След изтичането на пълния управленски мандат от 4 години на ГЕРБ и Патриотите на никого не му върви в опитите за съставяне на редовнно правителство. 
Най-големите парламентарни сили "Има такъв народ" и ГЕРБ се пробваха няколко пъти и се отказаха. 
Опитите не бяха лишени от оригиналност (един проектокабинет тази година бе представен по гащи в болница), но бяха лишени от успех, защото ГЕРБ е в режим на изолация и чегъртане, а ИТН се е съсредоточила в гениалността на лидера си и засега трудно съобщава нещо различно от това на публиката. 
В резултат страната се напълни с опозиционни сили и няма кой да завърти едно редовно правителство, а се лашкаме от избори в избори. 
Единствен управляващ е президентът Румен Радев, който - иска или не иска - е задължен от конституцията да води страната посредством служебни кабинети.
Ето и списък с основните опозиционни сили и скрита дисидентура у нас. 
***
1. "Има такъв народ" и Слави Трифонов - първа парламентарна сила и най-голяма опозиционна партия. Обикновено партиите с най-много депутати лидират съставянето на някаква управленска формула. Но тъй като нямат желание, възможност или капацитет да водят такъв процес, ИТН се обявиха за опозиция, скараха се с всички и призоваха останалите да си управляват сами, като са толкова отворени! 
2. ГЕРБ и Бойко Борисов - втора парламентарна сила и още по-яростна опозиция. В това има повече логика. След дългогодишната им доминация в обществения живот се очерта относително широк обществен консенсус, че ГЕРБ са уморени да управляват, а страната е уморена от ГЕРБ. Нормално беше да минат в опозиция и да покажат силните си страни извън властта - те биха могли да са нелош коректив, след като минат през катарзиса на чегъртането и вътрешното си прочистване. Докато не се сформира някакво редовно управление, всички действия срещу злоупотребите на ГЕРБ минават под знака на политическата надпревара в безкрайната въртележка от избори. 
3. ДПС - опозиция с бонуси. В България няма етнически партии, затова ДПС не е етническа партия, но има някои доминиращи етнохарактеристики. Затова лидерът ѝ Мустафа Карадайъ в отделни случаи говори двусмислено за майката-родина, така че да може да се тълкува и вако, и тако. Може да се разбере като "Майка България", може да се разбере и като "Майка ми Високата порта". В тази деликатна политическа ниша ДПС изкара дълго време като един от най-устойчивите политически субекти в новата ни история. И като опозиция, и като част от властта, ДПС винаги държи хубави позиции с порционни бонуси. В края на миналата година ДПС заяви амбиции за участие в изпълнителната власт. Ама сега редовна власт няма, камо ли с ДПС. 
4. Иван Гешев. Той е на власт, бидейки главен прокурор, но се явява опозиция на парламента или нещо като дисидент. Народното събрание го вика да обясни какво е направила прокуратурата по въпроса с полицейското насилие зад колоните, той излиза в отпуск, неясно докога. И като цяло даде да се разбере, че няма пък да им се явява на тия временни депутати, дето днеска са тука, утре на избори. (В крайна сметка Гешев все пак изненадващо се яви в НС днес.)
Между другото - миналата година по това време Гешев пак беше в отпуск, "за да се съсредоточи в стратегическите цели на прокуратурата", но покрай активната почивка намери време да награди Младен Маринов с нож. Маринов по него време бе шеф на полицейското насилие, сега е депутат от ГЕРБ - ни бой видял, ни бой мирисал. 
5. БСП с Корнелия Нинова. Партията Столетница в момента се държи относително най-дружелюбно с възможните претенденти за властта, но поради размерите и влиянието си успява единствено да предложи непоискана подкрепа за едно или друго намерение. 
6. Градската десница. Също неголям политически субект, носител на експертиза и идеология. Опитите на десницата да се присъедини към анти-ГЕРБ проект бяха възприети (и отхвърлени) като кадруване, службогонство и предлагачество. За своите великолепни политически проекти ИТН поискаха безусловна и сляпа подкрепа, таксувайки всичко друго като "предателство". 
7. "Изправи се, България", бивши "Мутри, вън!" Млада политическа формация със стари и опитни политици, които могат и в опозиция, могат и на власт, но в близък хоризонт повече могат да са опозиция. Също така могат да копат - човек от техните среди изкопа и показа дълго укриваните кадри с Епопеята зад колоните на Министерския съвет, където български младежи и девойка бяха брутално бити и унижавани от български полицаи (не от талибани). Опитите на жертвите да получат справедливост дълго време бяха подхвърляни, както самите жертви бяха хвърляни един върху друг, вързани с белезници. 
8. Васил Божков. Бизнесменът-изгнаник и политик получи удари откъде ли не - последния кабинет на Борисов, прокуратурата, санкциите по "Магнитски", слабите изборни резултати. По собствените му думи - от 80-е на миналия век Божков е дисидент; после беше уважаван бизнесмен и авторитет, после неуважаван, а сега е тотална опозиция на всичко и всички под палещото слънце на Дубай. 
9. Талибаните в Афганистан. Те нямат пряко участие в българската политика и затова трудно може да са опозиция тук, но би било разумно да понесат отговорност за неумението на политиците ни да мелят брашно заедно. Трябва да има някой виновник за политическата криза - нека да са талибаните и на тях да се сърдим, и да се обединим срещу външния враг! 
10. Суверенът. Тъй като талибаните най-вероятно няма да поемат отговорност за тукашните батаци, нека всички си направим самокритика и да осъдим Суверена, явно той се явява най-силната и деструктивна опозиция на стабилността. Суверенът е толкова дезориентиран, че избира по-загубени субекти и от него самия. Стегни се, Суверене!