Българското правителство и неговите дискретни партньори се сдобиха с квалификацията "Хунта" - така бяха обрисувани тези държавни мъже и жени от г-н Васил Божков, чието тяло българската прокуратура си оспорва с дубайските власти. Засега тялото запазва дубайските си координати. А какво му се върти в коравата глава, не можем да знаем в пълнота. Със сигурност е нещо неласкаво спрямо хунтата. 

Може би г-н Божков дори псува наум правителството, както са постъпвали мнозина български дисиденти навремето. Но това си е негова работа - в ума на човека не може да се влезе толкова лесно. В миналото, а дори и в сегашно време тук-там, на някои варварски места се опитвали силом да изкопчат това, дето ти се върти в главата. В миналото, знаете, дори пердашели и понякога изтезавали хората по арестите, за да си кажат каквото имат интересно за казване. И затова дисидентите в голямата си част гледали да не им личи какво се върти в красивите им главици. Някои може и да не са били толкова красиви, но дисидентството е благородна работа, а благородството разкрасява. По тая причина много дисиденти вършели и недотам почтени неща, които естествено веднага им се изписвали на мутрите и доста ги загрозявали. И тайните служби, които наблюдавали тези процеси, виждали, че тия мутри не са с прекомерно благородно излъчване, та едва ли са чак такива дисиденти. И така голяма част от дисидентурата отървала кожата. И заедно със службите - всеки от своята страна на барикадата - движели хода на историята, за да стигне тя благополучно до наши дни. 

Тук нямаме предвид конкретно г-н Божков, макар той сам да се определи като дисидент. Просто правим разбор на понятието, а от кои конкретно дисиденти е бил г-н Божков, не можем да знаем. 

Така или иначе в наши дни тайните служби са съвсем друг вид бухалки, а и дисидентите може би се наричат по друг начин. 

Или може би трябва да изчакаме следващата епоха, за да разберем кои са били днешните дисиденти, защото мнозина вероятно вършат дейността си с безпримерна смелост, ала тайно. 

Нека сега сложим на масата на науката думата хунта. 

Това е твърде неласкав епитет за европейска държава, претендираща, че притежава правов ред. Или ако не го притежава напълно, то все пак с всички сили се опитва да го изгради. Все още, може би, в някои отделни структури на трите власти се намират и недотам големи поддръжници на правовия ред, но като цяло е достатъчно да погледнем например правосъдния министър, за да си представим, че тоя човек положително е отдаден до последния си косъм на великата цел - България да бъде правова държава. А пък Главният прокурор в името на правовия ред е склонен да цепи по най-прекия път към справедливостта, както той и колегите му я разбират. Даже това цепене може да е малко като нацепено от бухалка. Но и в тия тънкости ние не можем да се месим, защото в крайна сметка всеки си има характер, дори да не е съвсем самостоятелен в решенията си. 

Хунтата е такова военно-управленско движение, което като хала и като вирусен ураган отнася по пътя си всичко, което пречи на правовия ред. "Хунта" сме свикнали да наричаме крайно злокобни формирования като шайката на Пиночет в Чили или Черните полковници в Гърция. Това са хора праволинейни и безкомпромисни - покрай дисидентурата гори и баламурата, и въобще като ти дойде някоя хунта на главата, ще има да се чудиш и да се будиш нощем. Дори да не разказваме в садистични подробности дейността на хунтите, читателят сам може да си представи нещо от рода на Инквизицията или кой знае какви още страхотии.

А всъщност думата сама по себе си не е никак кръвожадна и даже в оригинал има пряка връзка с правовия ред, а не опосредствана с характерното за хунтите (както ние ги разбираме) насилие. 

Испанската дума junta първоначално означава просто съвещателен орган, събрание. В средните векове, когато, с извинение, свирепствала Инквизицията, хунтата изобщо не свирепствала. Хунта тогава наричали представителството на разни съсловни организации, еснафа (и тая дума после се променя - еснафите в наши дни са достойни за презрение, а някога си били достойни за уважение). 

После испанците почнали да наричат така - хунта, всякакви органи за съвещания и вземане на важни решения. 

Примерно през 1808 хунта от представители на светската и духовната власт избрала за испански крал баткото на Наполеон - Жозеф Бонапарт. Това обаче ядосало разни други по-малки хунти в страната и те започнали бясна революционна борба с бонапартизма. И така думата постепенно добила съвременното си звучене в другите езици - въоръжена група, която завзема властта и почва безогледен терор.

Тъкмо тази двойственост на думата хунта - цивилна и военна - може би кара някои дисиденти дълги години да виждат хунтата като един почтен съвещателен орган. И като се преобърне колелото на историята, изведнъж прозират, че хунтата всъщност е непочтена и си служи с неоправдано насилие. 

Но всичко е въпрос на мащаби в мисленето.

Гледахме по телевизора веднъж един чилийски хунтаджия. И той казваше така. Ами че ние - карамба! - избихме няколко хиляди човека и направихме революция. Я, вика, сравнете с Френската, с Болшевишката революция! Бога ми, хайде да сме честни - колко заклаха те и колко заклахме ние? 

А?