Става все по-очевидно, че газопроводът „Северен поток-2“ няма да бъде завършен тази година. Упоритостта на Дания, която забавя издаването на разрешително, увеличава разходите за германско-руския проект, отбелязва Рейнхард Лаутербах в статия за германския вестник Die Junge Welt, цитирана от Агенция Фокус.
Такива оценки бяха изразени от руските медии в понеделник след нов обрат в спора между оператора и датското правителство. Операторът е потвърдил, че е изпратено искане до местните регулаторни органи за издаване на разрешение за полагане на нов маршрут. Той вече не минава успоредно с първите две нишки на „Северен поток“ на югоизток от датския остров Борнхолм, а заобикаля острова от северозапад, по-близо до шведското крайбрежие.
Основната разлика между маршрутите е правният статут на засегнатите води. На югоизток от Борнхолм маршрутът преминава през териториалните води на Дания. Там Дания може да откаже да издаде разрешение. На север и на запад от острова е Изключителната икономическа зона на Дания. Тук държавата, от която се изисква разрешение, не може да откаже да го издаде. На няколко морски мили на югоизток минава границата с икономическата зона на Полша, където не е необходимо да се чака за издаването на разрешително.
Дания забави издаването на разрешително още за първия разглеждан маршрут. Заявлението за разрешение бе подадено през 2017 г., но все още няма отговор по него. Фактът, че зад това стоят политически мотиви, не е тайна. САЩ и настроените против „Северен поток” източноевропейски страни говориха в Копенхаген срещу проекта. В резултат на това датският парламент издаде специален закон, който позволява на Министерството на външните работи, което по принцип няма нищо общо с такива разрешаващи дела, да се противопостави на резолюцията, която не може да бъде отказана, съгласно международното морско право. 
По отношение на маршрута през ИИЗ, ведомството може да забави проекта с помощта на старателна „проверка”. Законът предвижда следните срокове: до шест месеца за проверка на екологичната сигурност, още шест месеца за проверка на всички предложени варианти. В резултат на това строителните работи ще бъдат замразени за известно време, ако не се налага да бъдат извадени части от вече положените тръби. Подобен сценарий ще бъде свързан с допълнителни разходи. Официално операторът изчислява строителните разходи на около девет милиарда евро. Критиците отдавна определят за„реалистична“ цифра от порядъка на 15 милиарда. Това ще се отрази на рентабилността на газопровода. За руската страна и нейните партньори в Западна Европа цената на природния газ, преминаващ през тръбопровода, неизбежно ще се увеличи. Това ще намали разликата в цените с по-скъпия шистов газ, който САЩ искат да наложат на пазара в ЕС.
Руски източници в изразиха мнение, че Дания рано или късно ще издаде разрешение. Вероятно Копенхаген иска да предотврати завършването на новия тръбопровод преди Русия да се съгласи за обема на бъдещия транзит на газ през територията на Украйна. Фактът, че Украйна ще остане транзитна страна, бе обещано от Берлин на Киев като един вид „утеха“ заради факта, че „Северен поток-2“ все още ще бъде построен. Забележително е, че през последните години нищо не се чува за германското влияние върху Дания. Вероятно Берлин, който е изправен пред геополитическата цел за подкрепа на Украйна, е много удобно да се скрие зад Копенхаген, пише още в статията.

Без подходящи алтернативни тръбопроводи Русия ще трябва или да постигне съгласие за по-голям обем транзит през Украйна, към което се стреми Киев, и който ще намали рентабилността на „Северен поток-2“, или ще изостави за неопределен период част от приходите от износ на газ. Дори ако Москва го направи, би било изключително рисковано, защото по този начин ще има пълна зависимост от решенията на политически определяните датски регулатори. И вероятно ще застраши репутацията му на пазара на ЕС като надежден доставчик.
Междувременно Брюксел най-накрая прие спорната газова директива. Той предоставя на ЕС голям потенциал за въздействие върху решение за газопроводите от трети страни, включително Русия. Въпреки това, в хода на многогодишната борба Германия гарантира, че държавата, на чиято територия за първи път влизат доставените суровини, е отговорна за изграждането на отношения на снабдяване. Това означава, че тя е участвала в преговори с „Газпром“. Но според новата директива тя също така се задължава да води тези преговори в съответствие с правото на ЕС. Дълго време Берлин декларира, че вече не е уместно да се обсъжда „Северен поток-2“, тъй като строителството е в ход, издадено е разрешение и директивата не е приложима за този проект, но се отказа в началото на годината - вероятно заради решаващия глас на френския президент Еманюел Макрон и страха да не нанесе на германците удар в тила.