Драги читатели, "Тулуп Екзаминър" отново е на първа линия с вести от самото сърце на фронта. 

Вашият репортер стана, както винаги, на обяд - и още със ставането си снесе гениална мисъл-наблюдение върху съвременния ни живот. 

Тази мисъл веднага изписахме на първа линия на нашия сайт и до утре на обяд нашите читатели ще ѝ се наслаждават. Тя гласи:

ЧОВЕК, КОЙТО Е СТАНАЛ НА ОБЯД, НЯМА КАК ДА ПИЕ ОТ СУТРИНТА! 

Тази изстрадана истина вашият репортер изпита на гърба си и чак тогава я поднесе на читателя. Утре, когато отново отвори очи, за да влезе в битка с новия ден, пак ще снесе някоя не по-малко гениална мисъл, която отново ще украси предните позиции на сайта ни. Той си ни е мисир-носачка - като минава през магистрален тунел, винаги заспива и като се събуди - пак снася. 

След това вашият тулуп-репортер се устреми към супермаркета за горещ репортаж от първа линия. Репортерът изскачаше внезапно от краставиците с викове "кажи зелеее, кажи коронаааа" - и снимаше реакциите на хората, които здраво се стряскаха, но нали трябва да е весело! На една бременна коремът ѝ се втвърди на камък, мъжът ѝ скочи на бой, та мисир-тулуп-репортерът се изтегли на позиции в складовете, а един дядо направо си го качиха да товари здравната система, че сърцето му подскочи като Сергей Бубка. 

Народът има нужда и от весели моменти в тая печална долина, през която преминава страната ни и целият свят. 

Като ме удари на живопис и логорея - разказва мисир-тулуп-галант-репортерът - зарязах магазина и се прибрах, та написах дълго есе за нашата орисия, за устоите и жалоните ни; за изгубените ценности и повехналата младост; за коравосърдечието на политиците и бездуховността на фризьорките. Големи глупости навъртях, ама с много чувство, даже си поплаках, обадих се и на една комшийка да поплачем на дивана, после се събрахме малко роднини - и с тях си поплакахме, всички казаха, че съм много остро перо и целунат от Господ. Аз се съгласих охотно и добавих, че просто съм чувствителен, не мога да мълча, когато виждам страдание и несправедливост. Ама да ме питаш какво писах на тия 4-5 страници - една теза не мога да повторя. Май все пак призовах младите да се върнат от чужбина или да си стоят там под строга карантина. Едно от двете беше, а като нищо съм ги нафраскал и двете. Читателите в днешно време не обичат логиката, те искат да им говориш като мисир-председател: всяко изречение да противоречи на предишното, а накрая главата ти да е толкова празна, колкото в началото. Обаче и аз нищо не задържам. Празна глава - нула ядове. 

Животът препуска, войната гърми, а ние сме все така най-отпред - не жалим усилия, не сещаме ни влага, ни студ, когато се търкаляме на диваните и страдаме с мъката на цялото човечество.

Мисир-баджак-тулуп-репортерът се удави надве-натри в тая черна мъка, след което хукна да прави ревизия в НАП. 

С влизането в сградата нашият храбър тулуп-глашатай-вестоносец се развика: 

"Еееееей, вълчи кожуси, изедници, полукадърници, ще ви скъсам от проверки и разследвания! Журналистика без компромиси! Винаги на първа линия, слепи за опасностите, глухи за предупрежденията!"

"Къде си бе, мисир-маргинал!" - посрещнаха вашия репортер в НАП и го скриха някъде по етажите. Какво са правили там, никой не знае със сигурност, но мисир-баджанак-репортер-мислителят излезе от там, духовно по-богат и с готов текст - филипика срещу андрешковщината и панегирик за Най-големия дарител, който няма нищо, но дарява всичко.

Последният трудов подвиг на нашия/вашия калцун-диван-тулуп-екзаминър беше скайп-интервю с Божинката по актуални теми. 

Големият парадоксалист отговори на всички въпроси на "Тулуп Екзаминър", диалогът между футболиста и мисир-философ-дървар-тулуп-хроникьора се превърна в манифест на абсурдизма и трошенето на клишета. 

В следващ брой на "Тулуп Екзаминър" ще публикуваме и това интервю, че в момента не ни се намира ни една стажантка, която да свали текста от звуковия аудио-визуалният файл, който, между нас казано, не е за пред хора. 

Все пак Г-н Балев не е кой да е мисир-тулуп и не може да се занимава с черна работа.