Медия без
политическа реклама

Ваксина срещу туберкулоза може да помогне срещу коронавируса

Страните, в които БЦЖ е била широко използвана, са по-малко засегнати от Covid-19

01 Апр. 2020
Илияна Кирилова

Учени от четири страни започват клинични изпитания на един нетрадиционен подход към новия коронавирус. Те ще проверят дали стогодишната ваксина срещу туберкулоза може да подсили имунната система по такъв начин, че да й позволи да пребори новия коронавирус и дори изцяло да предотврати инфектиране на организма. В изпитанията ще се включат лекари и медицински сестри, които са изложени на по-голям риск от заразяване с COVID-19, както и възрастни хора, които пък са застрашени от по-тежко протичане на болестта, пише сп. "Сайънс".

Нидерландия започна изпитания миналата седмица, като намеренията са в тях да бъдат включени 1000 медицински работници в осем болници - част от тях ще бъдат ваксинирани с БЦЖ, други - с плацебо.

Ваксината БЦЖ (бацил на Калмeт-Герин) съдържа жив, отслабен щам на Mycobacterium bovis, братовчед на M. tuberculosis - микробът, причиняващ туберкулоза. Кръстена е на френските микробиолози Албер Калмет и Камил Герин. Поставя се на децата в първата година, като покритието й в световен мащаб е широко. Ваксината е безопасна и евтина, но далеч от съвършена - смята се, че предотвратява 60% от случаите на туберкулоза при децата, като се наблюдават големи разлики в различните държави.

Ваксините като цяло повишават имунната защита от специфични патогени.

 

БЦЖ обаче е способна да действа срещу други патогени

 

наред с туберкулозния бацил, показват изследвания в последните години. Проучвания на датските учени Петер Аби и Кристин Стабел Бен, които живеят и работят в Гвинея-Бисау, установяват, че ваксината предотвратява около 30% от инфекциите, причинени от различни патогени, включително и вируси, в първата година след поставянето й. Към проучванията на двамата обаче имаше критики по отношение на методологията. През 2014 г. проучване, възложено от Световната здравна организация, установява, че БЦЖ намалява общата смъртност при децата, но отново достоверността на тези заключения е оценена като "много ниска". През 2016 г. е публикувано поредно изследване, което дава по-категорични положителни резултати за потенциалните ползи от БЦЖ, но заключава, че са необходими повече изпитания.

В последните години клиничните свидетелства продължават, като няколко научни екипа постигат значителен напредък в проучването как БЦЖ въздейства върху общото състояние на имунната система. "Според част от тях новооткритите свойства на ваксината опровергават това, което знаем за имунната система на човека," казва Михай Нетеа, един от учените, изследвали ваксината, и ръководител на екип в университета Радбауд в Нидерландия.

Когато в организма навлезе патоген, първо го атакуват белите кръвни телца на имунната система - те се справят с 99% от инфекциите. Ако те не успеят да неутрализират нашественика, на помощ идват Т-лимфоцитите и В-клетките. Ключовото при тях е, че някои видове са специфични за дадения патоген - те са размножават с най-голяма скорост. След като патогенът е елиминиран, малка част от тези специфични клетки се трансформират в В клетки на паметта, готови да атакуват, ако патогенът отново се появи. Ваксините използват именно този механизъм.

Вродената имунна система не би следвало да има такава памет. Но учените откриват, че БЦЖ не просто активира реакция към туберкулозния бацил, а стимулира вродените имунни клетки за продължителен период от време -

 

създава "трениран имунитет",

 

както посочва екипът, автор на изследването През 2018 г. Нетеа и колегите му установяват, че БЦЖ ваксината се справя и с отслабена форма на вируса, причиняващ жълта треска.

Заедно с изследователи от Атинския университет, Нетеа предприема експеримент в Гърция с цел да установи дали БЦЖ ваксината може да предпази възрастни хора от инфекции. Очаква се подобно изследване да започне скоро и в Нидерландия. Тези планове датират отпреди появата на коронавируса, но пандемията може да ни разкрие повече за възможностите на БЦЖ, смята Нетеа.

За експерименталното ваксиниране на медицински работници в Нидерландия Нетеа работи с епидемиолога и микробиолог Марк Бонтен от университетската болница в Утрехт. Паралелни опити започват учени от Университета на Мелбърн. Учени от Ексетърския университет също се заемат с такова проучване, но сред възрастни хора. Четвъртият екип, който ще тества ваксината, е от института "Макс Планк" и ще работи и с двете групи - възрастни и медицински лица. В последния случай обаче ще се работи с генетично модифицирана версия на БЦЖ (VPM1002).

„Картата на разпространение на Covid-19 в света се припокрива с картата на ваксиналните политики. Страни, отказали се от ваксината срещу туберкулоза (БЦЖ), в момента са в разгара на епидемията и са силно засегнати“. Това каза пред БНР проф. д-р Любима Деспотова, председател на Българското дружество по продължителни грижи и палиативна медицина.

Тя посочи пример с Германия, която публикува карта за развитието на епидемията на цялата територия и на нея изключително подробно е отбелязано разпространението на заболяването:

„Има съществена разлика между бившата Източна Германия и бившата Западна Германия.

 

Източна Германия е до три пъти по-слабо засегната.

 

И отново има съвпадение между масовото прилагане на БЦЖ в Източна Германия и отказа на Германия през 1998 година да се прилага... САЩ никога не са прилагали масово БЦЖ ваксина, същата е ситуацията и с Испания, тежко засегната. А съседна Португалия ваксинира децата си от раждането до 12-ата им година“.

„Има още една голяма разлика, която прави впечатление - в използваните ваксинални щамове. Българските, японските, бразилските и руските са твърде подобни един на друг. Това са щамове от стария вид, стабилни десетилетия. Докато използваните в определена степен в Западна Европа са на базата на нови и различни ваксинални щамове“, добавя Деспотова. Според нея много лесно е всеки пациент у нас да разбере дали е ваксиниран: „България остана единствената страна в света, която поддържа имунизация с реваксинация... Тази ваксина може да се окаже добро решение и тестът манту може да се направи лесно, за да се разбере кой е бил ваксиниран с БЦЖ, а и да се настрои ваксиналната политика на страната, след като епидемията започне да заглъхва. Може да се окаже, че една 100-годишна ваксина отново ще ни помогне“.

Ключови думи:

коронавирус, ваксина, БЦЖ

Още по темата