Обади ми се министър Караниколов да ми вкарва оферти. 

- Разговорът - вика - се записва с цел по-добро обслужване. Искаш ли - вика - да станеш инвеститор? 

- Не искам - отговорих, - ама давайте офертите, ще ви изслушам и обещавам, че няма да затворя каквито и дивотии да ми надрънкате. Умирам си да ме оферират джентълмени като вас. Интересно ми е докъде може да стигнат фантазията и дързостта на концепциите. 

Той не реагира никак на любезностите ми, а директно пристъпи към работата: 

- Хайде да купиш малко акции от КТБ, пардон, ПИБ исках да кажа. Дай да я заздравим тая банка, че да влезем в Еврозоната. То, ако е въпросът, вече ни и мина меракът за Еврозоната, дето ни държат в конюшната от сума време и не ни пускат барем в чакалнята. Обаче е обидно, защото сме изпълнили всички критерии и ни спират само по политически причини. Затова, давай да стягаме ПИБ, на тебе разчитам! 

- А защо на мен? 

- Защото плащаш данъци бе, господинчо! - цъкна той с език някак икономически. - А ние се движим в зоната на разумния риск. Всеки данъкоплатец вече е инвеститор, защото дългата ръка на държавата прибира някое и друго данъче и го влага в банката, в нови държавни компании и други народоугодни дейности. Нали ти самият обясни на твоите читатели как в нашата мутроикономика невидимата ръка на пазара и дългата ръка на държавата се здрависват!  

- Ами тогава значи няма какво да ме питате, вие сте си взели някакво мъдро решение, вече сте ме претарашили и каквото сте измъкнали, мислите да го хвърлите в тая стабилна банка и другите ви активности. Искам тука един поетичен образ-сравнение да направя. Банката ви ми прилича на някаква огромна пещ, в която мятате пачка след пачка, за да си урегулирате мутроикономическите аномалии. 

- Михихи, това долу-горе си го схванал - похвали ме той, - макар че има още бой да ядеш, докато почнеш по-подробно да чуваш петлите - уточни министърът. 

- Така е, г-н министър - съгласих се. - И вашата физиономия от един поглед ми вдига индекса на доверие с няколко пункта. 

- Радвам се, че е така - прие комплимента той. - Ама искам още нещо да те оферирам. Да ти продам няколко тона фурми, че се залежаха. Те са медичинско дарение от партньорите на Нашия благодетел г-н Пеевски. 

- Какво значи медичина? - попитах объркан.

- Ужким си драскач, не можеш да разгадаеш един прост неологизъм. Медичина = медицина + Медичи. 

- Аха - почнах да схващам, - медичинско дарение е такова, което е ужким медицинско, а всъщност отравя икономиката и съзнанието. 

- Точно така - похвали ме той. - Битието определя съзнанието и ако не му се пуска по малко отрова, то става уязвимо. Нали знаеш как папите си зобкали по малко отрова всеки ден, за да са по-устойчиви организмите им при атентати с отрова. 

- Значи и с това ми правите услуга. Не знам как да ви се отблагодаря, длъжен съм ви. 

- Абсолютно вярно! Ти си ни длъжен, продължавай да плащаш данъци и да подкрепяш нашата банкова система, нашите разумни разходи на публични средства и всички други особености на икономическата ни политика. А фурмите вече си ги платил, не се притеснявай. И когато заздравим и разширим още дейността на банката, мислим да направим една Информационна агенция ПИБ. Михихихихи. 

И той прекрати на това весело място разговора, но аз въпреки съвета му, кой знае защо, взех да се притеснявам.