...На 31 януари 1878 година приключили бойните действия в последната Руско-турска война. Тази война за нас била Освободителна, за другите политически вектори в региона била малко или много хищническа. Ала на 31 януари най-после утихнали оръжията и отворили пространство за дипломатическия пазарлък. Така нареченото Одринско примирие. 
Дотогава генералите сечали безмилостно и не се трогвали от никакви красоти, дето ужким ще спасят света. Сигурно сте го чували този израз, класикът Фьодор Достоевски е казал, че красотата ще спаси света, сиреч манекенките винаги ще се борят за мир! Впрочем, красота-мрасота, Фьодор Достоевски по онуй време доста е агитирал за каузата на тая война - изтъквал разни доводи като страданията на християните в Османската империя и Великоруските интереси на Балканите ("Рано или късно, Константинопол трябва да е наш!") Щото нали, красота, братство, Исус Христос, туй-онуй, ама човешката сеч не е като да страдаш абстрактно. И Достоевски агитирал от крайно консервативни позиции. 
Той на младини го раздавал либерал. Обаче после заради една дребна либерална волност (публично четене на забранени текстове) го насмела царската прокуратура, отишъл на каторга, дошъл му акълът, обърнал палачинката и постепенно се реинтегрирал в руското общество. И на стари години тоя красив ум и автор на “Идиот” вече бил уважаван консерватор, благоговеещ пред царското семейство и славянското величие. Обаче, докато обърне палачинката, голям зор видял - каторга, немилост, безпаричие и прочие. Не като нашите пържолници, дето им стига една кампания да препсуват Борисов, на следващата вече са му депутати. 
Достоевски агитирал в полза на войната, а пък синът на Пушкин, също Александър, дори размахвал сабята тука на Балканите като полковник от руската кавалерия. След войната Пушкин Младши стигнал до чин генерал-лейтенант като нашия министър-председател. 
Абе клали се, били се, грабвайте телата и прочие, но на 31 януари казали стига! Стига толкова кръв, пот и сълзи, стига кланета, сбогом на оръжията, дайте да видим на кого какво се пада от баницата. 
Приключила значи Руско-турската война и покрай цялата патардия ние сме почнали наново да градим българската държавност. А тоя градеж не е проста работа. Виждате, едно метро или срутище да подпреш, колко е проблематично, а си представете цяла държава как се строи наново. Ето виждате и в наши дни какви усилия коства на политическата класа да строи живота нов със съответното оборудване. Зор! Хем оттогава не се е водила нито една Руско-турска война, камо ли на наша територия. 
На наша територия в тая историческа минута, 2021 година, се кръстосват разни мирни газови вектори на Великите сили. И един от тези вектори е Руско-турски поток, който отделни хора по света наричат Балкански поток. Друг вектор на Великите сили в региона са американските интереси. Китайският вектор и той напира по разни направления. И нека си представим колко е сложна геополитическата игра между тия вектори. 
А може и да не си представяме такива сложни работи, а да му дръпнем една дебела балканска ненормативна рапсодия с 200 км/ч. Да препсуваме този, когото сме избрали за политически противник, после да теглим една и на политическия приятел, ама с добро чувство.
Слава на здравия разум, българският народ не е така драматично разделен като американското общество - понапсуваме се, пък ни мине. Най-много да цапнат бизнеса на някого, ама политическите и бизнесубийствата са общо-взето рядкост. 
А хората, които ругаят нашия премиер, понякога му стават депутати. Ето това е една история на толерантността и националното помирение - нещо, което можем да предложим като модел и на Великите сили - който ругае властта, да става депутат, министър, шеф на Агенция, абе да се приобщи тоя човек към реалния политически процес.  
Ама не разбират от добър пример. Американското общество продължава да е много разделено, а и в руското общество има непримирими вектори. 
В Америка поляризацията е толкова сериозна, че вражеската пропаганда чете събитията като класов конфликт и хипнотично пророкува нова Гражданска война с елементи на болшевишка революция. Но и в мантрите на пропагандата винаги има зрънце извратена истина! 
В Русия пък Алексей Навални още не могат да се разберат, ще го тровят ли, ще го иконизират ли. 
Аз даже му звънях на Путин да го питам. 
Викам - Володя, приятелю, защо измъчвате Навални, герой на труда ли ще го правите, двореца в Геленджик ли ще му завещавате, каква ви е с него играта? 
И той ми каза само едно:
Г-н Балев, нам нужна твёрдая власть. Твёрдая президентская власть.
Викам си - ясно. Който и да дойде след Путин, когато и да дойде, ще пипа твърдо.
И ще има да си мечтаем с манекените за безхаберен мир по целия свят. 
Хубаво нещо са мечтите, но още по-хубава е реалността, затова непрекъснато следя и двата успоредни вектора на фактите и илюзиите. 
И това не е проста работа, драги съучастници, направо понякога се изморявам като някой министър, когато решава най-сложна държавна задача. 
И всичко туй го правя в името на единението и съгласието, които дават оная гражданска красота, която наистина ще спаси света. (...)
***
Пълен текст и звуков файл - тук