...Политическата стабилност засега остава един национален блян, нещо като България на три морета или кюлче в чекмедже. Кюлчетото в чекмедже не е официален блян, обаче е символ на просперитет. Конкретно в наши дни кюлчето има статут на аморална икона. Ала морално или не - малко са хората, които не се изкушават от тази картина - кюлче в чекмедже. 
Един познат политик ми даде да му пазя кюлчетата, щото ме знае, че съм безразличен към парите, пък сега било неморално да държиш кюлчета. 
Дръж ги, вика, докато се поразмине бурята, после пак ще си ги взема. 
Дестабилизацията е страхотна. Гърмят скандал след скандал, излагаме се пред чужденците, Съединените щати свирепстват и размахват камшика срещу нашата национална корупция. Щатите нахлуват в корупцията, прокуратурата нахлува в МВР, американски военни нахлуват в частен обект, здравният министър нахлува в трансплантациите… 
Антитерористите от ГДБОП организирали едно обучение интердисциплинарно за служители на всички институции - как да нахлуваме на грешен адрес с минимум телесни повреди и стрес. 
Навсякъде някой нахлува и създава вятър. В тая виелица и суматоха ми дойде една идея да направя журналистическо разследване - как се правят трансплантации у нас. 
Имаше навремето един журналист, дето ходеше да му вадят здрав зъб, за да уличи зъболекар в измама. И добре че поне му беше сполучливо разследването! Но това си е тежка цена за едно разследване. Обществото, да речем, получава някаква важна потребителска информация за недобросъвестна практика, обаче на журналиста зъбът му го няма и няма връщане назад. 
И аз така бях решил да ида в някоя болница да кажа:
Абе тука един черен дроб да ви се намира, че моят за нищо не става, мисля да го хвърлям, къде ви е кошчето за биологични отпадъци. Може ли да уредим нещо с методи, близки до закона! Имам си, значи едно кюлче злато, разменям го за читав черен дроб. 
Общо взето хубава идея, но ми дожаля за черния дроб, викам си - кой знае каква карантия ще ми сложат и като се знам какъв съм журналист, кой знае какво калпаво разследване ще направя. 
И даже няма да мога да ги подслушвам по време на операцията - заради дълбоката анестезия и техническата ми безхаберност. 
Така че се отказах от тая груба идея, но ако ми дотрябва спешна трансплантация, ще пробвам да направя успоредно и едно разследване. 
Повечето хора не са така смели като мен и докато се лекуват, гледат много да не разследват, защото лекарите и без това са ни малко и все по-малко стават. 
Лекарите са хора, до които всеки опира в някакъв момент и затова всички са внимателни с тях, дори когато самите лекари проявяват грубост. 
(Не говорим за нападенията над лекари, защото това се случва само във варварски общества.)
При цивилизованите хора грубостта зависи от това кой от кого има нужда повече, кой повече е на зор и в крайна сметка кой е по-важен за обществото. 
Лекарят е неоценимо по-важен от всеки друг политик, юрист или бизнесмен. Затова някои добри лекари почват неволно да злоупотребяват с могъществото си, както сме чели в пресата. Всесилни хора, които колят и бесят, примерно в икономиката или съдебната система, в ръцете на лекарите са безпомощни и жалки. Лекарите виждат най-силните хора голи като соколи. Тия голишарчета са мощни в обществената си роля и немощни в ролята на пациенти. Лекарят за тях е повече от Бог, защото в Бог може да вярваме или да не вярваме, но Той си остава непознаваем и до голяма степен абстрактен. Бог дарява окончателната справедливост, ама някъде отвъд нашето познание, отвъд нашия опит, а в скоропреминаващия живот, тук и сега, ние разчитаме най-най-много на лекарите. И затова сме особено внимателни в оценките и квалификациите си. С тях са внимателни и политиците, и банкерите, и прокурорите, и бюрократите от Бюрото за защита. Бюрото за защита е една много страховита структура с първобитни мъже. Те също биха могли да нахлуят някъде по погрешка, ако се наложи. Но ако трябва да нахлуят при лекар, дори те ще се поколебаят. 
Има, знаете, момичета и момчета с по-нисък морален интегритет, те са склонни към телесна корупция и търговия с интимно влияние - разни от сорта на Мата Хари. Но дори Мата Хари не се държи високомерно с лекарите. Никой не знае коя е Мата Хари, но знаем, че и тя не би нагрубила лекар, ако се надява да я излекува. Дори тези момичета, които си татуират по тялото мъдрости - и те в ръцете на докторите забравят своето лекомислие. Някои манекенки изписват на тялото си - Only God can judge me! Само Господ може да ме съди. Но когато я закъсат по кожно-венерическа линия, тичат при съответния експерт и не възразяват, ако лекарят осъди тяхното поведение. 
Ние можем дори да ангажираме въображението си с една такава художествена картина, взета от живота. 
Влиза някоя си блудница при кожния доктор, показва му грешната си плът и той почуква очилата си с молива.
И казва така: 
Вие, госпожице, страдате заради греховете си! 
И лекарят може да добави нещо назидателно за най-древната професия. 
Макар че не се знае коя професия е по-древна - лекарската или компаньонската. 
Като се замислим, първобитно-общинният строй е бил доста травматичен и ако някой прояви лечителски талант, сигурно обществото доста го е уважавало. 
Първобитните мъже били големи грубияни и когато се случвало да си харесат някоя първобитна манекенка, просто я хващали за косата и си я завличали в пещерата. Е, сигурно са ѝ давали да гризе някой кокал или черен дроб за награда. Каквото там е останало от плячката в първобитното чекмедже. 
И тук ще направим едно манипулативно сравнение. 
Ако някой си първобитен политик е груб с журналистите, а те не възразяват - значи те се нуждаят от него повече, отколкото той от тях. Както ние се примиряваме с грубостите на лекарите. А когато същият политик е любезен, значи в баланса на нуждите има някаква промяна. 
***
Аз виждам в тебе облик променен -
ти възприемаш навици полезни;
от тебе се нуждая, ти от мен,
така че нека бъдем по-любезни.
***
Звуков файл - тук: