази страна

EPA/БГНЕС
Ердоган откри в Кьолн джамия. Половината град беше блокиран така, както се прави само при посещение на папата, американския президент и английската кралица. Вниманието, което бе оказано на диктатора, предизвика много гневни медийни коментари.

Можем да поздравим отговорните в ДИТИБ (турско-ислямски съюз на територията на Германия, свързан с турската комисия по вероизповеданията Дианет, бел. ред.): лошо планиране, лоша комуникация, организационен хаос и публика от тяхното си, затворено общество. Честито, скъпи ДИТИБ: вие напълно сте се интегрирали в Кьолн!

Сега сериозно: можем да сме благодарни на хората от ръководството на най-големия ислямистки съюз в Германия. На официалната церемония по откриването на централната джамия в Кьолн те много ясно показаха кои са. А именно - преден пост в Германия на турския президент. Затова беше повече от логично именно на него да се падне честта да открие джамията, изградена обаче не и без помощта на германската политика и германското гражданско общество. Да, германските политици също биха могли да се отбият за кратко на церемонията. Но трябваше да се задоволят само с поддържащата роля - главната беше запазена за турския президент.

Германските политици да мълчат

Понеже им беше отказано да държат речи, министър-председателят на Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет и кметицата на Кьолн Хенриете Рикер разбираемо не уважиха проявата. А Юрген Виргес - кметът на район Еренфелд, в който се намира въпросната джамия - пък изобщо не беше поканен да присъства. Но също така и дългогодишни застъпници за проекта за джамия, като бившия кмет на Кьолн Фриц Шрама, изразиха разочарованието си от поведението на ДИТИБ. И това окончателно довършва картината: господарите на този съюз са в Анкара, не в Берлин.   

Нищо не се получи и от шумно прокламираното празненство на открито пред джамията с хиляди гости под мотото "За мир, партньорство и съвместно съжителство". Организаторите на проявата от ДИТИБ бяха подготвили една аматьорски и много набързо скалъпена концепция за концерт, който - дори и след предприетите подобрения в него - градските власти на Кьолн просто трябваше да откажат поради съображения за сигурност.

Така вместо празник за всички се получи едно закрито тържество с един централен гост - автократа Ердоган. Повече символика от това за истинската същност на този непрозрачен съюз - здраве му кажи.

Така по един наистина впечатляващ начин ДИТИБ - доскоро получаващ също и пари на германския данъкоплатец - си вкара чуден автогол. Именно в Кьолн, известен със своята толерантност и откритост към света, отговорните лица от ДИТИБ сътвориха нещо забележително: със своята некомпетентност, непрофесионализъм и задкулисия те успяха да отблъснат от себе си и последните благоразположени към тях представители на германската политика и гражданско общество.

Капсулация, не интеграция

 

Списъкът с провинения на ДИТИБ е дълъг: обвинения срещу имами, че шпионират някакви "турски превратаджии"; деца в турски военни униформи изнасят абсурдни театрални сценки направо в джамиите и т.н. Но също и вътре в съюза има напрежение. Така например миналата година младежката организация на ДИТИБ изцяло прекрати дейността си с аргумента, че съюзът не допуска никакви либерални мнения.

Ако това не е достатъчно, най-късно сега - при откриването на джамията - вече трябва да ни е просветнало: сегашното ръководство на ДИТИБ, отговарящо за 900 джамии и 800 хиляди души членска маса, не работи за интеграцията в Германия. В сегашния си вид тази организация, чиито турски имами до един получават заплатите си от турската държава, е точно обратното - институционална пречка пред интеграцията и пазител на турското паралелно общество в тази страна, за което си мислехме, че сме го победили. И за да няма никакво съмнение в това: откриването на джамията в Кьолн се състоя изцяло на турски език. Даже и превод на немски нямаше.