Загърни се с още един шал, Виктор - ти си на студено, писа днес саркастично брюкселското издание "Политико". След месеци на разправии председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен взе в сряда историческо решение да се противопостави на унгарското правителство на Виктор Орбан заради хроничната корупция и неспазването на принципите на правовата държава, като замрази трансфери на стойност до 13,3 млрд. евро.

Според експерти, журналисти и съдии от ЕС Орбан потиска демокрацията и свободните медии в Унгария и е създал система на ендемична корупция, която отчасти се основава на преразпределяне на средства от ЕС, предназначени за подпомагане на развитието на страната. Парите, които Брюксел сега планира да спре, са милиарди, на които все по-изолираното и икономически обсадено правителство в Будапеща разчиташе с нетърпение. Решението показва, че ЕС не е безсилен пред подкупите и вътрешния разпад, въпреки че се справя с тях изключително бавно.

Фон дер Лайен и нейният екип решиха, че правителството на Орбан не е изпълнило набор от самоналожени обещания за справяне с корупцията в срок до 19 ноември. Поради това Брюксел ще задържи плащанията по фонда за възстановяване от пандемията (в размер на около 5,8 млрд. евро), докато Будапеща не изпълни тези ангажименти. Страната ще трябва да предприеме и допълнителни стъпки за възстановяване на върховенството на закона, за да деблокира средствата за възстановяване.

Успоредно с това, като исторически ход, Комисията реши, че ще препоръча замразяване на 7,5 млрд. евро от редовния бюджет на ЕС - сума, която според Брюксел е непосредствено застрашена от злоупотреба поради посочените опасения за корупция.

Ходът на Брюксел бе изненада за мнозина в Брюксел, тъй като доскоро изглеждаше, че Еврокомисията е готова да сключи сделка с Будапеща, за да отблокира средствата. Германското списание "Шпигел" първо съобщи, че ЕК не вярва на усилията на Будапеща.

Топката е в полето на страните от ЕС: След ясно изразената отрицателна оценка на Брюксел финансовите министри на ЕС сега трябва да решат дали да замразят тези 7,5 млрд. евро, които се равняват на 65% от т.нар. кохезионни фондове, предназначени за Унгария през бюджетния период на ЕС 2021-2027 г.

Правната аргументация на Брюксел е следната: Ендемичните корупционни рискове, провалените процедури за възлагане на обществени поръчки и други системни недостатъци означават, че съществува голям риск парите на данъкоплатците от ЕС да бъдат изразходвани неправилно в Унгария. Будапеща не може да гарантира, че средствата на ЕС ще достигнат до получателите, за които са предназначени, и следователно ЕК не може да ги изплати.

Разбира се, това разсъждение поставя въпроса: Защо Брюксел не замрази всички трансфери за Унгария, особено щедрите земеделски фондове, при положение че многократно е докладвано за корупция при земеделските плащания на ЕС?

Но има и по-добри новини за Будапеща. Макар да задържа парите за възстановяване и да препоръчва замразяване на част от редовните средства, Еврокомисията ще препоръча на страните от ЕС да одобрят Плана за възстановяване и устойчивост на Унгария - договора, в който Будапеща подробно описва как ще използва парите за възстановяване (ако изобщо ги получи).

С одобряването на плана преди края на годината ЕС гарантира, че средствата ще бъдат на разположение и през следващата година - ако Будапеща изпълни редица условия, с които се е ангажирала, включително реформите в областта на борбата с корупцията и върховенството на закона. Това означава, че Брюксел запазва моркова и го прехвърля за следващата година.

Решението на Фон дер Лайен е типично за брюкселската еврокрация. То беше мъчително бавно и протяжно и в няколко момента Комисията изглеждаше на път да се откаже в полза на бърза сделка с Орбан, който се опитва да изнудва ЕС, като блокира несвързани с него гласувания в Съвета по всички въпроси - от минимален данък за мултинационалните компании до санкции срещу Русия. Зад кулисите, както твърдят служители, правителството на Орбан също оказва натиск върху компании от германски производители на автомобили до френски супермаркети в опит да принуди Брюксел да отстъпи.

