В България елитният спорт отдавна не е на нивото, което бяхме свикнали да виждаме до края на 90-те години на ХХ век - той бавно и уверено потъва все по-надолу. И няма как да е иначе, след като из цялата страна е пълно със занемарени бази, липсват желаещи да тренират сериозно деца и юноши, голяма част от кадърните треньори се разбягаха по чужбина за по-добри условия на работа и по-високо заплащане и т. н.

Същевременно държавните субсидии за спорт все растат. За 2021 г. например бюджетът на спортното министерство (ММС) бе увеличен с близо 19% - до рекордните 97.6 млн. лв. И средствата текат като реки, най-вече към т.нар. олимпийски федерации - заради схващането (вероятно вече трябва да бъде преразгледано), че те са лицето на българския спорт и трябва да пласират колкото може повече състезатели на олимпиади, за да донесат още и още "престиж".

Сред тези олимпийски федерации има и приоритетни - тези от т. нар. първа група за финансиране, които ежегодно получават лъвския пай от държавните субсидии. Това е група от 6-7 спорта, спечелили медал/и на последните две летни олимпиади (в Лондон `12 и Рио `16, където има всичко на всичко 6 отличия в 5 спорта) или имат състезател в Топ 3 на световно първенство в предходна година.

А сред тях

като рекордьор изпъква федерацията по борба

Всяка година тя получава най-много субсидии за дейността си - по 3 млн. лв. Редовно е одобрявана и за подпомагане с финанси за организиране на различни международни състезания.

Всички тези благини са на базата на клишето, че борбата е "най-българският спорт" и в него България има най-много олимпийски медали - общо 69 (16 златни, 32 сребърни, 21 бронзов), или 1/3 от всички 221 отличия на български спортисти от летни игри.

Ето защо в последния олимпийски цикъл (между Рио `16 и Токио `20), формално заради бронза на Елица Янкова в кат. 48 кг в Рио, БФБорба се радва безоблачно на изключителна щедрост на ММС, получавайки общо 15 млн. лв. (цикълът стана 5-годишен, защото игрите в Токио бяха отложени с година).

Срещу тези милиони обаче борците представят съвсем постна продукция

И по-специално мъжките ни отбори. Последните олимпийски медали при мъжете бяха спечелени в Пекин `08 (бронзови и в двата стила), а титлите вече се отдалечиха на повече от 20 години - на Армен Назарян в Сидни 2000 при класиците и на Валентин Йорданов в Атланта `96 при свободняците. В добавка - за последната петилетка имаме всичко на всичко 4 медала от ежегодните световни първенства, два от които в неолимпийски категории.

Няма да е по-розово положението и в Токио, защото за там националните ни отбори успяха да пласират цифром и словом трима борци от 12 възможни (в Рио те бяха 8 от 12). Не помогна и допълнителното щедро рамо от ММС, което отпусна близо 670 000 лв. още миналата година, за да организира БФБорба последната олимпийска квалификация в София с надеждата да се спечелят повече квоти.

Само че и стените в "Арена Армеец" не помогнаха особено през изминалия уикенд - за олимпиадата се класираха само арменецът с български паспорт Айк Мнацаканян (кат. 77 кг, кл. стил) и Мими Христова в кат. 68 кг при жените.

Така да се борят в Токио от мъжете в "най-българския спорт" право имат само Мнацаканян и Кирил Милов в класическата борба и Георги Вангелов в свободната борба.

Именно свободняците са най-голямата пробойна. Там бе направен експеримент не с един или двама, а с общо четирима чеченци, на които бяха издействани български паспорти, и нито един от тях не спечели квота в някоя от шестте олимпийски категории. За сравнение - в Рио `16 борците ни в свободната борба бяха петима от шестима възможни!

В крайна сметка

на световно ниво остава само женският ни отбор

с треньор Петър Касабов, който класира за Токио четири състезателки (Тайбе Юсеин, Евелина Николова, Миглена Селишка и Мими Христова) при три в Рио `16. Пак жените са тези, които редовно печелят титли и медали по световни първенства. Те донесоха и последните три олимпийски отличия за българската борба - два сребърни медала на Станка Златева (Пекин `08 и Лондон `12) и бронз на Елица Янкова в Рио `16.

Но общата равносметката си остава печална: "най-българският спорт" ще има само 7 представители в Токио това лято (малко над 1/3 от възможните 18). Всичко това срещу 15 млн. лв. държавна субсидия за дейност на федерацията и допълнителните 670 000, платени за олимпийската квалификация в София миналия уикенд, организирана с надежда да се вземат повече квоти.

Простата сметка показва, че федерацията по борба през този олимпийски цикъл е усвоила над 15.6 млн. лв., срещу които е продуцирала 7 олимпийци, или средно по 2.2 млн. лв. за квота. Но не е луд, който яде баницата...

АНАЛОГИЧЕН ПРОВАЛ В ТАЕКУОНДОТО

Федерацията ни по олимпийско таекуондо (версия WTF), която известно време дори бе в първа група за финансиране заради световната титла през 2017 г. на Владимир Далаклиев, също похарчи немалко средства и получи помощ за организиране на олимпийска квалификация в София. Но не взе дори и една квота за Токио.

За последните 5 години (олимпийският цикъл след Рио `16) централата, с президент бившия евродепутат Слави Бинев, е получила общо 2.550 млн. лв. държавни средства за дейност, стотици хиляди за организиране на различни международни първенства, както и 200 000 лв. конкретно за олимпийска квалификация в столицата през миналия уикенд. Въпреки това Далаклиев, Даниел Ланджев, Николет Костова и Илина Иванова не стигнаха до нито една олимпийска квота.