DANCE WITH ME

Световната кизомба-асоциация награди Столичната община и обяви жълтите павета за най-добрия кизомба дансинг на цялото земно кълбо. 

Агенти на асоциацията били по друга работа в София, но когато видели жълтите павета и как обикновените граждани минават по тях, на мига се влюбили, почнали да танцуват и не могли да спрат часове наред. Получило се нещо като епидемиите от т.нар. танцувални чуми от миналото на Европа.

***

За разлика от минали танцови чуми в Европа, които били с доста висока смъртност, на жълтите павета нещастните случаи са доста по-малко, само тук-таме някоя костна фрактура и пренебрежимо малко инциденти с летален изход. 

Феноменът на жълтите павета в София е следният. 

Веднъж попаднали на идеално ремонтираните и все пак криви павета, крайниците сами се разиграват и понасят телата във вихрен танц, който се изразява чрез спонтанна и естествена кизомба, дори при хора, които не са стъпвали на уроци по танци. 

Кизомбата по принцип е нещо като физическо съчетаване под формата на танц - а жълтите павета точно по тоя начин сближават хората. Те се подхлъзват по неравностите, прилепят се един за друг и дори малко се познават, както пише в Библията. 

С други думи - кизомбата е симулация на физическа любов под прикритието на танц, а на жълтите павета даже се минава границата на симулацията. 

Вчера например двама съвършено непознати и политически несъвместими млади хора ходели по жълтите павета, подхлъзнали се, познали се, паднали един върху друг, пак се познали, после станали и продължили да се познават, като единият млад човек викал: "Долу джендърите и украинките!"; а другият млад човек викал: "свобода на половото разнообразие и никакви руски бежанци!" 
Въпреки различията, младите хора толкова се напознали, че стигнали до ритуалната зала на "Триадица" и сключили граждански брак доброволно и в пълно съзнание за действията си. 

Кизомба зомбита, миг преди да се подхлъзнат...

***
ЖЪЛТОПАВЕТНАТА ГОСТЕНКА

Друг ефект на жълтите павета, регистриран от кизомба експертите, е че индивидите, обладани от жълтопаветната танцувална треска, спонтанно почвали да вопият по адрес на кметицата и на висок глас искали да я познават. 

Въпреки че самата кметица избягва този участък по обясними причини, позитивните вибрации все пак достигали до кабинета ѝ на "Московска" и в служебния автомобил. 

В пикови минути, когато вибрациите ставали особено интензивни, кметицата въздъхвала меланхолно и почвала да рецитира:

Тъй е тежко, зловещо, печално —
задушават се морни гърди
и навън на кола погребална
сякаш жълтия призрак седи...