Медия без
политическа реклама

Демоните все така се лутат в главата на Григор Димитров

"Никой път не е непроходим", гласи новата философия на тенисиста. Не и с такава вътрешна компания

23 Яну. 2020ЯВОР ЕВТИМОВ
ЕПА/БГНЕС

Впечатляващият завършек на миналия сезон даде повод на запалянковците да очакват прероден или поне презареден Григор Димитров през 2020 г. Нещо в духа "Нова година, нов треньор, нов Григор Димитров". Е, надеждите на феновете засега се сбъдват само на 2/3. Първите две трети.

Началото на годината се оказа свръхемоционално покрай участието на националния отбор по тенис в новото световно първенство за Купата на АТР в Австралия. Като играещ капитан на тима ни Димитров допринесе за сензационни резултати в Сидни, накарали тенис аудиторията в България отново да се разшири до неподозирани размери.

Присъствието на новия личен наставник на Григор Кристиан Гро като треньор в сянка на националите вдъхна допълнителна вяра, че хасковлията е намерил новия си водач, който да го напътства в трудните моменти. Истината обаче е, че засега видими резултати от съвместната работа с германеца няма и тенисист №1 на България продължава все така да страда от своята най-голяма слабост - лабилната психика в най-значимите мигове.

Поредното доказателство е разочароващата загуба от Томи Пол във II кръг на Australian Open. Сухата статистика гласи следното: 22-годишният американец досега не беше играл в основната схема в Мелбърн и имаше общо три изиграни мача в Големия шлем - два на US Open (2015, 2017) и един на "Ролан Гарос" (2019); 28-годишният българин пък е бивш 1/2-финалист в първия за годината "мейджър" (2017) и през последните три сезона не беше отпадал от турнира по-рано от 1/8-финал; младият Томи се намира на 80-о място в световната ранглиста; опитният Григор е №20 и е поставен под №18 в схемата.

С напредването на самия мач бързо стана ясно, че сухата статистика няма да е от полза на Димитров и той ще трябва да направи нещо, което не е успявал никога - да обърне резултат от 0-2 сета. Парадоксалното е, че Григор на практика успя да го направи и беше на две точки от спечелване на наистина забележителна победа, но вместо това отново загуби - 4:6, 6:7 (6), 6:3, 7:6 (3), 6:7 (3-10).

Случилото се в края на V сет е абсурдно. Димитров беше на гребена на вълната, Пол беше съкрушен. Ментално и физически. При 5:4 гейма Григор сервираше за мача и водеше с 30:0 срещу играч, който едва се придвижваше по корта. Буквално. В такъв момент никой не може да допусне, че тенисист от Топ 20 на света би позволил на далеч по-непретенциозен опонент да се задържи в двубоя, камо ли да го спечели. Никой, освен може би самият тенисист от Топ 20.

Само такава прокраднала се мисъл в главата на Григор Димитров може да го извади от равновесие и да реанимира съперника му. Случвало се е много пъти, вероятно ще се случва и занапред. Най-горчивият спомен завинаги ще остане онзи немислим мач срещу Диего Шварцман на финала в Истанбул на 1 май 2016 г., когато вътрешните му демони изтръгнаха шампионската купа от ръцете на българина и лично я връчиха на аржентинеца.

Голямата загадка е защо играч от калибъра на Григор Димитров продължава да изпитва неувереност и да губи спечелени мачове. За тенисист, който е бил №3 в света, спечелил е осем титли в професионалния тур, включително тази от Финалите на АТР, и има победи срещу тримата най-големи в съвременната история на играта - Федерер, Надал и Джокович, това е необяснимо. И пагубно.

През миналата година Григор намери своето вдъхновение в думи на американския президент Теодор Рузвелт от речта му в Сорбоната в Париж преди повече от век, позната като "Човекът на арената". По време на "Ролан Гарос" миналия май хасковлията собственоръчно изписа на маратонките си The Man in The Arena, а от този сезон надписът вече е фабрично изобразен върху дясната му обувка. Върху лявата пък се появи латинският израз Non invia est via, перифразиращ сентенцията Nulla tenaci invia est via - "За упорития няма непроходим път", или в съкратения вариант "Никой път не е непроходим".

Новата философия на Димитров със сигурност е важна за нагласата му и ще го мотивира допълнително по пътя му напред. Но ще бъде приложима само ако най-сетне успее да се отърве от вътрешната си компания. Иначе много скоро ще стигне до задънената улица, където вече е бил. А там рано или късно ще го чака друга непреходна истина: Sic transit gloria mundi.

Ключови думи:

тенис, Григор Димитров

Още по темата