Липсата на парламент връзва ръцете на служебната власт в много отношения, но служебният здравен министър Стойчо Кацаров смята да използва ситуацията за прокарване на фундаментални промени в работата на болниците у нас. С промени в 36 наредби Кацаров предлага да се намалят изискванията към дейността на лечебните заведения, свързани с броя на лекарите, необходими за осъществяването на дейност по клинични пътеки. Документът от 26 страници е публикуван за обществено обсъждане и вероятно ще породи спорове доколко е редно служебно правителство да прокарва такива реформаторски решения в ограничения си мандат.

"Много от тези изисквания бяха въвеждани през годините в резултат на лобистки натиск, целящ административно ограничаване на предлагането на един или друг вид медицински дейности, което доведе до ограничаване на възможностите за избор на пациентите къде да се лекуват и до свръхразходи на болниците за покриване на необоснованите административни изисквания", аргументира се министърът.

В системата от години има недоволство от стандартите, но срещу инициативата на министъра могат да бъдат посочени сходни аргументи с обратен знак - облекченията на изискванията могат да се ползват и недобросъвестно. Дисбалансите в заплащането на клиничните пътеки например доведоха преди години до бум на клиниките за инвазивна кардиология, без да е ясно доколко всички те предлагат качествена медицинска грижа.

"Повечето от медицинските стандарти бяха отменяни, някои по два пъти от Върховния административен съд, заради липсата на ясни цели, очаквани резултати и оценка на въздействието върху дейността на лечебните заведения. Макар приети с добри намерения – да се подобри качеството на медицинската помощ, няма обективни данни за постигането на тази цел. Вместо това, видим резултат от прилагането им е сключването на фиктивни трудови договори и търговия с дипломи", отбелязва още министърът. Това е факт - именно стандартите и липсата на лекари в определени специалности доведоха до изкривявания, при които пенсионери на половин щат се водят на работа на две места, само и само да не губи болницата клинична пътека. През годините имаше установени случаи, при които лекарят изобщо не беше стъпвал на работното си място.

"Възможността да се извърши една или друга медицинска дейност зависи от уменията и квалификацията на отделните специалисти, а не от техния брой. Броят на специалистите трябва да зависи не от наредба, а от обема и интензивността на работата в болничните отделения", посочва Кацаров. В тази посока са и промените - те заменят количествените показатели с качествени, но има опасност в тези случаи преценката да стане субективна. В стандарта по гръдна хирургия например изискването за конкретен брой лекари - например „най-малко шестима лекари, от които най-малко трима трябва да са с призната специалност по гръдна хирургия“ се заменят с думите „лекар/и със специалност по гръдна хирургия, като могат да работят и лекар/и с друга специалност или без специалност, които осигуряват оказване на пълноценни грижи за изпълнявания обем и сложност на дейността". Подобни са корекциите и в другите области.

ОЧАКВАНИЯ

"С намаляването на ненужните административни изисквания, лечебните заведения ще получат повече оперативна самостоятелност, възможност да намалят ненужни разходи и да увеличат възнагражденията на работещите лекари и медицински сестри", посочва Кацаров. Изменението на стандартите ще даде и по-голяма свобода и възможности в преговорите между БЛС и НЗОК за национални рамкови договори. Те получават свобода да договарят специфични изисквания за всяка една дейност, без това да налага изменения в издадени вече наредби, смята той.

Въпреки премахването на изискванията към броя на отделните категории персонал в дадена структура, остават изискванията към допълнителната квалификация на лекарите, както и към обема на осъществяваната дейност в зависимост от нивата на компетентност в болничната помощ. Тези изисквания, в съчетание с изискванията към наличната медицинска апаратура и оборудване, са достатъчни за да осигурят качествено медицинско обслужване на пациентите, смята министърът.

РЕАКЦИИ

Първата реакция на новината дойде от сдружението на общинските болници, което отдавна настоява за такива промени. Пред БНР д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници, приветства промяната. Той посочи, че заради тази наредба е трябвало да поддържат излишни бройки персонал, без да могат да уплътнят работното време, а това е оскъпявало лечението, без да допринесе за качеството. "Думата "качество" беше използвана за разправа с малките болници. ... Питаме години наред да ни дадат дефиниция за качество, но мълчат", коментира медикът.