Орбан има репутацията на ловък политически играч. Но с решението си от тази седмица Еврокомисията доказа, че е по-умният играч. В продължение на месеци на преговори Брюксел накара Орбан да се ангажира с дълъг списък от реформи, които той подписа, предполагайки, че са просто голямо пиар шоу. Но Еврокомисията прие писмените ангажименти на Будапеща за чиста монета и счете, че Унгария не е изпълнила собствените си обещания. Така че, както самият Орбан се съгласи, сега няма пари в брой. Това е една закъсняла, но доста забележителна победа за еврорократите, отбеляза "Политико".

ВТОРИ УДАР

Европейският парламент прие днес резолюция, с която призова Европейската комисия и Съветът на ЕС да пристъпят към мерки за замразяване на средствата за Унгария от фондове на ЕС за сближаване. Резолюцията бе приета с 416 гласа "за", 124 "против" при 33 въздържали се, предаде БТА.

Според евродепутатите мерките, договорени от ЕК и Унгария, "не са достатъчни за справяне със съществуващата постоянна заплаха за финансовите интереси на ЕС", дори и да бъдат приложени изцяло. Те призовават държавите в ЕС да приложат правилата, обвързващи отпускането на бюджетни средства със състоянието на законността. Според тях тези ограничения следва да отпаднат, едва след като унгарските мерки доведат до траен резултат.

По отношение на средствата за икономическо възстановяване от пандемията ЕП изразява съжаление, че заради действията на правителството в Будапеща сумите все още не са достигнали до унгарския народ. Според ЕП опасността от злоупотреба със средства на ЕС в Унгария продължава да съществува и ЕК не трябва да одобрява плана на Унгария, докато страната не изпълни изцяло всички препоръки в областта на принципите на правовата държава и всички съответни решения на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека.

ЕП призовава ЕК и Съветът на ЕС да не се поддават на натиска, който Унгария оказва с блокирането на ключови решения на ЕС, като финансовата помощ за Украйна и общата минималната ставка на корпоративния данък. Тази "злоупотреба" с правилото за гласуване с единодушие не бива да оказва въздействие върху решенията по унгарския план за икономическо възстановяване и прилагането на бюджетните правила, свързани с върховенството на закона, допълват евродепутатите.

Съветът трябва да вземе решение с квалифицирано мнозинство до 19 декември, се допълва в съобщението.

ПУКНАТИНА ВЪВ ВИШЕГРАД

Лидерите на Полша и Чехия отправиха днес публични критики срещу унгарския премиер Виктор Орбан, разкривайки напрежението във Вишеградската група, изострило се заради войната в Украйна, съобщава Ройтерс, цитирана от БТА.

Единството във Вишеградската група, създадена през 1991 г. след десетилетията на комунистическо управление, е силно разклатено. Орбан се противопоставя на по-строгите европейски правила за санкции срещу Русия, включително по отношение на енергийните доставки.

За разлика от Будапеща трите съседни на Унгария държави от Вишеградската група са сред най-решителните европейски противници на действията на руския президент Владимир Путин в Украйна.

"Това не е най-доброто време за вишеградския формат, и различното отношение на Унгария оказва значително влияние върху ситуацията, като я усложнява", заяви чешкият премиер Петър Фиала, докато отиваше на среща на вишеградските лидери в Словакия.

"Не крия, че възгледите на унгарския министър-председател, някои от които дори могат да се определят като провокативни, не помагат това сътрудничество да протича толкова добре, колкото в миналото", добави Фиала.

Тази седмица Орбан допълнително раздразни съседите си, като отиде на футболен мач с шал, на който някои украински територии бяха изобразени  като част от Унгария. Това накара Киев да извика унгарския посланик, за да изрази протест.

Фиала заяви вчера, че шалът с "Велика Унгария", който представя като част от Унгария и територии, които сега са част от Австрия, Словакия, Румъния, Хърватия и Сърбия, е станал тема на срещата на върха в словашкия град Кошице.

Полша, която беше съюзник на Унгария в предишните им спорове с ЕС по отношение на върховенството на закона и правата на човека, също изрази повече критики срещу Орбан заради позицията му по отношение на Украйна. Полският премиер Матеуш Моравецки отправи към Орбан забележка днес заради това, че Унгария все още не е ратифицирала молбите на Швеция и Финландия за присъединяване към НАТО, подадени в отговор на нахлуването на Русия в Украйна.

"Ще кажа (на Орбан) директно, че за Полша това е една от най-важните промени в международното право, а именно присъединяването на Финландия и Швеция", подчерта Моравецки.

От 30-те съюзници на НАТО само Унгария и Турция все още не са одобрили кандидатурите на двете скандинавски страни.