Когато Зимата връз нас

повежда в бой и сняг, и мраз

в космати яростни дружини - 

ний даваме горещ отпор:

насреща ѝ трещят камини

на весел пир без много зор.

Но Чумата, царица зла,

пристига - и е страшна тя,

лелее жътва тя богата;

отнийде помощ - трака-трак! -

тя чука с гробищна лопата

по нашия примрял чардак.

От Чумата ще се спасим

като от Зима - огън, дим!

Да пълним печката, бокала,

да забълбука наший ум.

Пирът да почва, после бала,

да славим Чумата със шум!

Във боя има тръпка, хъс

и отчаяние, и мъст -

както в беса на океана

и в пясъчния ураган,

и в Чумата непожелана - 

в злокобния ѝ дъх пиян.

Когато гибел ни грози,

сърцето винаги таи

неизяснимо наслаждение -

безсмъртен жребий те зове!

Щастлив е, който сред вълнения

успее да го разбере.

И тъй - на Чумата хвала́!

Без смут от гробната тъма,

без страх от смъртно наказание,

ний пием вино и жени -

и розовото им дихание

е с Чума пълно... може би!

___________

Във връзка с пандемичната обстановка отново се обръщаме към световната класика и предлагаме за прочит нов превод на откъс от Пушкиновото произведение "Пир по време на чума" (1831), самото то превод на откъс от шотландски оригинал - драмата в стихове на Джон Уилсън "Чумавият град" (1816). Преведеният от нас откъс е "Химн в чест на чумата", който се изпълнява от Председателя - този, който ръководи отчаяно-веселия пир и, така да се каже, председателства Комитета по посрещането на чумата. 

Джон Уилсън е съвременник на Пушкин, роден доста преди него и починал доста след Слънцето на руската поезия.

Ние пък сме съвременници на Коронавируса и дай Боже да живеем колкото се може по-дълго. 

Джон Уилсън (1785 - 1854).